Решение № 6478 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 171/2011 г.

Решение № 6478 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 171/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Веско Минчев Стоянов от гр. Асеновград против решение № 1475 от 5.11.2010 г., постановено по административно дело № 1226 по описа за 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му на отказа на и. д. директор на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пловдив, обективиран в писмо изх. № МП-31338 от 25.05.2010 г., да уважи жалбата на Стоянов срещу отказа на началника на отдел, администрация "Пенсии" при РУСО - Пловдив, обективиран в писмо изх. № МП-15304#1 от 26.03.2010 г., да отмени разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. на ръководителя на отдел "Пенсионни осигуровки" при РУСО - Пловдив. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрк. Мария Тосева-Колева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Пловдивския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Пловдив, е оспореният от Веско Минчев Стоянов отказ на и. д. директор на РУСО - Пловдив, обективиран в писмо изх. № МП-31338 от 25.05.2010 г., да уважи жалбата му срещу отказа на началника на отдел, администрация "Пенсии" при РУСО - Пловдив, обективиран в писмо изх. № МП-15304#1 от 26.03.2010 г., да отмени разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. на ръководителя на отдел "Пенсионни осигуровки" при РУСО - Пловдив. С последното личните пенсии на Стоянов за ОСВ и ИПЗ са изменени последователно, считано от 1.07.1998 г., 1.01.1999 г., 1.07.1999 г. и 5.07.1999 г., преизчислени са, считано от 1.01.2000 г. и съответно от 1.06.2001 г., личната пенсия за инвалидност поради професионално заболяване е прекратена на основание чл. 96 от КСО, считано от 2.04.2002 г., а личната пенсия за ОСВ е осъвременена, считано от 1.06.2002 г. Директорът на РУСО - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Стоянов срещу това разпореждане с решение № 184 от 16.12.2002 г., като е възприел изцяло аргументите на административния орган. В мотивите на обжалваното съдебно решение е обсъдена фактическата обстановка по спора и са направени съответните правни изводи. За да отхвърли оспорването на отказа да бъде отменено процесното разпореждане, решаващият съд е извел извод, че твърдението на Стоянов за наличие на ново доказателство от значение за определяне размера на личната му пенсия, визирайки двете съдебни решения - на Пловдивския окръжен съд - от 24.01.1996 г., и на Върховния административен съд - решение № 166 от 20.04.1997 г., е недоказано от фактическа страна, тъй като горепосочените решения са съществували преди постановяването на процесното разпореждане. Като недоказано е прието и твърдението за неправилно отпускане на пенсията. Съдът обосновано е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1, а именно - липсвало ново доказателство, обуславящо от своя страна отмяната, респ. изменението на стабилен административен акт, каквото е разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г., още повече, че законодателят е предвидил специален ред и това е този по чл. 99 от КСО при констатиране на установените в тази разпоредба основания за това. Решението на Административния съд - Пловдив, е правилно и изводите на съда като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. По делото е установено, че след първоначалната жалба от 22.11.2002 г. срещу процесното разпореждане, която с решение № 184 от 16.12.2002 г. директорът на РУСО - Пловдив, е оставил без уважение, е последвало многократно подаване на жалби против същото разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г., първата от които е жалба с вх. № 4861 от 3.02.2003 г., повторно адресирана до ръководителя на ТП на НОИ - Пловдив. В отговор на тази жалба до адресанта е изпратено писмо № 835 от 26.05.2003 г., с което началникът на отдел "Пенсии" при РУСО - Пловдив, го е уведомил, че с решение № 184 от 16.12.2002 г. директорът на РУСО - Пловдив, е оставил без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г., поради което ".. .. заявление вх. № 4861 от 3.02.2003 г. не се разглежда...". При това положение Стоянов е подал жалба вх. № 21949 от 26.05.2003 г., адресирана до Окръжния съд - Пловдив. С писмо № 844 от 29.05.2003 г. същата е върната на адресанта като просрочена. Последвала е молба с вх. № 6366 от 6.06.2003 г., в която касаторът заявил, че иска жалбата му да бъде изпратена до Окръжния съд - Пловдив. В отговор - с писмо изх. № 6366 от 10.06.2003 г., административният орган е посочил, че не са налице основания жалбата да бъде изпращана до окръжния съд. Последната все пак е стигнала до съда и с определение № 1973 от 5.03.2004 г., постановено по адм. дело № 1498 от 2004 г. на Върховния административен съд, е оставено в сила прекратителното определение на Пловдивския окръжен съд, с което жалбата на Стоянов срещу решение № 184 от 16.12.2002 г. на директора на РУСО - Пловдив, е приета за недопустима като просрочена, т. е. разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. на ръководителя на отдел "Пенсионни осигуровки" при РУСО - Пловдив, е влязло в сила. След това Стоянов е подал нова жалба от 22.01.2007 г. до Окръжния съд - Пловдив, този път с искане за прогласяване нищожността на същото разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. С решение № 495 от 14.06.2007 г., постановено по адм. дело № 163 от 2007 г., Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 54 от 1.04.2008 г. по адм. дело № 7560 от 2007 г. Върховният административен съд е оставил в сила решението на Окръжния съд - Пловдив. С молба, вх. № МП-15304 от 1.03.2010 г. Стоянов е поискал от ръководителя на ТП на НОИ - гр. Пловдив, да отмени разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. на ръководителя на отдел "Пенсионни осигуровки" при РУСО - Пловдив, и да остави в сила решение № 223 от 