Решение № 7448 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12251/2009 г.

Решение № 7448 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12251/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, по касационна жалба на директора на Областна дирекция /ОД/ на МВР - град Силистра против решение от 22.07.2009 г., постановено по адм. дело № 103/2009 г. на Административен съд град Силистра. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата по касационната жалба - Тануре Расим Назиф от с. Средище, област Силистра, не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд град Силистра е отменил заповед № 291/8.05.2009 г. на директора на ОД на МВР Силистра, с която на Тануре Расим Назиф е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 75, т. 4 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на искане на частен съдебен изпълнител, в което е посочено, че Назиф е длъжник по изпълнително дело № 20097670400269/2009 г. за задължения за издръжка на непълнолетното дете Гюлер Гюрсесова Рашидова, в размер на 30 лева месечно, считано от 7.12.2005 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С решение по гр. дело № 26/2007 г. на РС - Силистра, влязло в законна сила на 29.12.2008 г., родителските права върху непълнолетното дете Гюлер, са предоставени на майката Тануре Расим Назиф, като бащата Гюрсес Рашидов Рашидов е осъден за заплаща месечна издръжка в размер на 30 лева. Установено е също така, че Тануре Назиф е внесла по банков път на името на детото Гюлер Рашидова сумата от 540 лева на 29.09.2006 г. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, административният орган е длъжен да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 4 от ЗБДС, при наличие на материалноправните основания в закона. Според АС, към датата на издаване на заповедта е било налице надлежно обезпечение на задължението на жалбоподателката, както и същата вече не е била задължена да заплаща издръжка на непълнолетното си дете. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и е обосновано. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 75, т. 4 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст не са били налице, тъй като жалбоподателката пред АС е била осъден да заплати издръжка на непълнолетното си дете, образувано е било изпълнително дело и административният орган е бил сезиран от частен съдебен изпълнител. Представено е било надлежно обезпечение, а в последствие е допусната промяна в упражняването на родителските права по силата на влязло в сила съдебно решение, с оглед на което задължението за заплащане на издръжка е отпаднало. Разпоредбата на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД е приложима във всички случаи, когато съответно лице е осъдено да заплаща издръжка и не са налице съответни обезпечения за изпълнение на това задължение, независимо дали се намира в страната или в чужбина. Целта на законодателя е да бъде осигурено своевременно изпълнение на задълженията за заплащане на издръжка. От редакцията на нормата не би могло да се приеме, че същата е приложима в случаите когато е отпаднало задължението за заплащане на издръжка за дете на единия родител, но е дължима такава за минали периоди от време за същото дете, упражняването на родителски права върху което е предоставено в последствие на същия родител. В конкретния случай разпоредбата на чл. 75, т. 4 от ЗБЛД е била приложима по отношение на жалбоподателката до влизане в сила на решението по гр. дело № 26/2007 г. на Силистренски районен съд - 29.12.2008 г., тъй като са били налице законови предпоставки, което е очевидно от събраните доказателства, от които се установява, че не е налице надлежно изпълнение на задължението за заплащане на издръжка, а жалбоподателката за част от периода не се е намирала в страната. За този период обаче тя е била представила надлежно обезпечение. Освен това съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се прави към момента на издаването му. Към 8.05.2009 г. жалбоподателката не е имала задължения за заплащане на издръжка за в бъдеще. Предвид на изложеното, следва да се направи извод, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК налагащи отмяната му, а касационната жалба се отхвърли като неоснователна. Разноски от касационната ответница не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение