Решение № 4069 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15777/2010 г.

Решение № 4069 от 22.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15777/2010 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на кмета на община гр. Хасково и на Димо Райнов Стоянов от гр. Хасково, срещу решение № 4/21.06.2010 г., постановено по адм. д. № 1374/2000 г. на Окръжен съд - гр. Хасково, като в тях се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение, с което се остави без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на РКС гр. Хасково срещу Заповед № 1510/15.12.1993 г. на кмета на община гр. Хасково, с която на основание чл. 32 ЗТСУ (отм.) и протокол № 20/1993 г. на СТСУСА е одобрено преотреждането на северозападната част на парцел I - "за обществен център", кв. 9 ИИЗ по плана на гр. Хасково, в парцел VIII - "за промишлени нужди", или се постанови решение по същество, с което се отхвърли жалбата на РКС гр. Хасково срещу посочената заповед. От ответниците по касационната жалба, становище за неоснователността й, чрез процесуалния си представител, изразява РКС гр. Хасково. Останалите ответници не са изразили становища. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационните жалби са неоснователни и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че са неоснователни. С обжалваното решение Окръжен съд - гр. Хасково, в производство по реда на чл. 33 и сл. ЗАП (отм.) във връзка с § 4 ПЗР на АПК, респективно по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, по жалба на РКС гр. Хасково обявил за нищожна Заповед № 1510/15.12.1993 г. на кмета на община гр. Хасково, с която на основание чл. 32 ЗТСУ (отм.) и протокол № 20/1993 г. на СТСУСА е одобрено преотреждането на северозападната част на парцел I - "за обществен център", кв. 9 ИИЗ по плана на гр. Хасково, в парцел VII - "за промишлени нужди". За да постанови решението си съдът приел, че заповедта не е издадена от компетентен орган, като не е подписана от кмета на общината, който е компетентен да издава заповеди по чл. 32 ЗТСУ (отм.), а с неустановено лице със "запетайка". Решението е правилно. След като не е установено кой е подписал процесната заповед, както безспорно е установено, че това не е кметът на общината, който е компетентен да издава заповеди по чл. 32 ЗТСУ (отм.), правните изводи за нищожност на процесната заповед са обосновани и постановени при правилно прилагане на закона. Липсват доказателства правомощията на кмета на общината да са предоставяни на съответните длъжностни лица по предвидената процедура и ред на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.), като такива доказателства не се представят и в настоящата касационна инстанция. Само на това основание законосъобразно съдът е обявил за нищожна процесната заповед като издадена от некомпетентен орган и не е бил задължен да се произнася и по нейната материална незаконосъобразност. Независимо от това изложените мотиви в тази насока също са обосновани и постановени при правилно прилагане на материалния закон, които настоящата инстанция изцяло споделя. С оглед изложеното касационните жалби са неоснователни, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, а съдебният акт е обоснован, изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението. Жалбата е подадена от заитересовано лице по смисъла на чл. 295, ал. 1, т. 2 и ал. 3 ППЗТСУ (отм., редакция към момента на подаване на жалбата), респ. по чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, тъй като РКС е посочен като съсобственик на парцел I - 8205 предмет на заповедта, в съобщенията на общината и същият е участвувал в административното производство по издаване на заповедта. Въпросът за активната легитимация се преценява към момента на издаване на заповедта, а не с оглед последвали дела по общия исков ред за установяване на собственост, както и с оглед последвалите решения по този въпрос. В тази връзка незаконосъобразно е било определението за спиране на производството по делото по чл. 182, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), тъй като исковите производства за собственост не са преюдициални по отношение на жалбата срещу процесната заповед, както и за евентуално установяване липсата на правен интерес, още повече, че исковото производство е водено също срещу РКС. Те биха имали значение за бъдещи административни производства относно нови заповеди за регулиране на процесния имот. С оглед на това оплакването за разгледана недопустима жалба е неоснователно. Касационното оплакване за непълнота на доказателствата не е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Като се има предвид изложеното решението следва да се остави в сила. Следва на РКС да се присъдят разноските за тази инстанция, които са поискани своевременно и са доказани в размер на 300 лв., които следва да му заплатят касационните жалбоподатели. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 3 АПК