Решение № 7792 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2013 г.

Решение № 7792 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1566/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Давидян Евелина Едуардовна, гражданка на Руската федерация, в качеството й на майка и законен представител на Едуард Симонян, гражданин на Руската федерация, род. на 17.04.2006 г., против Решение № 6707/07.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8812/2012 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ с рег. № ХМ - 7099/03.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с който на оспорващия е отказано издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго решение, с което оспорения отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, чрез процесуалния си представител в писмен отговор е оспорил касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Давидян Евелина Едуардовна, в качеството й на майка и законен представител на Едуард Симонян, срещу Отказ с рег. № ХМ - 7099/03.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с който на оспорващия е отказано издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България. За да постанови този резултат съдът е приел, че Едуард Симонян през последните пет години е отсъствал от страната повече от десет месеца с оглед изискванията на чл. 24г, ал. 4 от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ редакцията към 07.12.2012 г.) поради което административния орган законосъобразно е издал оспорения отказ. Изложени са съображения, че оспорващият не е доказал съществуването на стабилни семейни или социални връзки в страната, не е създал семейство и няма родени деца по време на престоя му в България. Наличието на регистрирана фирма и парични средства, които Едуард Симонян управлява, както и закупения имот, не са самостоятелно основание за предоставяне статут на дългосрочно пребиваване. Решението е неправилно. Безспорно е обстоятелството, че Едуард Симонян, род. на 17.04.2006 г., няма възможност към датата на постановяване на административния акт - 03.08.2012 г., да създаде "стабилни семейни или социални връзки в страната", да създаде семейство и да има родени деца по време на престоя му в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 8 от ЗЧРБ, при преценка на отказ за предоставяне на статут на дългосрочно пребиваване компетентните органи отчитат продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на Република България, възрастта, семейното му положение, както и съществуването или липсата на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. При издаването на отказа спрямо чужденеца не е съобразена тази императивна разпоредба на ЗЧРБ, като не са събрани необходимите данни и не са обсъдени и изяснени релевантните факти, свързани с продължителността на пребиваване на лицето в страната, съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата му на произход, невъзможността да се грижи сам за себе си с оглед възрастта на която е. С неизпълнението на това изискване са нарушени и задълженията на органа по чл. 2, ал. 1, чл. 7 и 9 АПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което оспореният отказ бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение