Решение № 4819 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2020 г.

Решение № 4819 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11183/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Група Аполо" ООД, подадена чрез пълномощника адвокат С., против решение № 4526 от 7.08.2020 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 10138 по описа за 2019 г. на съда. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства са обсъдени повърхностно от съда и не е направена съпоставка при наличие на противоречия. Оспорва като неверни изводите на съда, че няма данни за търгуване с мотоциклети и АТВ. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно тълкува и прилага нормата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС и свързаните с нея разпоредби. Според касатора автомобилите обслужват изцяло икономическата дейност на дружеството и не се установява те да се използват за цели различни от нея. По отношение на увеличението на финансовия резултат на дружеството по реда на ЗКПО счита, че съдът не прилага относимите законови разпоредби, не се аргументира в частта на разходите за експлоатация на автомобилите, а изцяло се придържа към тези на ответника. Разходите за командировки - нощувки, счита, че следва да бъдат признати, тъй като са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО. Искането от съда е да отмени оспорения съдебен акт и да отмени ревизионния акт, алтернативно, да върне делото на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите нарушения. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в първата инстанция и документа за платена държавна такса по сметка на Върховния административен съд. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 724 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № Р-22002218006224-091-001/25.04.2019 г., поправен с ревизионен акт № П-22222519091475-003-001/27.05.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1239/18.07.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който на "Група Аполо" ООД са установени допълнителни задължения за ДДС за данъчните периоди м. 12.2014 г., м. 12.2015 г., от м. 01.2016 г. до м. 06.2016 г. и от м. 09.2016 г. до м. 08.2017 г. в общ размер на 52 167, 22 лв. и лихви в размер на 17 181, 64 лв., на основание чл. 86, във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 1, чл. 25, ал. 3, т. 7 (в сила от 1.01.2016 г.) и чл. 25, ал. 4 - 6 от ЗДДС (приложим за периода до 31.12.2015 г.), както и по ЗКПО са преобразувани счетоводните финансови резултати за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в посока увеличение с отчетени, но непризнати за данъчни цели разходи, на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, в резултат на което за 2014 г. е определен нулев данъчен финансов резултат след приспадане на загуба от минали години в размер на 19 441, 37 лв. и 0, 00 лв. корпоративен данък, за 2015 г. е установен дължим корпоративен данък в размер на 2 140, 84 лв. и лихва в размер на 666, 15 лв. и за 2016 г. установен дължим корпоративен данък в размер на 2 928, 98 лв. и лихва в размер на 614, 32 лв. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Група Аполо" ООД против ревизионния акт изцяло. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице и в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че предмет на дейност на дружеството през ревизираните периоди е търговия с нови превозни средства. Основно е осъществявало доставки в качеството на посредник в тристранни операции по смисъла на чл. 15 от ЗДДС с място на изпълнение извън територията на страната, свързани с покупко-продажба на нови автомобили в страни от и извън ЕС. През ревизираните периоди от дружеството са закупени моторни превозни средства - две четириколесни превозни средства (АТВ) Бомбардиер Кан Ам, мотоциклет БМВ Р 1200 ГС, Ленд Роувър Дискавъри и Смарт Форту купе, които са заведени счетоводно като дълготрайни материални активи и през годините са отчитани разходи за поддръжка и ремонт, в т. ч. амортизации и гориво. За всички придобити ППС е упражнено правото на данъчен кредит. От страна на дружеството е декларирано, че не разполага с наети офисни и складови площи, тъй като извършва дейността си от адреса на управление, както и че част от превозните средства са закупени като търговски мостри, които да се рекламират пред клиенти с цел евентуална продажба на конкретните модели и марки. Съгласно представените обяснения, от всички придобити ППС изцяло за лични нужди са използвани два бензинови автомобила марка Мерцедес - Смарт Форту, като са посочени общо по години отчетените разходи за амортизации и разходи за гориво за тези автомобили. За останалите леки автомобили на дизелово гориво е декларирано, че са използвани за служебни цели и за дейността на дружеството. За придобитите мотоциклет и АТВ е декларирано, че са закупени за мостри и отчетени като ДМА предвид регистрацията им в КАТ. За тях не са отчитани други разходи, освен начислените разходи за амортизации. Според обясненията, не са използвани за лични нужди, а според показанията от километражите на превозните средства с тях са изминати до 8.03.2019 г. 6 046 км. с АТВ рег. [рег. номер на МПС], 2 730 км. с АТВ рег. [рег. номер на МПС] и 4 711 км. с мотоциклет БМВ Р 1200 ГС с рег. [рег. номер на МПС]. При справка в ПП КАТ е установено, че на името на съдружниците в "Група Аполо" ООД няма регистрирани автомобили. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са обосновали извод, че придобитите през ревизирания период от "Група Аполо" ООД превозни средства са използвани изцяло за лични нужди на собствениците на ревизираното лице. На основание чл. 86, във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 1, чл. 25, ал. 3, т. 7 (в сила от 1.01.2016 г.) и чл. 25, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗДДС (приложим за периода до 31.12.2015 г.), е начислен ДДС върху данъчна основа, формирана по реда на чл. 27, ал. 2 и ал. 6 от ЗДДС – върху разходите по поддръжката и експлоатацията на притежаваните от дружеството през периода превозни средства, използвани изцяло за лични нужди, включително и върху разходите за тяхното изхабяване (амортизация), за които е приспаднат данъчен кредит. При констатациите за липса на доказателства за използване на притежаваните от дружеството МПС за дейността му на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО са извършени корекции на счетоводните финансови резултати за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. с отчетените разходи за експлоатация на МПС, както и с разходите за хотелско настаняване в чужбина. Във връзка с последните са представени от ревизираното лице заповедите за командировка, придружени от документ за извършени разходи, свързани с пътуването - протокол или фактура за покупка на самолетен билет и/или фактури за нощувки, а част от тях и от протокол от проведена среща. По делото са допуснати и изслушани основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които не са оспорени и приети от съда без възражения от страните. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях е приел за правилен и обоснован със събраните доказателства извода на приходните органи, че притежаваните от ревизираното дружество превозни средства - предмет на ревизионния акт (доколкото за част от МПС не са установени задължения), са ползвани за лични нужди от управителите на дружеството, което на основание чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС представлява възмездни доставки на услуги, за които правилно на основание чл. 86 от ЗДДС е начислен ДДС върху определена по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в съответната редакция данъчна основа, което се потвърждава и от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Посочил е, че за доказване на това обстоятелство са представени единствено пътни листове и обяснения от жалбоподателя, който не оспорва, че два от автомобилите са били използвани за лични нужди. Отчел е наличието на непълнота относно данните в пътните листа, както и грешки. Приел е, че единствено твърденията за използване на автомобилите от двамата управители на дружеството и вписването им в пътните листа, не е достатъчно, за да се счете, че пътните листове доказват извършването на независима икономическа дейност с процесните МПС. Позовал се е на установеното от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, че средният процент на продажбите на автомобили в България в сравнение с тези в чужбина за процесния период е 0, 177 %, което също подкрепя горните изводи, че автомобилите не са използвани за икономическата дейност на дружеството, тъй като на практика липсват доказателства, че от дружеството е извършвана активна дейност по продажба в рамките на страната, като не са наведени и твърдения каква точно дейност е извършвана, която да обосновава използването на автомобилите и то в рамките на от 155 км. до 950 км. през отделните месеци на процесните периоди за градско придвижване. Изложил е мотиви защо приема за недоказани твърденията на дружеството, че придобитите АТВ и мотоциклет са закупени за мостри и не са използвани за лични нужди, както и за правилно използваната методика за определяне на данъчната основа, върху която е начислен ДДС на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в съответната редакция за процесните периоди. Предвид приетото, че счетоводно заведените като дълготрайни материални активи МПС не са използвани за дейността на дружеството, съдът е формирал извод за законосъобразност на ревизионния акт и в частта по приложението на ЗКПО, с която на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО са извършени корекции на счетоводните финансови резултати за данъчните периоди от 1.01.2014 г. до 31.12.2016 г. с отчетените разходи за експлоатация и поддръжка на МПС. В частта на непризнатите разходи за хотелско настаняване и самолетни билети съдът е приел, че също не са представени легитимни разходно-оправдателни документи, които от една страна да отговарят на изискванията за документална обоснованост - чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а от друга безспорно да доказват извършването на разходите именно във връзка с дейността на дружеството - арг. чл. 26, т. 1 от ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. Неоснователни са доводите на касатора, че при постановяване на атакувания съдебен акт е извършено повърхностно обсъждане на събраните доказателства и не е направена съпоставка при наличие на противоречия. Първоинстанционният съд е направил собствен анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства. Подробно е разгледал всички възражения на жалбоподателя и е изложил фактически и правни доводи във връзка с тях. Обсъдил е всички събрани по делото доказателства, в т. ч. основното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, и въз основа на тях е обосновал правилни изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (в приложимата редакция - ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит. Съгласно т. 38 от решението на Съда на ЕС по дело С-153/11, употребата на включената в стопанските активи на задълженото лице стока за лични нужди или за нуждите на персонала или най-общо за цели, различни от икономическата дейност се приравнява на възмездна доставка на услуги и подлежи на облагане съгласно чл. 26, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, транспонирана с чл. 9, ал. 3 от ЗДДС. Данъчната основа на възмездните доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. В случая не е спорно между страните, че "Група Аполо" ООД е завело придобитите през ревизираните 2015 г. - 2017 г. превозни средства като дълготрайни материални активи, за които е ползван данъчен кредит, и са отчитани счетоводно разходи за амортизация, за поддръжка и експлоатация на МПС. Не е спорно също така, че дружеството не притежава собствени или наети обекти, от които да извършва дейността си и в регистрите на КАТ не фигурират регистрирани МПС на името на съдружниците в "Група Аполо" ООД. Правилно въз основа на установените в хода на ревизията обстоятелства, съдът е приел, че липсват доказателства, от които да се направи категоричен извод, че процесните автомобили, АТВ и мотоциклет се използват за икономическата дейност на ревизираното дружество, която през ревизираните периоди е продажба на нови автомобили извън територията на страната. Правилно съдът е съобразил, че само от представените като доказателства пътни листове за периодите 2014 г. - 2016 г. не се установява по безспорен начин, че автомобилите са използвани за икономическата дейност. В пътните листове липсват конкретно описани маршрути, тъй като в тях е посочено общо "София (БГ) - градско", с оглед на което не може да се установи дали изминатите километри съответстват на конкретно изминати разстояния, респективно да се направи преценка дали осчетоводеното като заредено гориво съответства на разхода на гориво на автомобилите. Освен конкретни маршрути, в тях няма посочена и дата на ползване на съответното МПС - издавани са в първите дни на месеца, следващ месеца, който се отчита с тях и не може да се извърши проверка в кои дни, по какъв маршрут, във връзка с какви дейности са използвани същите. В част от пътните листове едно МПС е посочено с два различни регистрационни номера, констатира се и разминаване в отразения пробег. По делото не са представени доказателства относно това до кои конкретни обекти е пътувано, във връзка с какви търговски взаимоотношения, не се сочат конкретни клиенти, съответно търговски договори, в изпълнение на които са използвани автомобилите и други документи, доказващи експлоатацията им във връзка с дейността на дружеството. Единствено твърденията в дадените от ревизираното лице обяснения и вписването им в пътните листа, които не съдържат информация за начална и крайна дестинация, нито дата на пътуванията, не е достатъчно, за да се приеме, че пътните листове доказват извършването на независима икономическа дейност с процесните МПС. Следва да се отчете констатираното от приходните органи, че закупеното гориво, независимо от вида му, е отчитано като разход чрез дебитиране на сметка 601/3 Гориво и кредитиране на сметка 302/1 Дизелово гориво и сметка 302/3 Бензин само стойностно по фактурите за покупка и този регистър не предоставя информация за изразходваното количество гориво. Видно и от заключенията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорени от страните, освен описаните пътни листове за разход на гориво, свързан с градското шофиране в София, други документи за разходите по поддръжка и експлоатация конкретно за процесните автомобили не се представят. Експертът констатира, че в счетоводството на "Група Аполо" ООД няма данни горивото, части за МПС и ремонти да се разпределят по конкретен автомобил. Правилни са и изводите на съда за недоказаност на поддържаната от ревизираното дружество теза, че двете АТВ и мотоциклета са закупени като търговски мостри и не са използвани за лични нужди. По отношение на тях е установено, че от датата на тяхната покупка като нови до 8.03.2019 г. са изминати хиляди километри - от АТВ съответно 6 046 км. и 2 730 км., а с мотоциклета 4 711 км., без да са представени доказателства, че същите са използвани, чрез предоставянето им на трети лица, именно като такива и че в резултат на рекламирането на клиенти с цел продажба са осъществени покупки от такъв вид. Няма данни как е осъществявана от дружеството тази дейност - чрез обяви в медии и интернет пространството, чрез търсене на конкретни клиенти по определени критерии или по друг начин. В този смисъл не се установява как и къде са рекламирани превозните средства, за които се твърди да са използвани като мостри. Предвид установеното от фактическа страна правилен е извода на решаващия съд, че доколкото ревизираното дружество не притежава собствени или наети обекти, от които да извършва дейността си, както и предвид липсата на регистрирани МПС - лична собственост на управителите на дружеството, и доколкото няма доказателства кога, къде и каква дейност е извършвана с процесните ППС, която да има връзка със стопанската дейност на дружеството, то изводите на органите по приходите, че те са използвани за лични нужди, се явяват законосъобразни. Налице са безвъзмездни доставки на услуги, които законът приравнява на облагаеми по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и законосъобразно с ревизионния акт са определени данъчните основи по чл. 27, ал. 2 от ЗДДС. За периодите от 1.01.2014 г. до 31.12.2015 г. е приложима редакцията на тази норма от ДВ, бр. 101/2013 г., в сила от 1.01.2014 г., според която данъчната основа на доставка на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й. За периодите от 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г., съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в редакцията от ДВ, бр. 95/2015 г., в сила от 1.01.2016 г., при определяне сумата на направените преки разходи на използваните стоки, които са или биха били дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, ако се използваха в дейността на лицето, се взема предвид разход за изхабяването им като част от данъчната основа, върху която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период от 5 години, считано от данъчния период, през който е упражнено правото на данъчния кредит включително за движими вещи, съответно за период от 20 години - за недвижими вещи. За периодите от 1.01.2017 г. е приложима редакцията на чл. 27, ал. 2 от ЗДДС от ДВ, бр. 97/2016 г., в сила от 1.01.2017 г., според която при определяне на сумата на направените преки разходи, включени в данъчната основа по чл. 27, ал. 2 за стоки, които са или биха били дълготрайни активи, се взема предвид разход за изхабяването им като част от стойността на данъчната основа, за начисления данък върху която е приспаднат данъчен кредит, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за период от 5 години, считано от началото на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. В случая правилно е използвана от органите по приходите методиката за определяне на данъчната основа, върху която е начислен ДДС на основание чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, в съответната му редакция, формирана върху преките разходи, включващи разходите по поддръжка и експлоатация на притежаваните от дружеството ППС, използвани за цели, различни от икономическата дейност на лицето и разходите за тяхното изхабяване. С ревизионния акт при определяне на преките разходи, включени в данъчната основа, е прието, че разходът за изхабяване е равен на счетоводния разход за амортизации, отчетен през периодите от м. 05.2014 г. до м. 12.2015 г. съгласно счетоводния и данъчен амортизационен план, а за ревизираните периоди след изменението на 1.01.2016 г. са определени месечни данъчни основи по чл. 27, ал. 2 от ЗДДС чрез включване в сумата на преките разходи на разход за изхабяване, изчислен за всеки данъчен период по линейния метод за 5 години (1/60 от данъчната основа, върху която е приспаднат данъчен кредит). Решението на първоинстанционния съд е правилно и в частта, с която е прието за законосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО с разходи, несвързани с дейността и документално необосновани по смисъла на закона. За посочените години е увеличен по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО финансовия резултат с отчетените разходи за експлоатация и поддръжка на автомобилите, заведени като дълготраен материален актив в счетоводството на предприятието, предвид установеното в частта по приложението на ЗДДС, че не е доказано те да са използвани за дейността на ревизираното лице. За целите на облагането и формирането на данъчната основа по реда на ЗКПО, когато се установи, че активите се ползват за лични цели от собственика на търговското предприятие или от трети лица, се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради непризнаване на счетоводните разходи, като несвързани с дейността. Обосновани са изводите на съда, че доколкото по делото не са представени от ревизираното лице доказателства, че отразените в счетоводството му разходи за гориво, консумативи и ремонти на автомобили са свързани с осъществяваната търговска дейност и предвид изложените в частта по ЗДДС мотиви следва да се приеме, че осчетоводените разходи не са свързани с дейността на дружеството. Фактическите установявания и правните изводи на съда относно връзката на разходите с икономическата дейност на задълженото лице са съответни на доказателствата по делото и приложимия материален закон. Правилно съдът и органите по приходите са приели, че за ревизираните 2014 г., 2015 г. и 2016 г. следва да се извърши корекция в посока увеличение на декларираните финансови резултати и с отчетените разходи за хотелско настаняване и пътни в чужбина на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО. Според общият принцип на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, признават се за данъчни цели счетоводни разходи за пътуване и престой на изброени в разпоредбата лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице. От друга страна разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО предвиждат, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. За да бъдат признати за данъчни цели командировъчни разходи на управителите на дружеството, е необходимо между тях и данъчно задълженото лице да е налице правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за възлагане на управлението по чл. 141, т. 7 от Търговския закон. Този извод следва от чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, съгласно който се признават разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови или извънтрудови правоотношения с данъчно задълженото лице, включително на неговите управители и членове на неговите контролни органи. В случая не се твърди и не се установява наличието на сключени договори за управление с дружеството, поради което отчетените през ревизираните години разходи за командировка на управителите на "Група Аполо" ООД правилно не са признати за данъчни цели с ревизионния акт. По отношение на непризнатите командировъчни разходи правилно съдът е приел, че първоначално представените заповеди за командировка без номера и дати, а впоследствие с вписани такива, не са достатъчни, за да се направи извод за документална обоснованост на разходите, доколкото липсват отчети за извършената работа, което препятства възможността да се установи изпълнена ли е задачата на командироването и дали осъщественото пътуване е именно във връзка с дейността на ревизираното дружество. Също така, само към част от заповедите за командировка са приложени фактури за нощувки и/или пътен лист за пътуванията с автомобил. Отделно, за нито една от командировките, при които се сочи пътуване с автомобил не са представени първичен счетоводен документ и фискален бон за зареждане с гориво в чужбина, които да бъдат съотнесени към конкретното пътуване, както и бордни карти за пътуванията със самолет, съгласно изискването на чл. 10, ал. 5 от ЗКПО за документална обоснованост на разхода при международен въздушен транспорт. Обосновани на събраните доказателства са изводите на първоинстанционния съд, че ревизираното лице не е доказало релевантния факт отчетените разходи за нощувки и самолетни билети да са документално обосновани и да са във връзка с независимата икономическа дейност на дружеството, поради което законосъобразно с ревизионния акт в тази част е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО и са определени допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 724 лв., съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,