Решение № 5188 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10847/2013 г.

Решение № 5188 от 14.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10847/2013 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стойчева, против решение № 3993 от 13.06.2013 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 31 състав, по адм. д. № 8119/2012 г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушения на материалния закон. Касационния жалбоподател оспорва изводите на първоинстанциониня съд и развива подробни съображения за законосъобразност на процесното уведомително писмо, като твръди, че проверки на място не са извършвани на заявените от земеделската производителка площи, но такива са извършвани на съседни имоти. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли първоинстанционната жалба, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение и възнаграждения за две вещи лица. Ответникът - Стоянка Димитрова Мавродиева от гр. Стамболийски не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото неуведомяването на жалбоподателката за извършените последващи проверки и за резултатите от тях не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с оглед на направените при проверките констатации, а именно, че площите не се поддържат в добро земеделско състояние и че е налице застъпване на площи и предвид обстоятелството, че съответните констатации не са опровергани при съдебното обжалване, включително чрез представяне от жалбоподателката на нови доказателства, евентуалното й уведомяване не би довело до различен от направения от органа краен правен извод за недопустимост на подпомагането. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 3993 от 13.06.2013 г. е отменено по жалба на Стоянка Димитрова Мавродиева от гр. Стамболийски, област Пловдив уведомително писмо изх. № 02-160-6500/3090/30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен Фонд "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 0.00 лв. и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административният съд - София - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 11а и чл. 20а от ЗПЗП, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели и до материалната му незаконосъобразност. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделската производителка и на административния орган, както и приетите писмени доказателства и двете изслушани и неоспорени съдебно-технически експертизи, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане заявлението на Стоянка Димитрова Мавродиева. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на двете страни в процеса и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното решение точно е констатирано, че производителката е подала общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. с УИН 16/150611/05105 и УРН 526406, с което е заявила за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) - 78.06ха, за която е поискал субсидия в размер на 17486.79 лв. и по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) - 78.06 ха, за която е поискал субсидия в размер на 2341.8 лв., като към заявлението е приложила и изискуемата Таблица на използваните парцели 2011 г., в която е описала парцелите, които ползва с посочване номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в което се намира всеки от тях. С процесното уведомително писмо изх. № 02-160/3090 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА изцяло е отказано претендираното финансово подпомагане - посочена е оторизирана и изплатена обща субсидия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 0 лв. В същото уведомително писмо е вписано, че ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е извършила съответните административни проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните, които се съдържат в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която според чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/2006 г. се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните. Съобразно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (EO) № 1122/2009 на Комисията, административните проверки включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. В случая компютърните проверки са извършени чрез пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.). Първостепенният съд се е позовал на приети две съдебно- технически експертизи, като е отчел обстоятелството, че те са изработени изцяло въз основа на данни, предоставени от страна на административния орган и са взаимно противоречиви. Експертизата, представена от вещо лице Георгиева е установила, че с писмо N 02-160-6500/14393 от 7.10.2011 г. на ДФЗ земеделската производителка е уведомена, че след направена проверка по подаденото от нея заявление за подпомагане са установени площи заявени от повече от един кандидат. В резултат на извършените корекции и представени споразумения адм. орган е изготвил списък с потвърдените имоти с кадастрална информация и представените за тях документи, както и декларация за изясняване принадлежността на площи, в който установени двойно заявени площи попадат само в едно БЗС, заявено от кооперация " Прогрес". Посоченото вещо лице е написало в заключението си, че за искането за подпомагане на заявителката е ползвана актуална самолетна снимка от заснемане 2011 г. и дешифрирането е извършено в периода май - август 2011 г., без да са извършвани теренни проверки. След даване ход на делото по същество в съдебно заседание на 10.12.2012. в съда е постъпило писмо изх. № 11-663/14.12.2012 г. от зам. министъра на земеделието и храните Светлана Боянова, в което е посочено, че заявените от кандидата Мавродиева площи попадат в територия, покрита със самолетни снимки от предходната 2010 г., за които МЗХ не разполага с актуална за кампанията от 2011 г. цифрова ортофото карта, която да бъде дешифрирана. В горепосоченото писмо е вписано, че през 2011 г. е извършена теренна проверка на дата 19.10.2011 г. и проверки на място на съседни парцели, заявени от други кандидати. Въз основа на тази противоречива информация първоинстанционният съд отново е допуснал по искане на ДФЗ съдебно - техническа експертиза, този път изготвена от вещо лице Росен Костов, който е дал обратно заключение на приетата по- рано експертиза, а именно: налични са ортофотоизображения от предходната 2010 г., които поради характера на терените - обработваеми площи, не могат да служат за определяне на състоянието на процесните парцели през 2011 г. Вторият експерт е посочил, че на 19.10.2011 г. са проведени теренни проверки и проверка на място по отношение на съседни парцели. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че тежестта за доказване по реда на чл. 170, ал. 1 от АПК относно фактическите основания и изпълнение на законовите изисквания се носи от административния орган, но приетите две съдебно - технически експертизи са с противоречиво съдържание, като ДФЗ не е поискал изслушване на тройна СТЕ. С оглед на това в обжалваното решение правилно е прието, че окончателното приключване на процедурата по заснемане е през м. декември, 2011 г., за което има съставен заключителен протокол на работната група. В заповед на N -РД-1214 от 22.12.2011 г., на министъра са регламентирани условията за подаване на възражения срещу "допустимия за подпомагане слой" преди окончателното му приемане и предаването му на ДФЗ е извършено с писмо с изх. N 13-1680/28.02.2012 г. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд точно е тълкувал и приложил чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г., съобразно който административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи, като формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. В този смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В конкретната хипотеза е установено, че при подаване на заявлението за подпомагане е съществувал слой - площи, допустими за подпомагане, създаден и поддържан през 2010 г., по който слой са очертани и заявените за подпомагане парцели от жалбоподателката. Безспорно е, че актуализацията на данните в СИЗП за кампания 2011 г., е направена по - късно и прилагането на специализирания слой за 2011 г. е регламентиран в цитираната заповед на министъра на МЗХ от 22.12.2011 г. От текста на приетото като доказателство писмо изх. № 13-1680/28.02.2012 г. на МЗХ се установява, че специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане" - окончателен за кампания 2011 г., е предаден на ДФЗ с това писмо, което е осъществено във времето много след подаване от страна на кандидата на заявлението за подпомагане за кампания 2011 г. Решаващият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че с това е осъществено съществено нарушение, защото с подаване на единното заявление за плащане на площ земеделската производителка е очертала и БЗС, които ще стопанисва според предоставените й графични материали-карти и документи, които са неразделна част от заявлението, а те се предоставят от страна на съответната общинска служба по земеделие. По силата на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. държавите-членки предоставят предварително изготвени формуляри, които се базират на площите, определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местоположението на тези площи. В случая обаче попълненото заявление за подпомагане е изготвено въз основа на предоставения й картен материал, върху който кандидатът е очертал съответния БЗС и едва през 2012 г. е извършена промяна на границите на референтните парцели. Тоест след приемане на заявленията за подпомагане за кампания 2011 г., първоначално предоставените на кандидатите географски материали на земеделските парцели с очертаните им граници са били променени, поради което при извършената административна проверка част от заявените БЗС са се оказали извън допустимия слой площи за подпомагане. Следователно първоначалният картен материал относно идентификацията на земеделските парцели, предложен на кандидата при подаване на общото заявление за плащане на площ, впоследствие е променен, с оглед на което му е отказано подпомагане поради това, че заявените БЗС са се оказали впоследствие частично извън "допустимия слой" площи за подпомагане, изработен окончателно в края на 2011 г. и официално предаден на ДФЗ на 28.02.2012 г. По отношение на установените от вещо лице Костов теренни проверки първоинстанционният съд точно е преценил, че кандидатът е заявил площи, които са били обект на теренна проверка от страна на общински служби на МЗХ с оглед поддържане на СИЗП в актуално състояние, но те не са съобщени на земеделската производителка и съответно не са й връчени, за да се запознае с тях и да представи надлежно възражение. От важно значение е и фактът, че протоколите от теренните проверки и от проверките на място на съседни имоти не са отразени като фактическо основание в текста на оспорения административен акт. Настоящият съдебен състав не възприема тезата, че посочените нарушения не са съществени, понеже констатациите от проверките не били опровергани и уведомяването не би довело до различен от направения от органа краен правен извод за недопустимост на подпомагането. В случая земеделската производителка е била лишена от възможност да организира защитата си и да обори отразените данни в протоколите от теренните проверки. В рамките на съдебното производство обективно няма как да се съберат нови данни две години след извършване на проверките и именно затова двете вещи лица са работили изцяло по подадените от страна на ДФЗ данни, които обаче са се оказали противоречиви, в резултат на което двете СТЕ също са противоречиви и взаимно изключващи се. По изложените съображения решаващия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,