Решение № 904 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2018 г.

Решение № 904 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3676/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на изпълнителен директор на "Водоснабдяване и канализация"ЕАД-гр. Бургас, против решение № 1989 от 24.11.2017 г. по адм. дело № 2574/2017 г. на Административен съд Бургас/АС-Бургас/, с което е отменен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Решение изх. № К-1092-41/11.08.2017 г. на ИД на "ВиК" ЕАД, по подадено заявление с вх. № К-1092-28 от 9.08.2017 г. от Я. Панайотова, и преписката е върната на ИД на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД за произнасяне по т. 1 от заявлението.

1. частна жалба на Я. Панайотова против определение № 273 от 5.02.2018 г. по адм. дело № 2574/2017 г. на Административен съд Бургас, в частта, с която е оставена без уважение молба на Панайотова за допълване постановеното решение по делото в частта за разноските, относно направени такива за адвокатско възнаграждение.

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. В качеството му на ответник по частната жалба оспорва същата по съображения изложени в писмено становище. Не претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба чрез адвокат Д. Димитров в писмен отговор и молба от 28.05.2019 г. оспорва касационната жалба. Излага съображения за нейната недопустимост и неоснователност и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски. В качеството му на частен жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено по съображения, изложени в частната жалба и молба от 28.05.2019 г. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По наведените от ответната страна доводи за недопустимост на касационната жалба съдът се е произнесъл в определение от 19.06.2019 г.

Разгледана по същество е неоснователна.

Въпреки, че АС-Бургас в обжалвания съдебен акт е посочил, че съдът преценява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, в акта липсва конкретно произнасяне относно основанията по т. 1, т. 2, и т. 3 от АПК, като от цялостния негов прочит се налага извода, че съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но следва да бъде отменен като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът е приел, че ответникът в първоинстанционното производство е задължен субект по ЗДОИ по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ вр. пар. 1, т. 4 от ДР на ЗДОИ, а поисканата информация в т. 1 заявлението на Я. Панайотова, а именно: какви суми са изплатени поотделно на всеки от членовете на съвета на директорите на дружеството като възнаграждения по трудови и граждански договори-за периода 1.01.2009 г. -31.06.2017 г., е служебна обществена информация по см. на чл. 11 ЗДОИ.

АС-Бургас е изложил мотиви, че исканата информация не попада в ограничението на чл. 13, ал. 2 ЗДОИ и следва да бъде предоставена от задължения субект по чл. 3, ал. 2 ЗДОИ.

Съдът е счел, че липсата на мотиви в обжалвания акт относно липсата надделяващ обществен интерес и неизвършената от органа преценка дали такъв е налице, също води до неговата незаконосъобразност.

Решението на АС-Бургас е постановено в съответствие с материалния закон.

Споделят се заключенията на съда, че предвид изложеното в заявлението исканата информация няма абстрактен характер и заявлението изцяло отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ.

Правилни са изводите на АС-Бургас, че се касае за служебна обществена информация, а органът в тази следва да направи преценка по чл. 31, ал. 5 ЗДОИ вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и § 1, т. 6 ДР ЗДОИ, за което да изложи конкретни мотиви в решението по чл. 34 ЗДОИ.

Неоснователни са доводите в касационната жалба. В случая не са поискани договори или други документи/ напр. първични счетоводни документи/, в които исканите данни се съдържат, и след като липсва задължение за задължения субект за допълнително изготвяне на такава информация, предвид нейната неналичност с оглед предпочитаната форма за предоставяне, няма пречка органа да приложи нормата на чл. 27 ЗДОИ, както правилно е приел първостепенния съд.

На основание гореизложеното съдебният състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.

Частната жалба относно разноските е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения:

Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, който е отчел злоупотребата с процесуални права и е оставил без уважение искането за допълване на решението в частта за разноските относно заплатено възнаграждение на адвокат. Касае се за 10 броя заявления, подадени от свързани помежду си лица за достъп до една и съща обществена информация, което обстоятелство указва на упражняване на процесуални права с цел облагодетелстване. Разпоредбата на чл. 3, предл. първо от ГПК изисква участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В случая безспорно се касае за упражняване на процесуалното право на оспорване на административен акт, последица от което в образуваното съдебно производство по оспорване на този акт и при неговата отмяна е правото на разноски. Правото на разноски обаче не би могло да бъде упражнено без осъществяване процесуалното право на жалба.

В производството по издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на сезиране на администрацията и съответно възникване на административното правоотношение, инициативата е предоставена на волята на гражданина или съответната организация/чл. 24, ал. 1 от АПК/. Сезиращия субект не е ограничен в преценката си кога и при какви обстоятелства да упражни това свое право в рамките на съответната на норма, регламентираща възникване на административно правоотношение.

Упражняването на права от субект на вече възникнало административното правоотношение е предоставено на преценката и волята на правоимащия субект. Процеса на развитие на това правоотношение носителят на правото на жалба срещу издаден индивидуален административен акт е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова подаването на жалба срещу административен акт не противоречи на установения правен ред. Това обаче не изключва възможността от злоупотреба както с това право, така и с възникнало в резултат на неговото упражняване всяко съдопроизводствено действие. Злоумишленото действие не е оставено от законодателя без последици, които са посочени в чл. 3 от ГПК, а съдът е длъжен да отхвърли искане, след като установи, че то по същество представлява злоупотреба с право.

Относимо към настоящия казус е определянето на злоупотребата с право като противоправен акт. Така злоупотреба с право ще е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от КРБ), но и в противоречие с обществения интерес. Преценката за това дали е злоупотребено с дадено право от участник в конкретно съдебно производство е на решаващия съд който се основана на изследване на събраните в съответния казус доказателства, но не фрагментарно, а в тяхната съвкупност.

Спрямо административното правораздаване следва да се отбележи, че правото на жалба на гражданина/организацията/ не касае признаване на право /лично или публично/ на този субект, което той има срещу администрацията/ държавата/, а правото да наложи изпълнението на действаща правна норма във връзка с издаден административен акт, действие или бездействие на администрацията, чрез правораздавателния орган-съответния съд. В обобщение, недобросъвестното упражняването на това право когато то има за последица възникването и упражняването на процесуални права в съответно съдебно производство, може да има за последица увреждане на законни интереси на другите страни в производството. Такива последици, като целени от частния жалбоподател спрямо задължения субект, и изразени в евентуално начисляване на такси за образуване на дела и разноски за адвокат- възлагани на насрещната страна, правилно и съобразно наличния доказателствен материал са установени от първоинстанционния съд в процесния случай, при което АС-Бургас е достигнал до законосъобразни извод за недобросъвестно упражняване на процесуални права по см. на чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК и не е допуснал целеното обогатяване за сметка увреждане на насрещния субект в правоотношението като е оставил молбата за присъждане на разноски без уважение в частта относно заплатено адвокатско възнаграждение.

Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски по делото за касационното производство в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2019 г. с адвокат Д. Димитров.

С оглед на горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,