Решение № 2322 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2020 г.

Решение № 2322 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7910/2020 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), чрез пълномощник, против решение № 2520 от 14.05.2020 г., постановено по адм. д. № 579/2020 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил негово решение от 20.12.2019 г. в частта по т. 1. 1 за отказ от верификация и е изпратил преписката на органа за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че в оспорения акт са изложени достатъчно фактически и правни мотиви за постановения отказ. Сочи, че макар и позоваването му на констатациите от извършена на бенефициера Министерството на регионалното развитие и благоустройството МРРБ друга проверка за друг период, то в условията на продължавано нарушение не е необходимо при всеки отказ на плащане да бъдат посочвани служителите и припокриващите им се задължения по длъжностни характеристики с тези по изпълнението на проекта. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от МРРБ жалба или, алтернативно, връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред Административния съд София-град е решение от 20.12.2019 г., издадено от ръководителя на УО на ОПОС, в частта по т. 1. 1, с която е отказана верификация в размер на 16 302, 42 лв. по направено от МРРБ искане за плащане от 9.12.2019 г. Съдът е установил, че между страните е сключен ДБФП №BG016 М10 Р002-1. 001-0001-С04 "Подпомагане регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК". По направено от бенефициера искане за междинно плащане от 9.12.2019 г. ръководителя на УО на ОП "Околна среда" е отказал да верифицира сума в размер на 16 302, 42 лв., поискана от бенефициера и представляваща извършени разходи за възнаграждения за екипа за управление на проекта по Дейност № 5 "Организация, управление и публичност на проекта" от бюджетен ред 1 X36. 1 - възнаграждения за екипа за управление на проекта - брутни суми (към Дейност № 5) и осигуровки за сметка на работодател по Дейност № 5 "Организация, управление и публичност на проекта" от бюджетен ред IX. 36. 2 - осигуровки за сметка на работодател (към Дейност № 5) за месец септември и месец октомври 2019 г. по отношение на всички членове на екипа по проекта, с изключение на лицата, заемащи позициите "лице по нередности", "служител, отговорен за информация и комуникация", "финансист", "служител, отговорен за мониторинга по проекта" и "служител, отговорен за съхранението на архива по проекта". Мотивирал е отказа си с констатирано припокриване между възложените им допълнителни задължения във връзка с участието в екипа за управление на проекта и вменените чрез длъжностните им характеристики и функционалната характеристика на Дирекция "ВиК" в МРРБ задължения. Този извод е обосновал с установявания, извършени при проведена регулярна проверка от страна на Сертифициращия орган на отчетна документация по верифицирани разходи по ОПОС, включени в ДС и ДДР № 4/4 от 5.12.2017 г. Като правно основание за постановения отказ УО е посочил чл. 64, ал. 1, вр. с чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, вр. с чл. 19, ал. 2, ал. 4, т. 1, б. "б, "в" и "г" от Наредба № Н-3 от 22 май 2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че актът не съдържа мотиви - конкретни фактически установявания, които да бъдат подведени под хипотезата на приложимата правна норма. Такива фактически съображения не се съдържат и в документите по административната преписка. Според съда, позоваването в акта на доклад на Сертифициращия орган не може да се приеме като фактическо мотивиране на оспореното решение, тъй като констатациите в доклада се отнасят до предходен период на проверка и друго искане за плащане. Според съда, в оспорения акт не е посочено за кои служители и кои от допълнително възложените задължения се припокриват с вменените им чрез длъжностната характеристика и функционална характеристика на дирекцията задължения. Посочил е, че проверката за законосъобразност на административния акт е проверка за съответствието на установените от органа конкретни факти и обстоятелства и дали същите са подведени под приложимите правни норми, като съдът не може вместо органа да установява конкретните релевантни факти и да издирва приложимото право. По тези съображения е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е правилно. Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за немотивираност на решението от 20.12.2019 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта по т. 1. 1, поради което не следва да ги излага повторно. Оспореното решение е индивидуален административен акт. За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неизпълнението на изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК винаги е основание за отмяна на акта, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг, предхождащ документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т. е. негови мотиви. В този смисъл са ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, както и константната съдебна практика. В случая, видно от обстоятелствената част на решението, ръководителят на УО в т. 1. 1 се е позовал на констатации, направени в резултат на проверки от Сертифициращия орган от 2017 г. с отправени до УО препоръки за недопускане на двойно финансиране по проекта. Тези мотиви не касаят пряко конкретните фактически установявания и обоснованост на изводите на органа за отказ от плащане. Изложените в акта мотиви - релевантните фактически установявания и правните изводи на органа във връзка с недопустимост за финансиране на разходи за възнаграждения, се съдържат само в едно сложно изречение. Конкретни фактически установявания на органа и съответните на тях правни изводи не са изложени. Липсват и други документи по административната преписка, към които органът да препраща в акта си и които да са послужили като основание за неговото издаване. Доводите на касатора, че не е необходимо да мотивира отказа си, тъй като това е сторил при произнасяне по предходно искане за плащане и се касае за продължавано нарушение, което не било необходимо всеки път да бъде констатирано, не намират опора в закона. По всяко отправено искане УО дължи самостоятелно произнасяне - по конкретно установените факти, за конкретния период, за конкретния размер и основание за отказ, защото неговото едностранно властническо волеизявление е административен акт, който следва да отговаря на изискванията за законосъобразност по чл. 59, ал. 1 АПК. Несъстоятелно е касационното възражение, че конкретните факти са известни на съда, тъй като е осъществявал съдебен контрол върху предходен акт по верификация на същия бенефициер. Недопустимо е органът, при дължимо произнасяне, да се позовава на предходен свой акт, издаден за друг период и при други факти, и да се позовава на извършена съдебна проверка за друг акт пред същия административен съд, още повече, че в мотивите на акта няма никакво препращане за факти. Ето защо изводът на административния съд е правилен. При постановяване на решението си съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, а съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК основава решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона. В конкретния случай, в отсъствие на конкретни фактически установявания на органа, въз основа на които той е извел правните си изводи, съдът не може да извърши анализ на установени от органа факти и преценка на правните му изводи по приложението на закона. Горното обосновава извод за правилност на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд