Решение № 8319 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4726/2013 г.

Решение № 8319 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4726/2013 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Радка Петкова Точева, представлявана от адв. Матеев, надлежно упълномощен, против решение № 29/20.02.13 г. по адм. д. № 26/13 г. по описа на Административен съд-Смолян с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, началник РДНСК Южен централен район, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима, подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд-Смолян е отхвърлил като неоснователно оспорването по жалбата на касатора Точева срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-409/22.11.12 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ началникът на РДНСК Южен централен район е наредил премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Пристройка към жилищна сграда", находящ се в ПИ № 1071, отреден за УПИ VI-1069,1070,1071,1073, кв. 131 по плана на с. Павелско, общ. Чепеларе, извършен от оспорващата. За да постанови този правен резултат, съдът въз основа на данните по административната преписка, е приел, че строежът е от пета категория и е извършен от оспорващата през 2000 г. без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Изложени са доводи относно приложението на § 16 ПРЗУТ и № 127 ЗИДЗУТ с решаващия извод, че строежът не е търпим. Касационната жалба, подадена с оплакване за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК, е основателна. Делото е образувано на 21.01.13 г. по повод жалба вх. № 123/21.01.13 г., в която е релевиран довод относно търпимостта на строежа. Делото е насочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.02.13 г. с разпореждане от 1.02.13 г. В съставения в това съдебно заседание протокол съдът е констатирал, че във връзка с единствения довод в жалбата за търпимост на строежа оспорващата не сочи доказателства и е постановил определение в тази насока на основание чл. 171, ал. 4 АПК. Независимо от това е счел делото за изяснено от фактическа страна, приключил е съдебното дирене, дал е ход по същество и го е обявил за решаване. Тези процесуални действия сочат, че императивната разпоредба на чл. 171, ал. 4 АПК е формално приложена. При липсата на указание относно доказателствената тежест в разпореждането от 1.02.13 г. констатацията от 18.02.13 г., че доказателства оспорващата не е посочила, е налагала отлагане на делото с оглед осигуряване правото на защита на страната и пълното изясняване на фактите по спора. С оглед горното обжалваното решение като неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да предостави на оспорващата процесуална възможност да ангажира доказателства относно твърдяната в жалбата търпимост на строежа. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на II-ро отделение