22.01.1999 г. на директора на РУСО - Пловдив. В молбата е заявил, че представя ново писмено доказателство, а именно решение от 24.01.1996 г., постановено по гр. дело № 1636 по описа на Пловдивския окръжен съд за 1995 г. Според него, във въпросното решение съдът е приел, че за м. март 1993 г. той е работил по трудов договор с основна заплата 3000,00 лв. и планов коефициент за трудово участие 2.31. С писмо изх. № 15304#1 от 26.03.2010 г. началникът на отдел, администрация "Пенсии" при РУСО - Пловдив, е отговорил на Стоянов, че представените от него документи не съдържат нови доказателства по отношение на осигурителния стаж и осигурителния доход, поради което нямало правно основание за прилагане на разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Срещу това писмо касаторът е подал жалба вх. № МП-24533 от 8.04.2010 г., като искането е било при условията на чл. 91, ал. 1 от АПК административният орган да преразгледа молбата с вх. № МП-15304 от 1.03.2010 г. и на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО да измени отпуснатата пенсия. Твърденията са били, че до този момент администрацията не била обсъждала мотивите на решението от 24.01.1996 г., постановено по гр. дело № 1636 по описа на ПОС за 1995 г., което пак е представил като ново писмено доказателство. Последвал е втори отговор от началника на отдел, администрация "Пенсии" при РУСО - Пловдив, обективиран в писмо изх. № МП 24533#1 от 16.04.2010 г., в който отново е посочено, че по представените с искането съдебни решения администрацията се е произнесла с разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. на ръководителя на отдел "Пенсионни осигуровки" при РУСО - Пловдив; с решение № 184 от 16.12.2002 г. и решение № 363 от 15.01.2009 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив; както и с разпореждане № 363 от 15.01.2009 г., които са влезли в сила. Административният орган е отбелязал, че не са налице предпоставките по чл. 91, ал. 1 от АПК и съответно по чл. 99, ал. 1 от КСО, и е отказал да преразгледа акта си. Стоянов отново е подал жалба вх. № МП 31338 от 5.05.2010 г. до директора на ТП на НОИ - Пловдив, и към нея отново са приложени решението от 24.01.1996 г., постановено по гр. дело № 1636 по описа на ПОС за 1995 г., и решението от 27.05.1998 г., постановено по гр. дело № 3713 по описа на ПОС за 1994 г. Искането е било разпореждането да бъде отменено и при условията на чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО да бъде определен нов размер на пенсията. В отговор на жалбата е последвало волеизявлението на и. д. директор на РУСО - Пловдив, обективирано в писмо изх. № МП-31338 от 25.05.2010 г., с което същата е оставена без уважение, като на Стоянов отново е пояснено, че въпросното решение на ПОС не е ново доказателство, доколкото същото е било представяно нееднократно по административната преписка. При така установената фактическа обстановка правилен се явява изводът на решаващия състав, че постановеният административен акт е влязъл в сила и е породил целените с него правни последици и че липсва ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, въз основа на което пенсионният орган да измени или отмени постановения административен акт. С цитираната разпоредба е дадена законова възможност за изменение на разпореждането по чл. 98 от КСО, когато се представят нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. От данните по делото е видно, че органите на НОИ са били уведомени за наличието на решението от 24.01.1996 г. по гр. дело № 1636 от 1995 г. на Пловдивския окръжен съд, представяно като ново доказателство нееднократно. Същото решение е цитирано изрично в жалбата на касатора от 22.01.2007 г., отправена до Окръжния съд - Пловдив, с която е искано прогласяване нищожността на разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. и която е отхвърлена от съда като неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е изследвал характера и същността на процесното разпореждане и е извел извода, че то представлява влязъл в сила индивидуален административен акт, който се ползва със стабилитет. Това е принцип в административното право и е свързан с правната сигурност, както и със защитата на възникнали и упражнени права, създадени с влезлия в сила индивидуален административен акт. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на решаващия съдебен състав, че след като е налице влязъл в сила административен акт, каквото безспорно е разпореждането за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсии, и поради факта, че се посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, разпорежданията по чл. 98 от КСО могат да бъдат изменяни или отменяни само при наличие на някое от лимитативно изброените основания в чл. 99, ал. 1, т. 1 - 6 от КСО. Касаторът е твърдял, че е представил за пръв път пред административния орган ново писмено доказателство - влязлото в сила решение от 24.01.1996 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по гр. дело № 1636 по описа на съда за 1995 г., което било от значение за определяне размера на личната му пенсия, и според него то е следвало да бъде съобразено от административния орган. Както правилно е приел първоинстанционният съд, установеното по делото дава основание да се приеме, че в процесния случай не е налице ново доказателство, което да мотивира основание за отмяна на разпореждане № 4809064548 от 18.10.2002 г. по този текст. Оспорените административни актове, с които е отказана отмяна на разпореждането, с което са изменени отпуснатите лични пенсии за ОСВ и ИПЗ на касатора по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административният съд - Пловдив, е постановил правилно решение. По изложените съображения Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на обжалваното решение - предмет на настоящото касационно производство, поради което същото следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,