Решение № 3326 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2009 г.

Решение № 3326 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7522/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Славчо Георгиев Калифиров, представляван от адв. Димитрия Учкунова, против съдебно решение № 359 от 23.03.2009 г., постановено по адм. дело № 2123/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на длъжностно лице по гражданско състояние (ДЛГС) при община Пловдив, обективиран в писмо с изх. № 4-9400-134/10.10.2008 г., с който се "отхвърля" декларацията на Славчо Георгиев Калифаров с вх. № 4-94-00134/12.09.2008 г. за припознаване на детето Денис Славов Милев. Касатора поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушен материален закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - длъжностното лице по гражданско състояние при община Пловдив, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото приема за установено следното: Касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу писмо с изх. № 4-9400-134/10.10.2008 г., с което по същество и с оглед данните по делото, е постановен изричен отказ, в хода на проведено производство по припознаване по реда на чл. 36 и 37 от Семейния кодекс (СК), за вписване на касатора като баща в акта за раждане на детето Денис Славов Милев. Посочения в писмото мотив за отказа е наличието на влязло в сила на 3.10.2008 г. съдебно решение на Пловдивския окръжен съд, с което е допуснато пълно осиновяване на малолетното дете Денис Славов Милев от Елена Йорданова Милева и Васил Кирилов Милев и факта на установен произход на детето по силата на решението, издадения въз основа на него акт за раждане, в който осиновителите са посочени като родители на детето. При проверка законосъобразността на оспорвания отказ, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на действащите материално-правни разпоредби и административно-производствени правила, т. е. не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Административното производство е започнало по молба на Славчо Калафиров до кмета на район "Южен" при община Пловдив, подадено на 12.09.2008 г., с която е представена декларация с нотариално заверен подпис, удостоверяваща извършено припознаване на малолетния Денис Славов Милев, роден на 21.02.2008 г. от страна на касатора и са отправени следните искания: " (касатора) да бъде вписан като негов баща в регистъра за раждане" т. е. извършване на административна услуга по реда на чл. 49 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) във вр. с чл. 36 от СК - вписване на припознаващия в акт за раждане на припознавания представляващо по своето естество промяна във вписванията. Съгласно относимата и приложима в случая норма на чл. 43 от СК, припознаване не може да се извърши, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акт за раждане, с предположението по чл. 32 или с припознаване. В случая към момента на издаване на административния акт, а именно датата 10.10.2008 г., припознатото от касатора дете, е с установен произход по отношение на родителите си по силата на акта за раждане № 0691/10.10.2008 г. Следователно налице е новонастъпил в хода на административното производство факт - надлежно установен произход, представляващ отрицателна предпоставка спрямо основателността на искането на Калифаров да бъде вписан в като родител на детето въз основа на извършеното припознаване. По делото не се спори по факта, че с посоченото по-горе съдебно решение, по силата на което е допуснато пълно осиновяване на детето, е установен и неговият произход. Основното възражение на Калифаров относно законосъобразността на отказа е обстоятелството, че не е налице оспорване по реда на чл. 37 от СК по повод на извършеното от него припознаване. Настоящата инстанция счита, че този довод е неотносим към предмета на спора и не следва да бъде обсъждан. ДЛГС е отказало вписването не поради налично оспорване от страна на родители или детето, а поради наличие на пречка - съществуването на необорен произход. В тази връзка, мотивите на първоинстанционният съд в тази му част са неотносими към дължимия обхват на съдебен контрол на процесния отказ и не могат да бъдат кредитирани. Следва да се отбележи също така, че съдът обсъждайки писмото на Елена Милева от 9.12.2008 г. не се е съобразил и с правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, което посочва, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, който в случая е 10.10.2008 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,