Решение № 911 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6220/2010 г.

ВАСVI отделение19.01.2011 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/26.01.2010 г. по адм. дело № 1 по описа за 2009 г. на Хасковски Окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 911 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6220/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Христо Иванов Ходжев, Славейка Латева Дякова и Георги Георгиев Акабалиев, против решение № 6/26.01.2010 г. по адм. дело № 1 по описа за 2009 г. на Хасковски Окръжен съд, с която е отменена заповед № РД-18-9/23.03.2006. на изпълнителния директор на АГКК, в частта за имот с идентификатор 77181.12.15. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба, чрез процесуален представител оспорват жалбата. Останалите ответници не са взели становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Хасковски Окръжен съд е образувано по жалба на Костадин Петков Петков, Димитрина Димитрова Стайкова, Петя Иванова Василева, Петра Петкова Узунчева, Никола Манолов Николов, Добринка Манолова Стоева, Станимир Димов Николов и Ангел Димов Узунов против заповед № РД-18-9/23.03.2006. на Изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри, в частта за имот с идентификатор 77181.12.15. За да отмени заповедта в обжалваната част, Хасковския Окръжен съд законосъобразно е приел, че процесният имот относно неговото местоположение, площ и граници е нанесен в кадастралната карта в нарушение на материалния закон и по специално на правилото на чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), тъй като границата нито е означена по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, нито е материализирана по смисъла на т. 2.4 или 2.5 от приложение № 1. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Правилно е прието от съда, че при отразяване на границите на процесния имот при спазване на приоритетите на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 следва да се приложи т. 3 - като източник на данни за установяването и следва да бъде кадастралния план. Този извод на съда е основан на доказателствата по делото и заключението на вещото лице. Не е приложима разпоредбата на т. 2 на чл. 14, ал. 1 от Наредбата, тъй като границите на имота не са материализирани/. По делото е установено безспорно, че границите, местоположението и площта на процесния имот, отразени в КК не съвпадат с тези, отразени в последния действащ кадастрален план от 1995 г. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя Ходжев, че спорът между границите на имот с иден. № 77181.12.15 и 77181.12.20 е решен с влязло в сила решение. По делото не е представено решение, което да решава със сила на пресъдено нещо спор за граница между горните два имота. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението като валидно, допустимо, правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. По гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2