Решение № 10382 от 16.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД Тракийска" при Агенция "Митници" - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД Митница Пловдив" /съгласно чл. 7 от Устройствен правилник на Агенция Митници, обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. /, срещу решение 1352/01.07.2021 г., постановено по адм.дело 1904/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т.3 от АПК. Излагат се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. б от МКС. Счита се, че съмненията на митническите органи са надлежно мотивирани, тъй като декларираната цена на стоките е значително по-ниска от средностатистическата. Позовава се на практика на СЕС. По изложените съображения се претендира отмяна на оспореното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Фитони 1 ЕООД, в становище от 11.10.2022 г., подадено от адв. Бончева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Пловдив е законосъобразността на Решение РТД-3000-1731 от 13.07.2020/32-200736, издадено от Директора на ТД Тракийска, с което е определена нова митническа стойност на стоки, декларирани с Митническа декларация /МД/ 19BG003009050198R6, с което на основание чл. 74, § 2, б. "б" и чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на внесените от Фитони 1 ЕООД стоки под номер 1,2 и 3, в резултат на което е начислено допълнително ДДС на основание чл. 77 §1, б. а във вр. с чл. 85 §1 от МКС и чл. 54 от ЗДДС в общ размер на 1155,95 лева. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са мотиви, че не е спазена процедурата по чл. 84а-чл.84м от ЗМ за извършване на последващия контрол по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 2 от ЗМ и че митническите органи не са доказали, че са налице основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" и чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Неправилно с обжалваното решение е прието, че са били допуснати нарушения на административно-производствените правила, тъй като извършената от митническите органи проверка не е последваща, а е такава по чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ. По същество на спора правилно административният съд е определил спорния по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447. Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се из ползва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи имат правото, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, още повече от констатациите на приетата по делото СОЕ се установява, че извършеното от митническите органи сравнение със сходни стоки е на база описание на стоки по митнически декларации без да е проведено физическо сравнение за сходност или да бъде извършено сравнение по компоненти и технология на изпълнение. По делото липсват доказателства, които да съдържат данни за възприетите прагови стойности, нито са открити идентични стоки от същия износител, еднакви във всяко отношение при предприетото определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б б от МКС. Митническият орган се е задоволил с факта, че стоките, послужили за сравнение са със същата държава на произход, което не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са със сходни характеристики. Наред с това митническият орган се позовава на договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С-263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В случая действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Първоинстанционният съд правилно е приел, че митническите органи не са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, още повече от констатациите на приетата по делото СОЕ се установява, че извършеното от митническите органи сравнение със сходни стоки е на база описание на стоки по митнически декларации без да е проведено физическо сравнение за сходност или да бъде извършено сравнение по компоненти и технология на изпълнение. По делото липсват доказателства, които да съдържат данни за възприетите прагови стойности, нито са открити идентични стоки от същия износител, еднакви във всяко отношение при предприетото определяне на митническата стойност по чл. 74, §2, б б от МКС. Митническият орган се е задоволил с факта, че стоките, послужили за сравнение са със същата държава на произход, което не е достатъчно основание да се приеме, че стоките са със сходни характеристики. Наред с това митническият орган се позовава на извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническата информационна система, което може да бъде индиция за деклариране на занижени цени, но само по себе си не може да послужи за определяне на по-високи от декларираните стойности. Формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на чл. 74, § 2, б. "б." и §3 от Кодекса. Липсват данни защо е прието, че се касае за внос на сходни стоки, нито е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и на тяхното качество и количество. Още повече посочените стойности са в лева за килограм, а така определената цена на килограм стока не съдържа в себе си информация за броя чифтове, на които съответства. След като митническите органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл. 141 от Регламента и не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са били налице и предпоставките на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл. 74, § 2, б. "б" и §3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Изложените съображения за противното в касационната жалба не се споделят от настоящият състав на касационната инстанция. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,