Решение № 10154 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2016 г.

Решение № 10154 от 29.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производство пред тричленен състав на Върховния административен съд е с правно основание чл. 58 от Изборния кодекс/ИК, във вр. чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по жалба от Инициативен комитет, регистриран с решение на ЦИК № 3486-ПВР от 13.09.2016 г., изменено и допълнено с решение на ЦИК № 3489-ПВР от 14.09.2016 г., представляван от П. Т. Х., срещу Решение № 3536- ПВР от 19.09.2016 г. на Централната избирателна комисия, с което се утвърждават техническите характеристики и защитата на бюлетините за произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 06ноември 2016 г. за гласуване в страната съгласно приложение № 1 и за гласуване извън страната- приложение № 2 към решението. В жалбата се излагат доводи, че решението е нищожно, алтернативно незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на производствените правила и несъответства на целта на закона. Твърди се, че ЦИК не е компетентна да определя съдържанието на бюлетините, което е нормативно определено и задължително включва наименованието на инициативния комитет и абревиатурата ИК. Излага се, че с процесното решение ЦИК излиза извън своите компетенции по чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК. Възразява се, че решението противоречи и на чл. 325, ал. 1, т. 2 от ИК. На следващо място се сочи липсата на мотиви към обжалвания административен акт, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК. Твърди се и извършено нарушение на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК. Иска се прогласяване на нищожност на оспореното решение, алтернативно отмяната му като незаконосъобразно. Ответникът Централна избирателна комисия, представлявана в производството от М. Б.- упълномощен член, оспорва жалбата като неоснователна и иска оставянето й без уважение. В жалбата се претендира като основание за оспорване- нищожност, поради което е приета за разглеждане. Разгледана по същество в тази част жалбата се явява неоснователна. По останалите възражения, извън наведените доводи за нищожност, жалбата се явява процесуално недопустима за разглеждане, като подадена извън законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ИК, решението на ЦИК може да се оспорва в тридневен срок от обявяването му пред Върховен административен съд, течащ от обявяването на решението. Съгласно ал. 4 на същия текст при обжалване на решенията сроковете по АПК не се прилагат, те се изчисляват в календарни дни и изтичат в последния им ден. Видно от приложената административна преписка, оспореното решение на ЦИК е обявено на 20.09.2016 г. законоустановения срок за обжалване изтича на 23.09.2016 г. Жалбата срещу решението е подадена на 26.09.2016 г.- т. е три дни след изтичането на законоустановения срок, поради което е процесуално недопустима в тази и част. От фактическа страна се установява, че с Решение № 3536- ПВР от 19.09.2016 г. на Централната избирателна комисия на осн. чл. 57, ал. 1, т. 19, чл. 325 и чл. 326 от ИК, в т. 1, ЦИК утвърждава технически характеристики и защитата на бюлетините за произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 06ноември 2016 г. за гласуване в страната съгласно приложение № 1 и за гласуване извън страната- приложение № 2 към решението. В т. 2 е указано при производството и отпечатването на бюлетините да се спазват следните изисквания: 2.1. формат на бюлетината, съгласно приложения № 1 и № 2 и т. 2.2. бюлетините се слепват в кочани по 100бр. Към административната преписка е приложен протокол № 396 от 19.06.2016 г. от заседанията на ЦИК на което заседание е гласувано оспореното решение, предмет на жалбата. От изложените фактически обстоятелства настоящият съдебен състав прави следните правни извод: Постановеното решение е взето от компетентния за това независим държавен орган- ЦИК, съобразно правомощията му, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК. Постановен е в изискуемата от закона писмена фарма с посочване на кратки фактически и правни основания за издаването му и в съответствие с материалния закон. Неснователен е довода на оспорващата страна, че решението не е мотивирано. Оспореното решение съдържа както фактическите, така и правните основания за неговото издаване. Фактическите основания за издаване на решението могат да бъдат изложени отделно от акта и да се съдържат в други документи, които подготвят неговото издаване и са част от административната преписка, в какъвто смисъл е задължителното за правоприлагащите органи ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на върховния съд, което не е загубило действие. Мотивите на колективния административен орган могат да се изведат и от останалите обсъждания при вземане на решението. В конкретния случай това е протокол № 396 от 19.09.2016 г. от заседание на ЦИК, в който се съдържат станалите разисквания и взетото решение с 14 гласа"за" и 0-"против". При получения резултат от гласуването следва и извод, че решението на ЦИК е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, каквото е изискването на чл. 53, ал. 4 от ИК. Неподкрепени от доказателствата по делото са и твърденията в жалбата за липсата на компетентност на ЦИК да определя съдържанието на бюлетината, респективно чрез определяне на техническите образци да променя съдържанието на бюлетините. Тук е мястото да се посочи, че компетентността на органа винаги е определена в съответствие с материалния закон, като това е пряко следствие от конституционната норма на чл. 4, ал. 1. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ИК, ЦИК осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове. По отношение на регулираната с оспореното решение материя на ЦИК е възложена законова компетентност по чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК да "утвърждава техническия образец и защитата на бюлетината не по- късно от 30дни преди изборния ден".. утвърждава образец на кочан с хартиените бюлетини. Систематичния анализ на цитираните разпоредби на Изборния кодекс налага извода, че на ЦИК е предоставена компетентност и изрично правомощие да утвърди техническите образци, както и защитата на бюлетините за съответния избор. В изпълнение на тези разписани от законодателя компетенции ЦИК на свое заседание от 19.09.2016 г., с Решение № 3536- ПВР е утвърдила техническите характеристики и защитата на бюлетините за предстоящите избори за президент и вицепрезидент на 06.11.2016 г. Неоснователни и ирелевантни в процесния случай са твърденията в жалбата за липсата на компетенция от страна на комисията да определи"съдържанието на бюлетините", доколкото решението не касае определяне съдържанието на бюлетините, а утвърждаване на технически образци. На следващо място следва да се посочи, че в жалбата се смесват две понятия- "съдържание на бюлетина и " технически характеристики" на бюлетините, които са различни по смисъл. Видно от доказателствата по делото, с оспореното решение ЦИК е утвърдила техническите характеристики на бюлетините, които касаят техния шрифт, формат, размер, цифров код и т. н. с оглед тяхната защита и никъде няма произнасяне досежно тяхното съдържание, каквото е основното твърдение в жалбата. Такива доказателства не са налице и в цялата административна преписка. В този смисъл неоснователни и неотносими към оспорения административен акт са и възраженията за противоречие на оспореното решение с разпоредбата на чл. 325 от ИК, доколкото същата касае подробно описание на съдържанието на бюлетините за гласуване, а не на техническите й характеристики. Обжалваното решение не е взето и при съществено нарушение на процедурата. Така наведените твърдения не са обосновани и мотивирани, поради което не следва да се обсъждат. В случая ЦИК правилно е приложила ИК при утвърждават техническите характеристики и защитата на бюлетините за произвеждането на изборите за президент и вицепрезидент на републиката на 06ноември 2016 г. за гласуване в страната съгласно приложение № 1 и за гласуване извън страната- приложение № 2 към решението. Предвид на изложените съображения решението на ЦИК е законосъобразно, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 58, ал. 3 от ИК, Върховния административен съд, четвърто отделение