Решение № 10762 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2011 г.

Решение № 10762 от 26.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тодор Минчев Купичков от гр. Троян - Деволски Епископ Теодосий, срещу Решение № 259/23.11.2010 г., постановено по преписка № 110/2009 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че с насочените към Петър Илиянов Кичашки думи: "Махай го тоя с това колело от тук! Колелетата вън!", поведението на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" е накърнило достойнството му и е създало враждебна, обидна и застрашителна среда за Кичашки, като лице с увреждане, с което е осъществил тормоз по смисъла на § 1, т. 1, вр. чл. 5 от Закона за защита срещу дискриминация (ЗЗДискр.) на основата на признак "увреждане"; установено е, че Троянската света обител, в лицето на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" е извършила нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като не е осигурила достъпна архитектурна среда за лица с увреждания; дадено е задължително предписание съгласно чл. 76, ал. 1, във вр. с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" да предприеме конкретни мерки с оглед пригодяване на архитектурната среда към хората с увреждания с оглед нейната достъпност, като в едномесечен срок от получаване на решението уведоми КЗД за предприетите мерки и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 250,00 лева на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично", за извършено нарушение на § 1, т. 1, вр. чл. 5 от ЗЗДискр. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна Петър Илиянов Кичашки, редовно призован, явява се лично и ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството пред КЗД е образувано по жалба на Петър Илиянов Кичашки срещу Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" с оплаквания за по неблагоприятно третиране по признак "увреждане", изразяващо се в това, че на 19.07.2008 г., при посещение на българо-финландска група в Троянския манастир е изгонен от църквата от Игумена на манастира с думите "Махай го тоя с това колело от тук! Колелетата вън!" След като е изяснила обстоятелствата по преписката и вземайки предвид становищата на страните, КЗД е постановила оспореното решение, с което е установила, че с насочените към Петър Илиянов Кичашки думи: "Махай го тоя с това колело от тук! Колелетата вън!", поведението на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" е накърнило достойнството му и е създало враждебна, обидна и застрашителна среда за Кичашки, като лице с увреждане, с което е осъществил тормоз по смисъла на § 1, т. 1, вр. чл. 5 от ЗЗДискр. на основата на признак "увреждане"; установила е, че Троянската света обител, в лицето на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" е извършила нарушение на чл. 5 от ЗЗДискр., тъй като не е осигурила достъпна архитектурна среда за лица с увреждания; дадено е задължително предписание съгласно чл. 76, ал. 1, във вр. с чл. 47, т. 4 от ЗЗДискр. на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" да предприеме конкретни мерки с оглед пригодяване на архитектурната среда към хората с увреждания с оглед нейната достъпност, като в едномесечен срок от получаване на решението уведоми КЗД за предприетите мерки и на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗДискр. е наложила глоба в размер на 250,00 лева на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично", за извършено нарушение на § 1, т. 1, вр. чл. 5 от ЗЗДискр. За да постанови решението си КЗД е приела наличието на дискриминационен акт по смисъла на ЗЗДискр. в поведението и думите на Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично": "Махай го тоя с това колело от тук! Колелетата вън!" и че е налице "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЗДискр. Комисията е изложили своите доводи относно определяне размера на санкцията, отчитайки, че наказание в минимален размер е в състояние да изпълни целта на наказанието. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Като основание за издаване на атакуваното решение, КЗД е посочила чл. 5, във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 1 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "Тормоз" - всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на Кичашки е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. По делото е установено, че приканена да напусне църквата е цялата група, с която е бил Кичашки, а не само той, като безспорно е, че част от хората в групата не са лица с увреждания. На следващо място, установено е по категоричен начин, че повод за конфликта между страните е нарушаване на реда и тишината в църквата от страна на групата, с която е бил и Кичашки и предприетите от Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" действия са били с цел възстановяване на реда в храма. Следва да бъде отбелязано, че липсва персонификация на изрази от думите на Тодор Минчев Купичков, отнасящи се увреждането на Кичашки, както неправилно е приела Комисията. За да се прецени правилно към кого са насочени тези думи, следва да се вземат предвид освен цялото съдържание на изказването и представените по делото доказателства, също и цялостното поведение и действия на жалбоподателя, в качеството му на Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично". След такава една цялостна преценка се стига до извода, че игуменът е поканил всички да напуснат църквата, а не само лицето с увреждане/лицата с увреждания, след като последните са нарушили реда в храма. В случая е установено, че Троянския манастир "Успение Богородично" и двора към него, е достъпен както религиозния храм. До килиите на монасите, където са техните жилища и трапезария не е необходимо, а още по-малко задължително да бъде осигурен достъп. Изложеното налага извода, че в случая не е осъществен фактическия състав визиран в разпоредбата на чл. 5, във връзка с § 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като в случая то не е породило създаване на враждебна и застрашителна среда по отношение на хората с увреждания, а още по-малко е имало за цел именно създаването на такава среда. Като е приел, че Тодор Минчев Купичков, Деволски Епископ Теодосий, Игумен на Троянски манастир "Успение Богородично" е изрекъл думи, с които е осъществен състава на чл. 5, във връзка с § 1 от ДР на ЗЗДискр. и е наложил санкция за неправомерно поведение по смисъла на ЗЗДискр., КЗД е постановила един незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна. При този краен извод в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение