Решение № 662 от 17.12.2024 г. на ВКС по дело № 20248002201057/2024 г.

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т.5 НПК. Същото е образувано по искане на адв.И.Т. – упълномощен защитник на осъдения И. Д. Т. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на Решение №360/04.06.2024 год. постановено по НЧД№3088/24 год. по описа на СГС, НО-23 състав, влязло в сила на 19.06.2024 година. В искането се сочи, че са нарушени правата на осъдения Т. с приетото за изпълнение решение на Областен съд – Бамберг му е влошено положението, тъй като СГС е определил наказание, което е по-тежко от постановеното от чуждата държава. В хода на производството пред ВКС адв.Т. поддържа искането си и моли за възобновяване и определяне на наказание съобразно приетото за изпълнение решение. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че искането е основателно. Осъденият редовно призован не се явява. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С Решение на Областен съд Бамберг №46KLs 750 Js 707/22 от 02.06.2023 година, българският гражданин И. Д. Т. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по пар.263, чл.1, ал.3, т.1 и т.2 №1, ал.5, 2223, ал.1, 25, ал.2, 53 от НК на Федерална Република Германия, за което е осъден на общо наказание от 4 години и 8 месеца лишаване от свобода. С Решение от 04.06.2024 год., СГС-НО, 23 състав е приел за изпълнение горецитираното решение като е изчислил, че 1704 дни са 4 години, 10 месеца и 24 дни лишаване от свобода. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок предвиден по НПК и разгледано по същество е основателно. Видно от доказателствата по делото е, че с Решение на Областен съд Бамберг №46KLs 750 Js 707/22 от 02.06.2023 година, българският гражданин И. Д. Т. е бил признат за виновен и осъден на 1704 дни лишаване от свобода или общо наказание от 4 години и 8 месеца лишаване от свобода. СГС правилно е приобщил въпросния съдебен акт, като е квалифицирал деянието по чл.321, ал.3, вр. ал.2 от НК на Република България, който предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода. При приспособяване на наказанието принципното положение залегнало в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода е, че когато съгласно българското законодателство максималният срок на наказанието за извършеното престъпление е по- малък от наложеното в издаващата държава наказание, съдът го намалява до този срок. Видно от посоченото е, че процесният случай не е такъв. От друга страна, съгласно чл.13, ал.3 от горецитирания специален закон, приспособеното наказание не може да бъде по-тежко по вид или срок от наложеното в издаващата държава. С решението си СГС е нарушил посочената норма, поради което неговото решение следва да бъде изменено в частта относно определеното наказание, като същото бъде намалено на 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, тъй като основанията за това са в полза на осъдения И. Д. Т.. По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е основателно и следва да бъде уважение, поради което и на основание чл.425, ал.1, т.5 НПК