Решение № 15535 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2020 г.

Решение № 15535 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2020 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [община] срещу Решение № 114 от 08.06.2020 г. на Административен съд - Велико Търново (АСВТ) по адм. дело № 724/2020 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жабата на общината срещу Решение № РД-02-36-1234 от 06.11.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 (ОП "РР"), с което й е определена финансова корекция (ФК) в размер на 5 % върху разходите по договор с [фирма] за нередности на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 и на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Касационният жалбоподател – [община], счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът не се е произнесъл по всички възражения на общината, а решението съдържа вътрешни противоречия, като сочи конкретни примери. Въпреки установяването, че позицията на ръководителя на УО не е правно и фактически обоснована, съдът погрешно е приел, че актът е правилен, като краен резултат. Недопустимо съдът е потвърдил административния акт с мотиви, различни от посочените в акта, като го е домотивирал. Излага подробно фактите по делото и като се позовава на Методическите указания за изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП), на договора за безвъзмездна помощ и в частност на неговото приложение А "Формуляр за проектно предложение", съгласно което УО и общината са постигнали съгласие финансовото подпомагане да се предостави за дейност одит, която ще се осъществи като външен финансов одит, от външен изпълнител – физическо или юридическо лице, счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за приложимост на изискванията на Закона за вътрешния финансов одит. Прави подробен анализ на съдържанието на закона и относимостта му към предмета на процесната обществена поръчка. С оглед на одобрените дейности по проекта именно Законът за независимия финансов одит (ЗНФО) е приложим и относим нормативен акт, с който общината е била длъжна да се съобрази при формулиране на условията за поръчката. Не е спорно, че ЗНФО регламентира изисквания, възпроизведени от възложителя, които УО счита за ограничителни досежно вътрешните одитори и чуждестранните лица. За да приеме административния акт за правилен, като краен резултат, съдът не се е позовал на посочените в него мотиви, а на Наредба № Н-2 от 30.06.2016 г. за реда и начина за осъществяване, координация и хармонизация на специфичните одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз (Наредба № Н-2), която е неприложима, тъй като се прилага за извършвания одит от Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз". Наред с това първоинстанционният съд не е отчел, че Наредба № Н-2 не може да дерогира ЗНФО. Съдът не е направил разлика между вътрешен и външен одит. Посочил е, че вътрешният одитор може да осъществява одитни дейности по фондове и програми на Европейския съюз, но не е отчел, че той може да прави това като вътрешен одитор, включен в структурата на работодателя си, на основание трудово или служебно правоотношение. Предвид характеристиките на дължимото изпълнение на финансовия одит в обществената поръчка е невярно твърдението на УО, че възложената дейност не е финансов одит. Неправилно съдът и УО приемат, че финансовият одит може да бъде само "задължителен финансов одит" и само одит на консолидираните финансови отчети. Тази позиция противоречи на чл. 52 ЗНФО. Приложим за поръчката е ЗНФО и препращането към императивни разпоредби от него, в частност към изискването за регистрация на чуждестранни лица, не нарушава разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗОП. В закона не се предвижда възможност за вписване в еквивалентни регистри, каквато се допуска в други закони, за да бъде и това условие възпроизведено от възложителя. Процедурата на публично състезание не е с публикация в Официалния вестник на Европейския съюз, т. е. няма трансграничен ефект. Предвид това не става ясно защо УО и съдът приемат, че са ограничени чуждестранни участници. В решението си съдът е установил, че не са осъществени фактическите и правните основания, посочени в акта. Прави искане решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да се отмени оспореният акт. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт Р. Александрова. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 - 2020 г.", счита същата за неоснователна. Излага възражения по доводите на касатора съответни на мотивите на оспорения административен акт. Прави искане съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът се представлява от юрисконсулт Л. Капеловска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че: На 17.01.2017 г. между [община] и ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж 2014 – 2020 г." е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълняване на проектно предложение "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на [населено място]". Договорът е на стойност 11 010 062, 50 лв. при 100% финансиране от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В изпълнение на част от дейностите по проекта с Решение № РД 24-9 от 07.02.2017 г. кметът на [община] е открил обществена поръчка с предмет "Извършване на независим финансов одит на проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на [населено място]" по Приоритетна ос 1 "Устойчиво и интегрирано градско развитие" на ОП "РР". В обявлението за обществена поръчка в т. ІІІ "Условия за участие", т. 1. 1 "Годност за упражняване на професионална дейност", възложителят е поставил условие: "Съгласно чл. 7 ЗНФО, обн. ДВ, бр. 95 от 29.11.2016 г., участниците в настоящата процедура могат да бъдат регистрирани одитори (физически лица и/или одиторски дружества), които са вписани в Регистър на регистрираните одитори, поддържан от Института на дипломираните експерт-счетоводители по чл. 20 от закона. Вписването е задължително съгласно закона и за регистрирани одитори от други държави членки на Европейския съюз (чл. 22 ЗНФО) и за регистрирани одитори от трети държави (чл. 23 от ЗНФО). При подаване на офертата, изпълнението на изискванията се удостоверява само с посочване на вписването в ЕЕДОП, част IV, раздел А, т. 1, а преди сключването на договор със служебно извършена от възложителя разпечатка от публичния регистър. " В т. ІІІ. 1. 3 "Технически и професионални възможности" възложителят е поставил изискване към ръководителя на одитния екип и одитора да са регистрирани одитори по смисъла на ЗНФО. На 13.10.2017 г. между [община] и [фирма] е сключен договор на стойност 7 980, 00 лв. с предмет "Извършване на независим финансов одит на проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на [населено място]". На 08.10.2019 г. ръководителят на УО на ОП "РР" е уведомил [община] за установени нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП и на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗОП по обществената поръка, въз основа на която е сключен договор с [фирма] и предстоящо определяне на финансова корекция. На 22.10.2019 г. [община] е представила възражение. С Решение №РД-02-36-1234 от 06.11.2019 г. ръководителят на УО на ОП "РР" е определил на [община] финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договор с [фирма] на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ за нередности за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП и на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗОП, квалифицирани съответно като нередност по т. 11 и 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Относно първото нарушение ръководителят на УО е счел, че изискването за вписване в Регистъра на регистрираните одитори е неоснователно завишено и би могло да има разубеждаващ ефект върху потенциалните участници в поръчката, тъй като одитът е можел да се извърши и от одитори притежаващи национален сертификат по ЗВОПС или еквивалентни международно признати сертификати. Относно второто нарушение е приел, че изискването е ограничително спрямо чуждестранните участници, поради факта, че те предварително трябва да бъдат вписани в регистъра по чл. 20 ЗНФО или да подадат предварително заявление за вписване. Изчислена е ФК в размер на 478, 00 лв. с ДДС. Представена е Заповед № РД-02-36-1179 от 26.09.2018 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОП "РР". Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че са осъществени елементите на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби на Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1983/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013). По отношение квалификацията на двете нарушения, като такива по чл. 160 на Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014 и (ЕС) № 283/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, съдът е приел, че няма как твърдяно нарушение, необхванато от регламента, да се квалифицира като такова впоследствие, тъй като решението на бенефициера е от 07.02.2017 г. Посочил е, че действащият към момента на издаването на решението на бенефициера Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета също е неприложим, защото бенефициерът не се вписва нито в изискванията за възложител по чл. 117, нито в изискванията по чл. 190, § 2 от него. По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП съдът е приел, че предмет на поръчката е одит на всички дейности, финансирани въз основа на ДБФП, които ще се осъществяват в рамките на поне 30 месеца, като средствата по него, целесъобразността на разходването на които ще се одитира, са общо 11 010 062, 50 лв. Направил е извод, че при такъв предмет на обществената поръчка, за бенефициера е било задължително прилагането на разпоредбите на глава пета от ЗВОПС и на разпоредбите на Наредба № Н-2. Поради това правилно е прието от страна на органа, като краен резултат, че поставените от бенефициера условия нарушават изискването на чл. 59, ал. 2, изречение второ ЗОП. По отношение на нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗОП съдът е приел, че е налице критерий за подбор, който дава необосновано предимство на регистрираните по реда на чл. 20 ЗНФО установени в България одитори и одиторски дружества, при което е налице необосновано национално изискване към участниците в обществената поръчка, а изводът на ответника за нарушаване на чл. 60, ал. 1 ЗОП е правилен. Съдът е приел, че нарушенията осъществяват и третия елемент на фактическия състав на нередността – вредата, както и че правилно са квалифицирани от органа като нередности по т. 10 и 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Посочил е, че размерът на финансовата корекция от 5% от стойността на допустимите разходи по договора е определен при спазване на принципа по чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ за двете нарушения. Определянето на финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договора е правилно. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Изводите на съда са частично неправилни. По отношение на твърдения порок съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че съдът не се е произнесъл по всички възражения на общината. Вярно е, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи на касатора, изложени в първоинстанционната му жалба, но доколкото е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи, формално е спазил изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на един от елементите на фактическия състав на нередността – нарушението. По нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП: Съгласно Методическите указания за изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РР", за бенефициери общини, междинно и окончателно плащане се извършва при условие, че е представен и Доклад за фактически констатации (ангажимент за договорени процедури) от сертифициран външен одитор или звено за вътрешен одит (ако е приложимо). Предвидено е, че бенефициерите осигуряват извършване на ангажимент за договорени процедури от лицензиран одитор или от звеното за вътрешен одит за проект с размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ над 200 000 лв. (ако е приложимо). В случай, че бенефициерът възложи извършването на ангажимент за договорени процедури на външен за организацията изпълнител, то изборът следва да бъде в съответствие със ЗОП. Докладът за фактически констатации по проекта, изготвен от квалифициран одитор – физическо или юридическо лице, от фирма за одит или от звеното за вътрешен одит, се прилага към окончателното искане за плащане по проекта. В чл. 24 ЗУСЕСИФ е регламентирано, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на управляващия орган с административен договор въз основа на одобрено проектно предложение. За изпълнение на процесното проектно предложение разходите по проекта се извършат в съответствие с предвиденото в бюджета на проекта. Съгласно Приложение А "Формуляр за проектно предложение", т. 5 "Бюджет (в лева)" ръководителят на УО и общината са постигнали съгласие за предоставяне на финансово подпомагане в размер на 50 000 лв. за дейност одит. В т. 7 "План за изпълнение/Дейности по проекта", дейност 1 "Организиране и провеждане на търгове за възлагане на обществени поръчки съгласно ЗОП", е предвидено провеждането на три процедури за услуга одит за сумата от 50 000 лв. без ДДС. В дейност 6 "Извършване на независим финансов одит" е регламентирано, че одитът на проекта ще бъде осъществен от регистриран одитор, член на Института на дипломираните експерт-счетоводители или от фирма за одит, които ще осъществяват текущ контрол върху разходването на средства през целия период на проекта. Във връзка с изпълнение на ангажиментите както за "Междинни проверки по ангажимента за договорени процедури", така и за "Окончателна проверка по ангажимента за договорени процедури", екипът/одиторът извършва проверка за констатиране на съответствие (законосъобразност и допустимост) по отношение на всеки разход, включен в искането за плащане. Предвидено е, че продължителността на дейността е 30 месеца и тя е на стойност 60 000 лв. Видно от изложената регламентация в Методическите указания, за бенефициерите общини по договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП "РР" е предвидено да представят при междинните и при окончателното си искане за плащане Доклад за фактически констатации (ангажимент за договорени процедури) изготвен или от лицензиран одитор или от звеното за вътрешен одит, като в случай, че те възложат изготвянето му на външен за организацията изпълнител, изборът на този следва да бъде в съответствие със ЗОП. За конкретния бенефициер обаче – [община], между общината и ръководителя на УО е постигнато изрично съгласие проверката за констатиране на съответствие (законосъобразност и допустимост) по отношение разходите, включени в исканията за плащане, да се осъществи чрез извършване на независим финансов одит от регистриран одитор или от фирма за одит. Предвидено е провеждането на процедура по ЗОП за тази дейност и е отпусната безвъзмездна финансова помощ за нея. Именно поради тази причина от общината е проведена откритата с решение №РД 24-9 от 07.02.2017 г. обществена поръчка с предмет "Извършване на независим финансов одит на проект "Привлекателна и съхранена автентична градска среда на [населено място]", като са заложени изисквания, съответни на регламентираните такива в ЗНФО. Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 ЗНФО финансов одит се извършва от регистрирани одитори (физически лица и/или одиторски дружества), които са вписани в регистъра по чл. 20 от посочения закон, а именно Регистър на регистрираните одитори. Цитираната разпоредба обосновава извод, че националният закон поставя като изискване към професионалната правоспособност на лицата, извършващи независим финансов одит, да бъдат регистрирани по смисъла на ЗНФО. Регистрираните одитори са външни за одитираното лице физически лица и/или одиторски дружества, които не са в трудови и/или служебни правоотношения с него. Посоченото, противно на приетото от ръководителя на УО и от съда, не създава предпоставки за неравностойно третиране и ограничаване на участниците, притежаващи национален или международно признат сертификат по ЗВОПС. Съгласно чл. 12 ЗВОПС, вътрешният одит в публичния сектор се осъществява от звено за вътрешен одит, изградено в структурата на организацията, което е на пряко подчинение на ръководителя на организацията или на колективния орган на управление. Звеното се състои от вътрешни одитори, които са служители на организацията, единият от които е ръководител. Ръководителят на вътрешния одит и вътрешните одитори се назначават от ръководителя на организацията по трудово или по служебно правоотношение (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗВОПС). Структурите, в които дадено ЗВО може да извършва одитна дейност, са изрично регламентирани в ЗВОПС. Дейностите, които могат да се извършват чрез вътрешен одит са ограничени само до структурата на съответната организация в публичния сектор, към която се числи и конкретното ЗВО или на лимитативно определени в самия закон подчинени на нея субекти от публичния сектор (чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 2 ЗВОПС). Посоченото води до извод, че лица, притежаващи сертификат "вътрешен одитор в публичния сектор" издаден от министъра на финансите след успешно положен изпит по чл. 53 ЗВОПС, или притежаващи валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор по смисъла на § 1, т. 8 от ДР към ЗВОПС, не биха могли да упражняват дейността си извън конкретната организация, в която са назначени по трудово или по служебно правоотношение, като вътрешни одитори. Ето защо поставеното от възложителя изискване участниците в процедурата да бъдат регистрирани одитори (физически лица и/или одиторски дружества), които са вписани в Регистър на регистрираните одитори, не е неоснователно завишено. То не би могло да има "разубеждаващ" ефект върху потенциални участници в поръчката, притежаващи сертификат за вътрешен одитор или международно признат сертификат, доколкото те не могат да осъществяват независим финансов одит по смисъла на ЗНФО. Извод за противното не може да бъде направен от обхвата на одитната дейност, договорена между ръководителя на УО и [община]. Както е посочено в решението на ръководителя на УО, ДБФП с [община] не предвижда извършването на задължителен финансов одит с мнение върху годишни финансови отчети. Съгласно чл. 4 ЗНФО обаче, освен на годишни или междинни, индивидуални или консолидирани финансови отчети, финансов одит се извършва и на други финансови отчети или финансова информация. Именно такъв одит, конкретно проверка за констатиране на съответствие по отношение на всеки разход, включен в искането за плащане, е предвидено да се извърши от бенефициера – [община], съгласно дейност 6 "Извършване на независим финансов одит", т. 7 "План за изпълнение/Дейности по проекта", от Приложение А "Формуляр за проектно предложение" към ДБФП. Това, че финансовият одит не е задължителен, а доброволен по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗНФО, не означава, че за осъществяващите го лица не важат изискванията на закона. Ето защо, противно на установеното в решението на УО, за изготвянето на Доклад за фактически констатации не е необходимо и достатъчно изпълнителят да е квалифициран одитор, със сертификат по ЗВОПС, без той да трябва да е регистриран одитор по смисъла на чл. 7 ЗНФО. Безспорно одит на дейностите за изпълнение на проектите може да бъде извършван и от вътрешни на организацията ( [община]) одитори, притежаващи сертификат "вътрешен одитор в публичния сектор" или валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор, като в случая това е договорено между ръководителя на УО и [община], но за друга дейност. Видно от дейностите по проекта, наред с дейност 6 "Извършване на независим финансов одит" е предвидено и извършването на дейност 8 "Организация, управление и вътрешен мониторинг на дейностите по проекта", където е договорено процедурите за вътрешен мониторинг да бъдат осъществявани от специално създадената в общинската администрация дирекция "Бюджет и финанси", отдел "Финансов контрол", както и от "Звеното за вътрешен одит", който е на пряко подчинение на кмета на [община], съблюдавайки изискванията на ЗФОПС. Изложеното води до извод, че поставеното от възложителя изискване - участниците в процедурата да бъдат регистрирани одитори (физически лица и/или одиторски дружества), които са вписани в Регистър на регистрираните одитори, е съобразено с предмета на поръчката по смисъла на чл. 59, ал. 2 ЗОП и в този смисъл не е ограничително. Не са нарушени основните принципи прокламирани в чл. 2, ал. 1 ЗОП, а именно равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция. Неоснователно е позоваването от първоинстанционния съд на Наредба № Н-2, с цел обосноваване законосъобразност на административния акт. Посочената наредба се прилага за извършвания одит от Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към министъра на финансите и е неприложима за обявената от [община] обществена поръчка. Видно от изложеното доводите на касатора за неосъществяване от него на нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП са основателни. По нарушението на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 60, ал. 1 и чл. 67, ал. 1 ЗОП: Безспорно разпоредбата на чл. 22 ЗНФО поставя изискване, като условие за извършване на финансов одит на територията на страната ни, физическите лица, придобили в друга държава-член на Европейския съюз, правоспособност и одиторските дружества, регистрирани в друга държава-член на Европейския съюз, да бъдат вписани в регистъра по чл. 20 ЗНФО. Аналогично, разпоредбата на чл. 23 ЗНФО поставя изискване за вписване в регистъра по чл. 20 ЗНФО към одиторите – физически лица, и одиторски дружества от трети държави, като условие за извършване на финансов одит в България. В нарушение на чл. 60, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗОП, обаче бенефициерът е поставил изискване вписването в регистъра по чл. 20 ЗНФО да бъде осъществено към момента на подаване на офертите на чуждестранните лица. Към този момент участниците нямат гаранции, че ще бъдат избрани за изпълнители. Поради това от тях необосновано се изисква да преминат през процедура по вписване, свързана със съответните срокове и разходи. Създадена е административна тежест за участниците към датата на подаване на техните оферти. Такова изискване безспорно трябва да бъде приложено, но само към участника – чуждестранно лице или одиторско дружество, избран за изпълнител. В подкрепа на изложеното е и съображение 84 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, съгласно което много икономически оператори и особено МСП откриват, че сериозна пречка за тяхното участие в обществени поръчки представляват административните затруднения, произтичащи от необходимостта да представят значителен брой сертификати или други документи, свързани с критериите за изключване и подбор. От оферента, на когото е решено да се възложи поръчката, обаче следва да се изиска да представи съответните доказателства и възлагащите органи не следва да сключват договори с оференти, които не успеят да го направят. В тежест на чуждестранния одитор – физическо лице и/или одиторско дружество, което не е вписано в регистъра по чл. 20 ЗНФО към датата на подаване на офертата, е да прецени, дали да участва в обществената поръчка и дали, ако бъде избран за изпълнител, ще успее да изпълни регламентираните в ЗНФО изисквания до датата за сключване на договора и ще бъде вписано в регистъра по чл. 20 от същия закон към тази дата. Доводите на касатора, свързани с изискванията на чл. 22 и 23 ЗНФО са неоснователни, тъй като тези разпоредби не могат да се тълкуват изолирано от цялото останало законодателство. С оглед на това правилно УО е приел, че поставеното изискване за вписване към датата на подаване на офертата е ограничително и препятства участието на чуждестранни лица. Правилно органът и първоинстанционният съд са приели, че посоченото нарушение следва да бъде квалифицирано като нередност по т. 10, б. "б" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата. Определеният за нередността размер на финансовата корекция е по минимума. С оглед на чл. 72, ал. 4 ЗУСЕСИФ, независимо дали са констатирани две или повече нередности по чл. 70, ал. 1, т. 9, органът винаги определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Поради което, макар и неправилна, преценката на първоинстанционния съд за наличието на нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗОП, не води до извод за незаконосъобразност на определения размер на финансовата корекция. Органът правилно е определил и основата на финансовата корекция – допустимите разходи по процесния договор, тъй като проектът е финансиран 100% от Европейските структурни и инвестиционни фондове по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ. Предвид горното, независимо че изводът на първоинстанционния съд по отношение на едно от приетите от органа нарушения на ЗОП е неправилен крайният му извод за законосъобразност на оспорения акт се явява правилен, а той е определяне на финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи по сключения от [община] договор. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените в касационната инстанция разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 150, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК. Разноските за първоинстанционното производство, претендирани своевременно, но неприсъдени от АСВТ, не могат да бъдат присъдени с настоящето решение. За претендираното юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното производство ответникът е разполагал с възможността да иска допълване на обжалваното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд