Решение № 4047 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2017 г.

Решение № 4047 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Т. Д., от гр. Н., чрез процесуалния му представител - адв. М.- В., против решение № 54/13.02.2017 г. по адм. дело № 535/2016 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: кмета на община - Н., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Б. Т. Д., против Заповед № 203/08.06.2016 г. на кмета на община- Н., издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, за премахване на 10 бр. незаконни строежи, извършени в поземлени имоти /ПИ/ № 043019, № 043020 и № 043016 в землището на с. Ж., община - Н.. За да постанови този резултат е прието от съда, че всички строежи - предмет на оспорената заповед представляват строежи и съоръжения, за които се изискват строителни книжа, с каквито те не разполагат и предвид категорията им - пета и шеста, кметът на община-Н. е издал законосъобразна заповед за премахването им. Отчетено е още, че строежите са извършени преди около три години и не са "търпими", поради неприложимост на разпоредбите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Отхвърлени са възраженията на оспорващия за приложение на Наредба № 19/2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им по отношение на строеж под № 1 - "жилищна двуетажна сграда", поради неспазване на изискванията на ЗУТ и на ЗОЗЗ за строителство на такава сграда в земеделска земя, различна от предназначението на земята. Решението е правилно, по отношение на строежи под № 1, № 2, № 3 и № 10 от оспорената заповед и неправилно, по отношение на строежи под № 4 до № 9 вкл. от същата заповед, представляващи оранжерии. При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда за законосъобразност на заповедта спрямо строежи: № 1 - жилищна двуетажна сграда в ПИ № 043019; № 2 - дървена барака в ПИ № 043020; № 3 - клозет в ПИ 043020; и № 10 - подземен електропровод. Всички тези обекти по описание и предназначение са строежи, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за които се изисква разрешение за строеж /РС/, а за строеж № 1 и № 10 и одобрен инвестиционен проект, с каквито извършителят им не разполага. Поради това и с оглед периода на строителство - преди около три години, правилно е прието, че за тях са неприложими разпоредбите за търпимост на строежи по § 16, ал. 1- 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. По отношение на тези строежи се споделят изцяло изводите на съда за неприложимост на Наредба № 19/2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им, поради отсъствието на виза за проектиране, предвиждаща изграждането им, а за строеж № 1 и решение за промяна предназначението на земята по ЗОЗЗ. Като незаконни и нетърпими изводите на съда за законосъобразност на заповедта за премахването им, са правилни. В тази част обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. В частта за оранжериите обаче решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неправилно е прието, че съгласно чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ / в ред. към датата на издаване на заповедта/, за този вид строежи е отменено изискването да не се одобрява инвестиционен проект, от което следва, че и за оранжериите с площ до 200 кв. м., каквито са процесните, вече се изискват строителни книжа като за всички строежи. Изводите на съда са в противоречие с чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ / ред. Д. в. бр. 101/2015 г./, съгласно която разпоредба не се изисква РС за строеж на оранжерии с площ до 200 кв. м. Правната норма на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ е отменена със ЗИДЗУТ /ред. Д. в. бр. 101/2015 г./, поради което съдът е следвало да тълкува тази отмяна спрямо нормата на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ / в цит. ред./, а не в смисъла, който съдът е приел. С отмяната на едната норма и приемането на другата, се вижда, че законодателят е отрекъл за този вид строежи - оранжерии с площ до 200 кв. м., да се издават строителни книжа - както инвестиционен проект, така и РС. П. това липсата на РС за процесните оранжерии, не ги прави незаконни на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. По отношение на тях издадената заповед се явява незаконосъобразна и като такава е следвало да бъде отменена. Като не е установил тази частична незаконосъобразност, съдът е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което заповедта на кмета на община- Н. постановяваща премахване на 6 бр. оранжерии с различна площ, бъде отменена. При този изход по обжалването и направеното искане община- Н. следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски за касационната инстанция в размер на 252 лв., съразмерно на уважената част от жалбата, представляващи заплатена д. т. и адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение