Решение № 2704 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централното управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Даритков, против Решение 144/13.06.2023 г. на Административен съд (АС) Смолян, постановено по адм. д. 59/2023 г. С доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Заповед ФК-66-0478190/08.02.2023 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на противната страна поради прекомерност с оглед липсата на фактическата и правна сложност на делото и иска същото да бъде присъдено в минимален размер, ако касационната жалба не бъде уважена. Ответникът по касационна жалба Вантем ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Смолян, [адрес] оспорва същата чрез пълномощника си адв. Русева по съображения, изложени в писмено становище. Иска да бъде потвърден оспореният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. Представя Наказателно постановление (НП) 714432-F695415/25.07.2023 г. и НП 714434-F695430/25.07.2023 г., двете издадени от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. АС Смолян е сезиран с жалба от Вантем ЕООД против Заповед ФК-66-0478190/08.02.2023 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП. С нея е наложена на търговеца ПАМ - запечатване на търговски обект нощен клуб ТОП СТАРС , находящ се в гр. Смолян на бул. България 69, за срок от 14 дни и забрана достъпа до него на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.06 г.), изразяващо се в неиздаването на фискални касови бележки (фискални бонове) от въведените в експлоатация в обекта две фискални устройства (ФУ) за извършени на 04.02.2023 г. в 01:00 ч. и в 01:05 ч. контролни покупки от проверяващите органи по приходите на: четири такси за вход на обща стойност 40 лв. и на две минерални води и две безалкохолни напитки на обща стойност 12.50 лв. Обстоятелството е удостоверено с Протокол за извършена проверка серия АА 0478190/04.02.2023 г. и приложенията към него. Първоинстанционният съд е обосновал извод за допустимост и основателност на оспорването. Приел е, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Установил е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на материалноправната предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) ЗДДС в приложимата му редакция (ДВ, бр. 104 от 2020 г.). Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с издадените два АУАН за същите нарушения, за които е наложена ПАМ и при същите факти. Позовавайки се на решението на СЕС по дело С-97/21, първостепенният съд е намерил за недопустимо срещу жалбоподателя да се водят две успоредни производства с репресивен характер. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Не могат да бъдат споделени като правилни аргументите на съда, свързани с издадените два АУАН. Вярно е, че с издаването на АУАН съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН се образува административнонаказателно производство, но по делото не са били налице данни за издадени НП, с които да е наложена на същото данъчнозадължено лице имуществена санкция по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. Според т. 64 от решението на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, MV 98 националната правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, не се допуска от чл. 273 от Директивата ДДС и чл. 50 от Хартата, тъй като не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В хода на настоящото касационно производство обаче са представени от ответника НП 714432-F695415/25.07.2023 г. и НП 714434-F695430/25.07.2023 г., издадени от началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, с които на Вантем ЕООД са наложени имуществени санкции в размер на 800 лв. и в размер на 100 лв. на основание чл. 53 във вр. с чл. 83 ЗАНН за същите нарушения при идентична фактическа обстановка. Те потвърждават правилността на извода на първостепенния съд, че кумулирането на двете мерки би надхвърлило тежестта на извършеното от жалбоподателя нарушение в противоречие с изискванията на принципа на пропорционалност, в какъвто смисъл е цитираното по-горе решение на СЕС. Поради тази причина не се налага оспореното първоинстанционно решение да се отменя и делото да се връща за ново разглеждане, за да бъдат обсъдени НП. Решението на административния съд по така изложените съображения следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК в полза на ответника да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Тъй като адвокатското възнаграждение е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г., неоснователно е искането на противната страна за намаляването му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение