Решение № 12270 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 133/2019 г.

Решение № 12270 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 133/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Винисад" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Стара планина" № 3, чрез процесуален представител, срещу решение № 2253 от 06.11.2018 г. по адм. дело № 3488/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена предявената от дружеството искова претенция за заплащане на сумата от 74 870, 36 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, левовата равностойност на иззети с протокол от 08.07.2010 г. и унищожени цигари, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.12.2011 г. до 29.12.2014 г. в размер на 22 976, 91 лв., както и закон ната лихва върху сумата от предявяване на исковете до окончателното изплащане, като неоснователна. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че пред административния съд са доказани незаконосъобразните действия на органа, изразяващи се в "национализация" на вещи – цигари, частна собственост, притежавани при спазване на законодателството на Република България. Излага твърдения, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по делото. Ответникът - Агенция "Митници" - София, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По делото не е било спорно, че при извършена проверка на търговски обект - склад за търговия, намиращ се в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 180, склад № 97, стопанисван от ЕТ "А. -А. Маринова" е установено, че се държат на склад общо 18 360 бр. кутии цигари различни марки и 464 бр. пакета тютюн за пушене, облепени с валидни бандероли, т. е. акцизни стоки, без разрешение за търговия с тютюневи изделия, съгласно чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 112, ал. 1 от ППЗАДС. На едноличният търговец е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 351 от 07.10.2010 г., въз основа на който е издадено Наказателно постановление (НП) № 330 от 29.11.2010 г., с което на основание чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лева, а на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките, предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата. На основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС на едноличния търговец е наложено и административно наказание "лишаване от правото да упражнява търговска дейност в проверявания обект за срок от 1 месец". Наказателното постановление е оспорено от ЕТ "А. -А. Маринова" пред Районен съд – Пловдив. С решение № 2239 от 11.11.2011 г. по НАХД № 495/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, НП е потвърдено. Решението на районния съд е оставено в сила с решение № 636 от 14.03.2012 г., постановено по КНАХД № 66/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив. НП № 330 от 29.11.2010 г. е влязло в сила на 14.03.2012 г. На основание чл. 124, ал. 5 от ЗАДС и чл. 16, чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 7 от 02.09.2010 г. на Министъра на финансите за разпореждането с отнети и изоставени в полза на държавата акцизни стоки, началникът на Митница - Пловдив е издал заповед № РД15-527 от 03.07.2012 г., с която е наредено отнетите в полза на държавата акцизни стоки - тютюневи изделия, съгласно Приложение № 1, между които и спорните отнети цигари и тютюн, които се съхраняват в склада на Митница - Пловдив, да бъдат унищожени, като е определен срок за това - 05.07.2012 г. Унищожаването е станало на 05.07.2012 г. След влизане в сила на НП, по обвинение на счетоводителя на едноличния търговец, а именно В. Кръстева за престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), било образувано НОХД № 400/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, по което е постановена присъда № 162 от 11.04.2012 г., влязла в сила на 27.04.2012 г. В хода на съдебното следствие се установило, че договорът за наем от 01.07.2010 г. на склад № 97, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Брезовско шосе" № 180, не е бил подписан от А. Маринова. По делото е установено, че В. Кръстева е наела обекта от името на едноличния търговец, без самата А. Маринова да е знаела за това. Последната не е имала представа и за развиваната от нейно име търговска дейност. В тази връзка и по предложение на Окръжния прокурор - Пловдив е образувано КНАХД № 3280/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив, приключило с окончателно решение № 2729 от 14.12.2012 г., с което е възобновено административнонаказателното производство по влязло в сила НП № 330 от 29.11.2010 г., издадено от началника на Митница - Пловдив. С решение № 872 от 05.04.2013 г., постановено по НАХД № 8750/2012 г. по описа на Районен съд - Пловдив, НП № 330 от 29.11.2010 г. е отменено, като няма данни решението да е било обжалвано. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ). Вещото лице е дало заключение, в което е изчислило стойността на описаните в исковата молба цигари, иззети с протокол № 3580 от 08.07.2010 г. към момента на отнемането им, както и размера на законната лихва. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните. С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил като неоснователен предявеният от "Винисад" ЕООД иск за заплащане на сумата от общо 74 870, 36 лева, представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди, левовата равностойност на иззети с протокол от 08.07.2010 г. и унищожени цигари, ведно със законната лихва върху сумата за периода от 29.12.2011 г. до 29.12.2014 г., в размер на 22 976, 91 лв., както и закон ната лихва върху сумата от предявяване на исковете до окончателното изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая не са налице кумулативно предпоставките от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото не са представени доказателства, установяващи ищецът да е претърпял каквито и да било имуществени вреди, както и не се доказва причинна връзка между незаконосъобразния акт и тези вреди. Съдът е посочил, че формално е налице един отменен от съда акт – НП № 330 от 29.11.2010 г. на началник Митница - Пловдив, единствен адресат на който обаче е ЕТ "А. -А. Маринова". Тази отмяна е станала посредством извънредния способ, а именно възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила НП, съответно постановяване на ново съдебно решение, с което потвърденото първоначално НП е отменено. Съдът е посочил, че в случая не са налице незаконосъобразни действия по отнемане на цигарите с протокол от 08.07.2010 г. и унищожаване на движимите вещи, собственост на "Винисад" ЕООД, тъй като действията на административния орган по унищожаване на цигарите са извършени въз основа на Закона за митниците (ЗМ). Разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМ ограничава съхраняването на иззетите вещи със срок - до приключване на административнонаказателното и наказателното производство. Правилата за управление и разпореждане с иззетите вещи се съдържат в ЗАНН, който с чл. 84 препраща към разпоредбите на НПК, който в чл. 111 – чл. 113 урежда приложимия ред за защита. Съдът е посочил, че няма данни "Винисад" ЕООД до приключване на административнонаказателното производство, да е подало искане по чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на отнетите вещи. Няма и данни за спор за права върху тютюневите изделия с третото лице ЕТ "А. -А. Маринова", от което цигарите са били иззети. Поради изложеното съдът е приел, че е налице основанието по чл. 5 от ЗОДОВ, а именно увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия и обезщетение не се дължи. По изложените съображения е прието, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл. 4 от ЗОДОВ. От доказателствата по делото се установява, че е налице постановен незаконосъобразен акт от орган на ответника, а именно: НП № 330 от 29.11.2010 г., с което на ЕТ "А. -А. Маринова" на основание чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 50 000 лева, а на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС стоките, предмет на нарушението, са отнети в полза на държавата, отменено с решение № 872 от 05.04.2013 г., постановено по НАХД № 8750/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Тази отмяна обаче е станала посредством извънредния способ, а именно възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила НП. По делото не е спорно, че ищецът не е бил страна в съдебните производства и същият не е адресат на отмененото НП. Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда, че са останали недоказани твърденията, че ищецът е претърпял имуществените вреди, които да са в пряка и непосредствена последица от издаването на отменения акт или приети за незаконосъобразни действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, съответно не са налице третата и четвъртата, предпоставка за реализиране на отговорността по ЗОДОВ. В случая не са налице и незаконосъобразни действия по отнемане на цигарите, собственост на "Винисад" ЕООД с протокол от 08.07.2010 г. и унищожаването им, тъй като действията на административния орган по унищожаване на цигарите са извършени въз основа на закона. След първоначалното влизане в сила на НП, началникът на Митница - Пловдив е издал заповед № РД15-527 от 03.07.2012 г., с която е наредено отнетите в полза на държавата акцизни стоки - тютюневи изделия, съгласно Приложение № 1, между които и спорните отнети цигари и тютюн, които се съхраняват в склада на Митница - Пловдив, да бъдат унищожени, като е определен срок за това - 05.07.2012 г. Унищожаването е станало на 05.07.2012 г. По делото няма данни заповед № РД15-527 от 03.07.2012 г. на началника на Митница - Пловдив да е обжалвана и да е отменена, поради което в случая не се доказва твърдението на касатора, че от страна на административния орган са извършени незаконосъобразните действия, във връзка с отнемането и унищожаването на спорните цигари. Административният съд правилно е посочил, че няма данни до приключване на административнонаказателното производство "Винисад" ЕООД, да е подало искане по чл. 111, ал. 2 от НПК за връщане на отнетите вещи, както и няма данни за спор за права върху тютюневите изделия с третото лице ЕТ "А. -А. Маринова", от което цигарите са били иззети. Правилен е изводът на съда, че ищецът не е доказал наличието на всички елементи по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ответника по иска. По изложените съображения съдът намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на делото в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, която урежда възлагането на разноски в производствата по този закон, не е предвидено, че на ответника се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение