Решение № 576 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2013 г.

ВАСVII отделение16.01.2014 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 6/2013 г., по описа на Административен съд Хасково. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 576 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (А ПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Хасково, чрез председателя Иван Иванов, против Решение № 68/15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 6/2013 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено Решение № 307/14.12.2012 г., на Общински съвет - Хасково, с което се приема нова алинея 11 на чл. 26 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Областен управител на Област Хасково, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отменил Решение № 307/14.12.2012 г., на Общински съвет - Хасково, с което се приема нова алинея 11 на чл. 26 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Хасково. За да постанови този резултат съдът е приел, че въведената задължителност на таксите за допълнителни педагогически дейности е в противоречие с разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от ППЗНП, предвиждаща извършването на подобна услуга да става само по желание от страна на родителите или настойниците, и на практика води до ситуация, в която услугата ще се предоставя и съответно заплаща без реално да се ползва, тъй като не се отчита и броя дни на посещаемост на детското заведение. Установено е, че решението е прието при допуснати процесуални нарушения. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил нарушения на изискването за форма по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, което представлява основание по чл. 146, т. 2, във връзка чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за отмяна на акта. Установено е и съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от ЗНА, тъй като проектът на нормативния акт не е придружен от мотиви, а така също е нарушено изискването за предварително обсъждане по смисъла на чл. 77 от АПК, което е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на акта. Отделно от това, обосновано е прието, че е налице и нарушение на материалния закон по чл. 6, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 30, ал. 5 от ППЗНП - основание по чл. 146, т . 4 от АПК за отмяна на акта. Не са представени доказателства, че Община Хасково предоставя на определена категория лица конкретна по вид услуга, поради което и определянето на такси за ползването на такава е незаконосъобразно. При този начин на формиране на цената на услугата (месечно за дете) не може да се прецени дали размерът на таксата е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Хасково съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

1