Решение № 7249 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 703/2019 г.

Решение № 7249 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 703/2019 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Ж. от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 1938 от 18.10.2018 г., постановено по адм. дело № 791/2018 г. по описа на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12688-1/17.11.2017 г., издаден от инспектор "КРД" при Община В., мълчаливо потвърден от на Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община В.. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че решаващият състав не е обсъдил всички събрани доказателства и не е съобразил изричното оспорване на представените от насрещната страна документи, като в резултат е формирал необосновани правни изводи. Намира, че спорът относно дължимостта на установената ТБО за всяка от процесните години е останал неизяснен от фактическа страна, като съдът не е се е произнесъл и по релевираните правни доводи. Акцентира върху липсата на доказателства, че Общината реално е предоставяла услугата, обуславяща дължимост на ТБО, като счита, че този извод следва и от заключението на експерта по проведената СЕ. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав или отмяна на АУЗ. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Местни данъци" при Община В. не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС-В. е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-12688-1/17.11.2017 г., издаден от инспектор "КРД" при Община В., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община В., с който за В. Ж. са установени задължения по ЗМДТ в общ размер на 2 434. 42 лв. – главница и лихви за забава в размер на 706. 06 лв., включващи такса битови отпадъци /ТБО/ и данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за д. п. 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В. Ж. е собственик на * ид. част от имот с идентификатор 10135.3513.27, включващ земя с площ от 1875 кв. м. и застроена площ от 395 кв. м., за който е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ. За притежаваната от лицето идеална част от земята, данъчната основа е 18 124. 50 лв., а на застроената площ от 395 кв. м., представляваща склад, с конструкция МЗ- масивни монолитни и с РЗП общо 240. 00 кв. м. – 39 407. 725 лв. За друг склад, с РЗП от 120 кв. м. - данъчната основа е 11 822. 325 лв., а за офис с РЗП от 35 кв. м. 4 310. 225 лв. Горепосоченият имот е с административен адрес: гр. В., р-н Младост, местност "Шашкъна" и е разположен на улица без име, широка около 6-метра, при дължина 300-400 м., която се свързва с улица "Ц. Т.", която е най-близката до имота улица от общинската пътна мрежа. На улицата, на която имотът има излаз и на ул. "Ц. Т." не са поставяни контейнери или кофи за битови или други отпадъци, както и тротоарни кошчета. Най-близко разположените контейнери за битови отпадъци са до Комплекс "Дом Младост" до бул. "С.", на около 1. 5 км. от имота. На улицата без име и на ул. "Ц. Т." Общината не е извършвала машинно миене или метене, ръчно метене, никога не са извозвани битови или смесени отпадъци, не е извършвано зимно почистване или почистване след природни бедствия. В хода на осъществената от органа по приходите проверка е констатирано, че Жеков не е погасил задълженията си за ТБО и ДНИ за 2012, 2013, 2014, 2015, 2016 г. и 2017 г., с оглед на което те са определени като дължими в посочените размери, ведно със следващите се лихви за забава. Установените задължения за ТБО включват и трите елемента на услугата по чл. 62 ЗМДТ- сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В хода на съдебното производство е проведена ССЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил в табличен вид компонентите на ДНИ и ТБО и приложимите коефициенти за съответния имот според Приложение 2 на ЗМДТ и чл. 14 от НОРМДТОВ на Община В.. За данъчни периоди 2014-2016 г. вещото лице е посочило по -голям размер на задълженията от установените с оспорения АУЗ както за ДНИ, така и за ТБО. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че спорът се концентрира върху въпросите: правилно ли е изчислен ДНИ; извършват ли се услугите по сметопочистване, сметоизвозване на улицата, на която има излаз имота и следва ли да бъдат включени в изчислената за тези имоти ТБО, както и каква основа следва да бъде изчислена ТБО? В този аспект решаващият състав е посочил, че за да бъде дължима таксата за тези услуги е необходимо кумулативно да са налице следните предпоставки: общинският съвет да е приел решение, че общината ще предоставя услугите, да е определил начина на определяне на размера на таксата съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ в редакцията за съответния период; кметът на Общината да е определил със заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районните, в които общината ще предоставя услугите, както и честотата на тяхното предоставяне; имотът да попада в границите на район, в който общината е декларирала, че ще предоставя услугата и общината фактически да е предоставила услугата. Преценил е, че от представените от ответника доказателства се установява, че в районна, в който попада имотът на жалбоподателя общината предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Този извод е формиран въз основа на цитираните Протоколи на ОС В. за взети решения за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ; заповеди на Кмета на Община В. за определяне на границите на районите, в които през 2012 г. – 2017 г. Община В. организира услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за район "Младост", договори с изпълнител, задания, графици, приемо- предавателни протоколи за дейността по поддържане на чистотата на територията на район "Младост" за всеки месец от данъчните периоди от 2012 г. до 2017 г. В обобщение съдът е приел, че вещото лице по ССчЕ е изчислило правилно размера на дължимите за имота ДНИ и ТБО, с оглед на което оспорването следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основателни са доводите на касатора, че атакуваният съдебен акт е постановен без да е изяснен спора между страните от фактическа страна, както и, че формираните от съда изводи са взаимно противоречиви. От една страна, решаващият състав е приел, че на улицата, на която има излаз имотът на оспорващия, никога не са извозвани битови или смесени отпадъци, не са поставяни контейнери или кофи, не е извършвано почистване, машинно миене или метене, а от друга – че всички "дейности, обхванати от разпоредбата на чл. 66 ЗМДТ са извършвани от Кметство Младост". Този извод не е подкрепен с конкретни фактически установявания, а представените от Общината документи не са обсъдени като доказателства, а само са изброени от съда. Същият е игнорирал извършеното от процесуалния представител на Жеков с писмена молба от 18.06.2018 г. изрично оспорване на съдържанието на допълнително представените от Общината доказателства, като не е изложил никакви мотиви в тази връзка. Съдът не е коментирал и свидетелските показания на разпитаните двама свидетели, нито е ценил изложеното от тях във връзка с останалите събрани доказателства. Напълно необоснован е и изводът на решаващия състав за законосъобразност на АУЗ в частта относно установените задължения за ДНИ, като в тази връзка той е извършил единствено препращане към заключението по ССчЕ, без да посочи кои релевантни факти и обстоятелства приема за установени и какви правни изводи следват от тях. Така допуснатите процесуални нарушения са довели до неизясняване на спора от фактическа страна, което, наред с установената в чл. 220 АПК забрана препятства касационната инстанция да осъществи проверка за съответствието на решението с материалния закон. Като неправилен съдебен акт то следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото решаващият състав следва да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани писмени и гласни доказателства, наред със заключението по ССчЕ и въз основа на този анализ да формира съответните фактически и правни изводи. Съдът следва да съобрази релевираното от жалбоподателя оспорване на съдържанието на допълнително представените от Община В. доказателства, като отчете кои от тях са официални и кои частни документи. По аргумент от чл. 179, ал. 1 ГПК вр. с § 2 ДР ДОПК само съдържанието на официалните документи има обвързваща съда доказателствена сила, поради което оспорването на верността им налага откриването на производство по чл. 193 ГПК, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. Обратно, съдържанието на частните свидетелстващи и диспозитивни документи няма обвързваща материална сила, поради което тяхната вярност следва да се преценява с оглед останалите относими доказателства. Същото задължение съдът има и спрямо заключението по ССчЕ - чл. 202 ГПК. Ето защо, при новото разглеждане съдът следва да изложи конкретни мотиви: 1. относно съдържанието на представените от Община В. допълнителни документи и изрично посочи кои от тях кредитира като верни; 2. Спрямо обективността на свидетелските показания; 3. относно заключението на вещото лице и доводите му за неговото евентуално възприемане и 4. да посочи какви фактически и правни изводи следват от съвкупната преценка на всички доказателства в контекста на приложимите разпоредби от ЗМДТ. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Т. мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, състав на Първо отделение на Върховният административен съд