Решение № 12760 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2017 г.

Решение № 12760 от 22.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4822/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Плевен (ОДМВР - Плевен), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Н. Пеева, против решение № 97 от 15.03.2017 г., постановено по адм. дело № 979/2016 г. по описа на Административен сд - Плевен, с което е отменена негова заповед № УРИ 316з-3270 от 17.11.2016 г., с която на С. Иванов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му и да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Ответникът - С. Иванов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество, с което оспорването бъде отхвърлено. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите в касационната жалба, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба, подадена от С. Иванов, против заповед № УРИ 316з-3270 от 17.11.2016 г., на директора на ОДМВР - Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Съдът е събрали релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и вярно е установил фактите по спора, като по фактическите установявания не се спори. Установено е, че със заповед № 295з-1929 от 22.12.2015 г. на директора на ОДМВР - Ловеч, (по-късно изменена със заповед относно състава на назначената комисия) е разпоредено извършването на проверка, по повод постъпили до него данни за допуснати нарушения при изпълнение на Организационно-технологичните правила за работа с АИС "Видиозаснемане на пътен контрол", утвърдени със заповед № 8121з-873 на министъра на вътрешните работи, от служители на МВР. Работата на назначената комисия като дисциплинарноразследващ орган (ДРО) е обективирана в справка № 906р-5281 от 20.07.2016 г. По отношение жалбоподателя - младши инспектор, полицай в РУ - Ловеч, впоследствие преназначен в ОДМВР - Плевен е прието за установено, след преглед на описаните видеофайлове, че същият е бил член на смесен наряд за времето от 20. 00 часа на 4.10.2015 г. до 08. 00 часа на 5.10.2015 г., заедно с младши инспектор Т. Тодоров, за осъществяване на контрол на пътното движение в гр. Ловеч, със служебен автомобил "Опел Астра" с рег. [рег. номер на МПС], оборудван със система за видеонаблюдение, по маршрут съобразно утвърдения часови график и на утвърдените места за контрол. Установено е, че нарядът е извършил проверка на МПС с рег. [рег. номер на МПС] в периода от 00.48.00 часа до 00.52.43 часа. Видно от видеозаписите, проверката се извършва от Т. Тодоров, като С. Иванов излиза извън служебния автомобил след приключването й, за да върне документите на водача. По аналогичен начин, при проверка на МПС с рег. [рег. номер на МПС], в интервала от 01.15.10 часа до 01.20.18 часа, проверката се извършва от водача на служебния автомобил и член на наряда Т. Тодоров, а С. Иванов не излиза от служебния автомобил като са намира на предна дясна седалка. Иванов излиза от автомобила, след края на проверката в 01.20.18 часа, за да върне документите на проверявания водач. И при двете проверки Иванов оставя другия член на наряда да извърши проверките сам. В справката е посочено, че Иванов в качеството си на служител, назначен в смесен наряд не е участвал в проверката на водачи и описаните МПС, като е оставил другия член на наряда да ги извърши сам, което е нарушение на чл. 62, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (Инструкцията), изменена и допълнена с Инструкция № 8121з-826 от 14.07.2015 г., както и не е изпълнил служебните си задължения по чл. 62, ал. 2, т. 1 и 2 от Инструкцията, с което е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неизпълнение на служебни задължения, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "порицание". Посочено е, че С. Иванов е преназначен за служител в ОДМВР - Плевен, считано от 12.10.2015 г. В справката е направено предложение за извършеното нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - да бъде наложено наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - неуплътняване на работното време. Материалите са изпратени от ОДМВР - Ловеч на директора на ОДМВР - Плевен, да се произнесе като ДНО, тъй като служителят е преназначен в ОДМВР - Плевен, като са постъпили с рег. № 295р-11644 от 3.10.2016 г. и са докладвани на директора на ОДМВР - Плевен на 10.10.2016 г., видно от положените от него резолюции от същата дата върху справката и върху съпроводителното писмо, с което материалите са му изпратени. На 14.11.2016 г. с резолюция е постановено изпращането на покана до дисциплинарнопривлеченото лице. Покана е изпратена до Иванов с рег. № 316з-32010 от 16.11.2016 г., като е получена от него на 17.11.2016 г., видно от подписа му, с посочване на възможността да даде писмени обяснения и възражения. Служителят е депозирал такива още същия ден - на 17.11.2016 г., дисциплинарнонаказващият орган се е запознал с тях същия ден и е издал оспорената заповед. При тези данни, първоинстанционният съд е приел, излагайки правноиздържани мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и наличие на всички реквизити, изискуеми от чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и при спазване на сроковете по чл. 195 от ЗМВР. По отношение сроковете, съдът коректно е отчел обстоятелството, че жалбоподателят е ползвал отпуск в общ размер от 43 дни, съответно правилно е приложил нормата на чл. 195, ал. 3 от ЗМВР, за да приеме издаване на оспорената заповед в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението. Правилно съдът е приел, че е спазен и двумесечния срок от откриване на нарушението, като е приложил нормата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, макар че е допуснал незначителна грешка относно началния момент за броене на срока. Съдът е приел, че срокът тече от момента на поставяне на резолюцията на ДНО върху справката - 10.10.2016 г. Всъщност релевантния момент за броене началото на срока е датата 3.10.2016 г., когато материалите от проверката, в това число обобщената справка са постъпили в ОДМВР - Плевен. Именно от посочения момент тече двумесечния срок, от който ДНО е в състояние да се запознае с преписката, в която е установен дееца, деянието и останалите обстоятелство относно реализирането на дисциплинарната отговорност. Органът може да постави своята резолюция далеч след постъпване на материалите, именно с цел спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, но срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР следва да се счита, че тече от достоверно установимия момент на постъпването им, от когато административният орган е сезиран и обективно е в състояние да се запознае с преписката и да вземе своето решение. Независимо от посоченото, двумесечният срок от установяване на нарушението до издаване на оспорената заповед е спазен и правилно съдът е приел, че липсва нарушение на изискванията на чл. 195 от ЗМВР. Не могат да бъдат споделени обаче изводите на съда, че изискванията на нормата на чл. 206 от ЗМВР са само формално спазени. За да изгради този извод, съдът е посочил, че поканата за даване на писмени обяснения е връчена на жалбоподатела на 17.11.2016 г., на същия ден той е дал писмени обяснения, както и на същия ден ДНО се е запознал с тях и е издал административния акт. С оглед тези данни, съдът е приел, че не е дадена възможност на Иванов ефективно да осъществи правата си, още повече, че със заповедта е променена предложената от ДРО квалификация на деянието. Действително, Иванов е дал своите писмени обяснения в деня, в който е получил поканата за даването им, но посоченото не се е отразило на правото му на защита. Видно от поканата за даване на писмени обяснения рег. № 316р-32010 от 16.11.2016 г. дисциплинарното нарушение е квалифицирано по начина, по който е квалифицирано и в оспорената заповед, като липсва промяна относно фактическите констатации от справката, както в поканата, така и в заповедта. Жалбоподателят се е запознал с изготвената справка, в която се съдържат фактическите установявания, като му е дадена възможност да представи писмени обяснения, възражения, да сочи нови доказателства и да прави искания. Служителят се е възползвал от възможността да даде обяснения, като видно от същите в тях липсват нови фактически твърдения, липсват възражения, липсват направени искания, в това число и за събиране на нови доказателства. Следователно на служителят, в съответствие с изискванията на чл. 206 и чл. 207, ал. 8-10 от ЗМВР е дадена възможност да участва пълноценно в дисциплинарното производство, като същият е осъществил защитата си според своята преценка. В случая не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Не е налице и приетото от съда нарушение на материалния закон при издаване на обжалваната заповед. Първоинстанционният съд е приел, че видно от видоефайловете, огледани в съдебно заседание, процесните две проверки на водачи и МПС са извършени на осветено място, в позиция пред полицейския автомобил и независимо че жалбоподателят се е намирал по време на извършването им на предна дясна седалка, за част от времето той е попълвал различни видове документи и е слизал, за да ги върне на проверяваните лица, т. е. са изпълнени изискуемите от посочени като нарушени норми тактически действия. Съдът е изложил мотиви, че поведението на жалбоподателя не съставлява нарушение на изискванията на нормите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от Инструкцията, както е приел ДНО. Това е така, тъй като нормата на чл. 62, ал. 1 от Инструкцията разписва задълженията на полицейския служител, който активно извършва проверката, а в случая това не е бил жалбоподателят. Общото задължение, проверката да се извършва от двамата служителя, съдът е тълкувал, че касае изискване всяка проверка да се извършва в наряд от двама служители, т. е. че нарядът не може да е с по-малко от двама служителя, а не означава че при конкретната проверка и двамата служители следва да се намират извън служебния автомобил. Що се касае до изискванията на чл. 62, ал. 2 от Инструкцията, съдът е приел, че същата не разписва конкретно задължение на служителя да стои в или извън автомобила, не му вменява да застане на точно определено място или отстояние от проверявания автомобил или другия служител и др. подобни. Законодателят е възприел този правилен подход, за да може конкретното поведение да е съобразено с конкретните обстоятелства. В случая, служителят е бил вътре в автомобила, но е имал добра видимост и визуална комуникация, съответно е можел да реагира по подходящ начин при евентуална опасност или друго поведение, изискващо реакция. Съдът е извел извод, че са неконкретни констациите на ДНО за нарушение на текстовете на Инструкцията, вменените деяниия не обосновават ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, поради което е отменил заповедта. Налице е необоснованост на тези изводи на съда и неправилно приложение на материалния закон. С. Иванов е наказан затова че в нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от Инстукцията не е застанал на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с другия служител в наряда, извършващ проверката, не е водил непрекъснато наблюдение на водача и пътуващите в автомобила лица и е оставил другия служител от наряда сам да извърши проверката на спрените МПС, което е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 - неизпълнение на служебни задължения, за което нарушение на основание чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР му е наложено дисциплинарното наказание. Безспорно е установено от видеофайловете, че Иванов по време на извършването на двете проверки е седял на предна дясна седалка, вътре в служебния автомобил. Това поведение нарушава изискванията на чл. 61, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 от Инструкцията. Съгласно чл. 62, ал. 1 от Инструкцията, проверка на водач и ППС се извършва задължително при неработещ двигател най-малко от двама полицейски служители при описаните тактически действия. В ал. 1, точка 1 е посочено, че проверяваното ППС следва да бъде в обхвата за заснемане на камерите от АИСВПК по начин, позволяващ да се извършва наблюдение, видио и аудиозапис на проверяваните лица и ППС, включително регистрационните им номера, а в т. от 2 до т. 7 са разписани тактическите действия на проверяващият полицейски служител. В ал. 2 на същия член са разписани задълженията на втория служител, като тактическите му действия са: 1. застава на подходящо и безопасно място, осигуряващо добра видимост и визуална комуникация с останалите служители; 2. води непрекъснато наблюдение на поведението на водача и пътуващите в автомобила лица; 3. при необходимост предприема незабавни действия съобразно създалата се ситуация. От логическото и граматическо търкуване на нормите, в това число на употребения от законодателя глагол "застава", с общоприето значение на "стоя прав на определено място" се установява, че посочените като нарушени норми изискват съвместно активно поведение, извън автомобила и от двамата служители в наряда при извършване на проверки на лица и ППС. В чл. 62 в ал. 1 и ал. 2 тези конкретни действия са подробно посочените и вменени на всеки от служителите. В подкрепа на извода, че проверката следва да бъде извършена съвместно и от двамата служители, стоящи извън служебния автомобил, е и нормата на чл. 51, ал. 2, т. 2 от Инструкцията, съгласно която дейността по пътен контрол, т. е. всички действия по пътен контрол, се изпълнява извън служебните помещения и МПС. По тези съображения неправилен е изводът на съда, че не е налице задължение за жалбоподателя като втори член на наряда да осъществява вменените му задължения по пътен контрол извън служебния автомобил. Напротив, нормите изискват присъствие извън автомобила и за втория член от наряда, за да може да осъществи задължението си да води непрекъснато наблюдение върху действията на всички участници в проверката, като следи както поведението на проверяваното лице и останалите лица в проверявания автомобил, така и да има визуална комуникация със своите колеги, за да може при необходимост да предприеме незабавни действия при всяка рискова, опасна или друга ситуация, изискваща незабавно действие. Посочените задължения за адекватно осигуряване на провеждането на проверките, вменени от нормата на чл. 62, ал. 2 от Инструкцията на втория служител в наряда, много трудно биха били осъществени, ако се сподели логиката в разсъжденията на първоинстанционния съд, че същите не изискват служителя да бъде извън автомобила. Физическото действие за излизане от автомобила, ако се налага реакция, ще препятства същата да е с незабавен характер. Административнонаказващият орган е приложил правилно нормите на Инструкцията и ЗМВР като е приел неспазване на нормативно вменените задължения по Инструкцията, което съставлява нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 11 се налага дисциплинарно наказание "порицание". Наказанието е наложено в минималния размер, съответно не е налице и нарушение на нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР. Приемайки, че административният акт не е съобразен с материалния закон, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, както и не допуснати съществни нарушения на съдопроизводствените правила, налагащи връщане на делото за ново разглеждане, поради което след отмяната на решението настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отхвърли оспорването против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като същата не страда от пороци по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касатора за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв., определен на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,