Решение № 9010 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2016 г.

Решение № 9010 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4365/2016 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Х. против решение № 33/26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 412/2015 г. по описа на Административен съд гр. Х., с което е отменено решение № Ж-61-1/13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5511208502/ПР-487/03.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията са свързани с неправилна преценка на съда относно наличието на предпоставки за превръщането на осигурителния стаж от първа категория през спорните периоди при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Д. Т. Р. от гр. Д., чрез пълномощника адв. В. Ч. оспорва жалбата. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Х. е отменено по жалба на Д. Т. Р. решение № Ж-61-1/13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х. и потвърденото с него разпореждане № 5511208502/ПР-487/03.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х., а преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ гр. Х. за ново произнасяне по подаденото заявление вх. № МП-1665/19.01.2015 г., съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното решение неправилно е отказано изменение на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, след като правилната квалификация на искането за изменение е по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и самият орган е възприел искането именно като такова за изменение поради неправилно определяне на пенсията в по-малък размер в резултат на неправилно превръщане на осигурителния стаж за определени периоди по чл. 104 КСО. Според съда оспореният акт е немотивиран и не отговаря на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за отмяната му. Наред с това, съдът е приел, че осигурителният стаж на Д. Р. през периодите 01.06.1985 г. - 22.09.1995 г. и 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г., зачетен от първа категория при отпускането на пенсията, следва да бъде превърнат към трета категория при условията на чл. 104, ал. 3 КСО, тъй като трудовите функции на лицето са изпълнявани преимуществено или през по-голямата част от работното време под земята, а заеманите длъжности са в състава на рудничното ИТР /инженерно-технически работници/, поради което попадат в приложното поле на разпоредбата. Съдът е обосновал този извод със заключението на комплексна съдебна експертиза, според което заеманите длъжности "подземен организатор ТБ", "подземен началник ТБ и вентилация", "подземен началник диспечерска служба" и "подземен началник мина" попадат към руднично ИТР, за които има норматив за посещение 12 дни под земята, като констатацията на вещите лица са подкрепени с конкретно посочени извадки от партидните книги по години, видно от които са налице начисления за условия на труд; посочени са и относимите текстове от Вътрешните правила за работната заплата. Съдът се е позовал и на показанията на разпитания по делото свидетел относно естеството на изпълняваните трудови функции и свързаното с това пребиваване под земята в рудника. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че Д. Т. Р., ответник в касационното производство, има отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на разпореждане № 5511208502/08.08.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х., считано от 12.05.2008 г., при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, при зачетен осигурителен стаж от първа категория, превърнат по реда на чл. 104, ал. 2 КСО - 13 години 3 месеца и 24 дни, от втора категория - 7 години 11 месеца и 13 дни, от трета категория - 4 години 2 месеца и 8 дни и осигурителен стаж по чл. 104, ал. 3 КСО - 5 години и 27 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 51 години 6 месеца и 18 дни. Със заявление вх. № МП-1665/19.01.2015 г. Д. Р. е поискал да бъде преизчислен при условията на чл. 104, ал. 3 КСО осигурителният стаж през периодите 01.06.1985 г. - 22.09.1995 г. и 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г., съгласно удостоверение № 124/29.01.2007 г., издадено от Мина "Маришки басейн" ЕООД, в ликвидация, както и за периода 09.06.2008 г. - 09.06.2009 г., съгласно удостоверение изх. № 336/10.09.2009 г., издадено от "Евроманган" АД. С разпореждане № 5511208502/ПР-487/03.04.2015 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ гр. Х. е отказано изменение на разпореждането за отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а при обжалването по административен ред същото е потвърдено с решение № Ж-61-1/13.07.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. Х., което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Безспорно е по делото, че осигурителният стаж за периодите 01.06.1985 г. - 22.09.1995 г. и 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г. при пенсионирането е зачетен от първа категория, а осигурителният стаж за периода 09.06.2008 г. - 09.06.2009 г. е зачетен от втора категория. За последния посочен период не са наведени никакви доводи или твърдения, че неправилно е зачетен от втора, вместо от първа категория, не са представени и доказателства в тази връзка. Предвид това правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите на решението, че за осигурителният стаж за този период - 09.06.2008 г. - 09.06.2009 г., разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО е неприложима. Първото условие за превръщане на осигурителния стаж по този ред е стажът да е от първа категория, а това условие в случая не е изпълнено. Относно осигурителния стаж през периодите 01.06.1985 г. - 22.09.1995 г. и 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г., изводите на първоинстанционния съд също са правилни. На първо място, обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. Х. е незаконосъобразно поради това, че отказът за изменение на влязлото в сила разпореждане за отпускане на пенсията е обосновано с формално позоваване на правната квалификация на основанието за изменението, което е дадено от подателя на заявлението Д. Р. - по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, без да се отчете действителното съдържание на искането за изменение и да бъде дадена съответната правна квалификация. Същевременно, от мотивите на решението е видно, че по-горестоящият орган правилно е възприел съдържанието на искането като такова за изменение на влязлото в сила разпореждане поради определяне на пенсията в по-малък размер, което намира своето правно основание по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. В този смисъл, изложените в решението съображения, че не били представени нови доказателства са относими към основанието по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, но не са относими към действителното правно основание за исканото изменение - по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, поради което изводът на съда, че решението не отговаря не изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 КСО, следва да бъде споделен. На следващо място, изводите на първоинстанционния съд, че за осигурителния стаж през посочените два периода са изпълнени изискванията за превръщане чл. 104, ал. 3 КСО, са обосновани от доказателствата по делото и съответстват на материалния закон, поради което също се споделят от касационния съд. Безспорно е, че осигурителният стаж през периодите 01.06.1985 г. - 22.09.1995 г. и 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г. е зачетен от първа категория по т. 1 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.). Правилно първоинстанционният съд е посочил, че спорът по делото е свързан с това дали превръщането на осигурителният стаж през посочените два периода към трета категория следва да стане по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, т. е. в съотношение 3:5, както е приел административният орган, или по реда на чл. 104, ал. 3 КСО, т. е. в съотношение 1:3, както претендира лицето. В разпоредбата на чл. 104, ал. 3 КСО е предвидено, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. С тази разпоредба се регламентират специални правила за преобразуване на осигурителния стаж при пенсиониране, а не за категоризирането на същия. Както многократно е приемал в свои решения Върховният административен съд, за преценката дали е налице основание за приложение на тази разпоредба е необходимо да се установи дали съответния труд е полаган под земята, като е без значение дали заеманата длъжност е била включена в щатното разписание на предприятието /в този смисъл, освен цитираните в първоинстанционното решение съдебни актове, са също решение № 6094/16.05.2017 г. по адм. дело № 5536/2016 г., решение № 9138/22.07.2016 г. по адм. дело № 2900/2016 г., решение № 925/28.01.2016 г. по адм. дело № 8220/2015 г., решение № 14137/26.11.2014 г. по адм. дело № 8443/2014 г. и други, всички на ВАС, шесто отделение/. Изводите на първоинстанционния съд в същия смисъл са правилни и се споделят от настоящия състав. В съответствие с това тълкуване на разпоредбата първоинстанционният съд е изследвал дали трудът, полаган от Д. Т. Р. през спорните периоди - на длъжностите "подземен организатор ТБ", "подземен началник ТБ и вентилация", "подземен началник диспечерска служба" и "подземен директор мина" /последната длъжност е заемана през периода 09.07-27.10.1997 г./ е полаган под земята и при правилна преценка на събраните доказателства е направил обосновани изводи по този въпрос. В. основа на заключението на комплексната съдебна експертиза, която е изслушана по делото, съдът е приел, че за посочените периоди Д. Р. е получавал допълнителни възнаграждения за работа при вредни условия и работа за подземен труд. Изложените от вещите лица констатации, възпроизведени и в първоинстанционното съдебно решение, са изведени от писмените доказателства - разплащателни ведомости и партидни книги на предприятието - за периода 01.06.1985 г. - 22.09.1995 г. в рудник "Х. С.", а за периода 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г. в мина "Г. Г." и от наличните документи, съдържащи се в личното трудово досие при "Евроманган" АД. Наред с това в заключението е посочено, а това е видно и от самите Вътрешните правила за работната заплата на Мини "Маришки басейни" АД от 1992 г. и 1993 г., че на длъжности ИТР от мините /"началник мина", "подземен орг. ТБ", "подземен началник ТБ и вентилация", "подземен началник диспечерска служба"/ нормативът за влизане под земята е 12 дни. Получаването на допълнително възнаграждение за вредни условия на труд е показател, че задължителните 12 дни работа под земята са били полагани. Данните относно продължителността на времето, през което Д. Р. е работил под земята за периода 09.07.1997 г. - 27.10.1997 г. са видни от приложените към заключението извлечения от дневници по дати и часове относно влизането и излизането от мината, и от тях се установява, че влизането е било ежедневно за период повече от половината от законоустановеното работно време. Заключението правилно е възприето от съда като компетентно, последователно и обективно, същото не е оспорено от страните, а изводите на вещите лица са обосновани от проверените документи. Изводите на съда, че през спорните периоди изпълняваните от Д. Р. трудови функции са били свързани със заетост под земята, не се оспорват пред настоящата инстанция. Основното оплакване в касационната жалба е свързано със заеманите длъжности, като твърдението на касационния жалбоподател е, че заеманите от Д. Р. длъжности през спорните периоди не попадат в приложното поле на чл. 104, ал. 3 КСО. Това оплакване е неоснователно, тъй като изводът на съда е обоснован от събраните доказателства, включително заключението на вещите лица. В съдебното заседание, в което е изслушано заключението на съдебната експертиза, вещото лице Ан. Сталева е заявило, че заеманите от жалбоподателя длъжности за процесния период са ръководни длъжности над "ръководител участък", като същевременно в писмения текст на заключението е посочено, че заеманите длъжности са "ИТР от мините". Настоящият касационен състав намира, че пояснението на вещото лице, направено в съдебното заседание не опровергава писмения текст на заключението и не изключва приложението на чл. 104, ал. 3 КСО относно заеманите длъжности. Субекти на правото по чл. 104, ал. 3 от КСО са три категории лица: работниците, инженерно-техническите специалисти, ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята. Използваното от вещите лица събирателно понятие "ИТР /инженерно-технически работници/ от мините" по своето съдържание е същото като използваното в законовия текст понятие "инженерно-технически специалисти". Ограничението относно нивото на ръководната длъжност се отнася само за тези длъжности, които не представляват инженерно-технически специалисти, а случаят не е такъв, видно от заключението на съдебната експертиза. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на касационното производство, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват направени разноски за настоящата инстанция в размер на 450 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 32/20.03.2017 г. на Хасковска адвокатска колегия, сключен между страната и адв. В. Челебиев. Поради това следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в този размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение