Решение № 2365 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2008 г.

Решение № 2365 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10839/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Копринка Димитрова Иванова, Цветелин Иванов Иванов, Надежда Владимирова Йорданова, Божидар Велев Стефанов и Георги Евтимов Велев, всички от гр. София, чрез пълномощника си - адв. Снежана Цекова срещу решение № 62 от 21.04.2008 г. по адм. д. № 01312/2005 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III-"Е" отделение, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-973/12.12.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е одобрено решение № 52 по протокол № 2 от 4.03.2005 г. на комисията за определяне на застроена част от имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат като процесуално нарушение, че при назначаване на тройната съдебно-техническа експертиза, в състава й не е включено вещо лице посочен от тях, с което е нарушено правото им на защита. Излагат, че не е осъществено мероприятието по озеленяване, изграждане на подземни гаражи и магазини, като считат, че в УПИ I, кв. 48 има свободна площ от застрояване предвидена за "ОДЗ", в която няма отреждане за озеленяване. Молят, да се отмени обжалваното решение и се постанови друго по същество, с което се уважи жалбата им. Ответникът - кметът на район "Люлин", Столична община не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустими като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 62 от 21.04.2008 г. по адм. д. № 01312/2005 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III-"Е" отделение, е отхвърлена жалбата на Копринка Димитрова Иванова, Цветелин Иванов Иванов, Надежда Владимирова Йорданова, Божидар Велев Стефанов и Георги Евтимов Велев, всички от гр. София срещу заповед № РД-09-973/12.12.2005 г. на кмета на район "Люлин", Столична община, с която е одобрено решение № 52 по протокол № 2 от 4.03.2005 г. на комисията, назначена за определяне на застроена част от бивш имот пл. № 5100189, к. л. 238 по плана за регулация на местност Люлин -3. В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ първоинстанционният съд е допуснал назначаването на единична и тройна съдебно-технически експертизи (СТЕ), като въз основа на констатациите и заключенията по които е приел, че процесния имот попада в терен, в който са реализирани мероприятия представляващи строителни дейности и съоръжения, които не обуславят извод за наличие на свободни от застрояване части. В тази връзка е приел, че оспорения административен акт е законосъобразен, поради и което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са възраженията на касаторите за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради лишаването им от възможност да посочат вещо лице по тройната СТЕ. Видно от протокол от 02.10.2007 г. от съдебно заседание при допускане на тройната СТЕ и назначаване на вещи лица, процесуалният представител на жалбоподателите - адв. Младенов е предоставил на съда да определи вещо лице от страна на жалбоподателите. При тези данни не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от съда при назначаване състава на СТЕ. Неоснователно е и възражението на касаторите за незаконосъобразност на обжалваното решение. Производството е по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и материалната компетентност на органа в това производство, е по повод издаване на удостоверение и скица по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, относно земеделска земя включена в урбанизирана територия, за определяне на застроената, респ. свободната от застрояване площ. Първоинстанционният съд правилно е определил компетентността на административния орган, както и реда за възстановяване на земеделски земи от посочената категория. От писмените доказателства по делото и приетите заключения на единичната и тройната съдебно-технически експертизи се установява, че процесния имот пл. № 5100189, к. л. 238 по плана за регулация на местност Люлин -3, гр. София по действащия план на м. "Люлин" - 3 - ти микрорайон одобрен с решение № 60 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичен общински съвет, попада частично в кв. 48, УПИ III, отреден за "подземни гаражи, магазини, озеленяване", УПИ IV, отреден за "ОДЗ", в кв. 49, УПИ I за "Обществено обслужване, ТП, адм. строителство, озеленяване", кв. 47, УПИ III-за "ЖС, ТП, озеленяване", с графично изчислена площ от 4 152 кв. м. Към заключенията на СТЕ са приложени скици, по които са отразени отделните размери от имота, които попадат в различните УПИ и по отношение на които са осъществени предвидените мероприятия. От заключенията на СТЕ се установява, че няма свободни от застрояване площи. Въз основа на тези данни и констатации първоинстанционният съд е приел, че са реализирани мероприятията и че липсват свободни от застрояване части. Съдът се е позовал на § 7 от ДР на Наредбата за изграждане, стопанисване и опазване на зелената система на Столична община и Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, както и на чл. 14, ал. 2 и чл. 21 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн. ДВ бр. 3/13. 01. 2004 г.), по отношение установените площи с озеленяване, като е приел, че като част от комплексното застрояване с изграждане на улици, тротоари, жилищни сгради и озеленяване, не обуславят извод за свободни от застрояване части. Правните изводи на съда съответстват на материалноправните разпоредби. В конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения безспорно са от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, изграждането е комплексно и включва, както сгради, така и съоръжения, които функционално обслужват осъществените мероприятия. Освен това процесният имот попада в терен с построени сгради и обслужващи благоустройствени съоръжения - изградени градинки с озеленяване, представляващи "строежи" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което не може да се възприемат като свободна площ. Застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните сгради с прилежащия терен, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Неоснователни са претенциите на касаторите, че части от имота попадат в терен с нереализирано мероприятие "ОДЗ", неизградени подземни гаражи и магазини. Установено е от експертизите, че по отношение на тези части мероприятията са реализирани, като е осъществено озеленяването, като част от мероприятието "За подземен гараж, магазини и озеленяване", а в частта за "ОДЗ" се ползва от данъчна служба на район "Люлин". При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че не е налице свободна от застрояване част от процесния имот. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение