Решение № 194 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 464/2012 г.

Решение № 194 от 9.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 464/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд № 420/2011 г. на Бургаски окръжен съд /ОС/, отмяна на решение от 14.09.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. В съдебното заседание на 05.04.2012 г., искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, който мотивира позицията си с несъблюдаване от въззивния съд на материалноправната норма на чл. 66 от НК. Осъденият П. Ж., редовно уведомен не участва лично и чрез упълномощен защитник в настоящата процедура. Върховният касационен съд, при извънредния съдебен контрол по чл. 419- чл. 426 от НПК, взе предвид следното: С присъда № 494 от 08.03.2011 г., по нохд № 378/2011 г., Районен съд /РС/ - Бургас в рамките на проведеното диференцирано производство по Глава двадесет и седма от НПК е признал подсъдимия П. Д. Ж. за виновен в извършени на 26.05.2010 г., при условията на реална съвкупност престъпления по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, по чл. 270, ал. 1 и по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28 от НК, поради което е ангажирана неговата наказателна отговорност и на основание чл. 23, вр. чл. 58а от НК, му е наложено общо най-тежко наказание-ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване, в затвор. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка и придобил юридически стабилитет, с обявяване на решение № 112 от 14.09.2011 г., с което е изменен в санкционната част, чрез правоприлагане на разпоредбата на чл. 66 от НК. Депозираното искане е допустимо и основателно. Въззивният акт е постановен в нарушение на закона. Решението е незаконосъобразно в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на определената на П. Ж. обща наказателна санкция - лишаване от свобода. Видно от установените фактически данни, П. Ж. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове - присъда, по нохд № 246/1999 г. на РС - Бургас, в сила от 26.11.1999 г., с която за престъпно посегателство по чл. 197 от НК му е наложено наказание - глоба в размер на 200 /двеста/ лева; присъда от 15.05.2003 г., по нохд № 311/2003 г. на Сливенски РС, в сила от 16.06.2003 г. с индивидуализирана наказателна санкция за престъпно деяние по чл. 343, ал. 3, пр. б. "а" от НК - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок; и протоколни определения от 04.06.2004 г. и 25.08.2006 г., съответно по нохд № № 1086/2004 г. и 2291/2006 г., по описа на Бургаски РС, с които са одобрени споразумения, признаващи осъденото лице за виновно в осъществяването на престъпления по чл. 325, ал. 1 от НК и по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1 от НК, и налагащи му наказания 100 /сто/ лева глоба /по нохд № 1086/2004 г./ и пробация /по нохд № 2291/2006 г./ Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъпните посегателства, предмет на разглеждане по нохд № 378/11 г. на РС-Бургас и внохд № 420/2011 г. на Бургаски ОС, са осъществени след като П. Ж. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъда от 15.05.2003 г., по нохд № 311/2003 г. на Сливенски РС, за престъпление от общ характер, с лимитирани санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи прилагането на института на чл. 66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл. 88а от НК, поради обстоятелството, че след обявяване на визираната присъда и в предвидения по чл. 88а, ал. 3, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК срок, осъденият е извършил инкриминираните деяния по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, по чл. 270, ал. 1 и по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28 от НК. Материалноправната норма на чл. 66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при кумулативната даденост на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната наказателна санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл. 36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, и при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно. Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното дерогиране на правните предписания на чл. 66, ал. 1 от НК е опорочаването на атакуваното решение, обективиращо волята на въззивния съд. Интерпретацията на допуснатото нарушение, в контекста на установения в чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК регламент, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на внохд № 420/2011 г. на ОС-Бургас, отмяна на въззивно решение № 112 от 14.09.2011 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд