Решение № 8331 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15840/2008 г.

Решение № 8331 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15840/2008 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Христо Николов Ковачев, от гр. София чрез неговия пълномощник срещу решение № 755/06.10.2008 г. по адм. д. № 1321/2008 г. по описа на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Столична РДНСК не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СО-19/14.02.2008 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 1 и чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж (възстановен в първоначалния му вид по одобрения за сградата проект от 1959 г.), а именно: "вътрешно преустройство на две мазета и част от коридор в ателие". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че извършеното строителство е незаконно като извършено без необходимите строителни книжа. При тези данни за административния орган са налице материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване на построеното. В разглеждания смисъл не са налице и условията на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ поради следното: Въпросът за евентуалната възможност за узаконяване е бил предмет на разглеждане и с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 6588/2007 г. е потвърден отказът на главния архитект на район "Лозенец" за узаконяване на процесния строеж. Въпросът за приложимостта на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ с оглед влезлия в сила отказ за узаконяване е преклудиран, тъй като е бил разглеждан по цитираното административно дело. Прието е за установено, че строежът е недопустим както по разпоредбите, действували към момента на извършването, така и по разпоредбите на ЗУТ, поради което не подлежи на узаконяване. Това е и основанието строежът да не е търпим. Предвид изложеното, като е приел оспорената заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение