Решение № 7298 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2012 г.

Решение № 7298 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) против решение № 99 от 20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 132 от 2011 г. по описа на Административния съд - Габрово, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6400/711 от 14.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - ЧЗПК "Надежда", с. Поповци, община Габрово, област Габрово, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на ЧЗПК "Надежда", с. Поповци, община Габрово, област Габрово, е отменил посочения по-горе АУПДВ на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 10 327,77 лв. за 2009 г., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 07/230609/17642. Съображенията за това са били, че административният акт е бил издаден в нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него липсвало, както нормативно, така и фактическо основание за издаването му, мотивирало автора му да счете, че изплатената веднъж сума следва да бъде възстановена като недължимо получена. Административната преписка не съдържала данни относно това, какви проверки са били извършени от ДФЗ или Министерството на земеделието и храните за кампания 2009, както през същата, така и през следващата 2010 г., кой е извършил проверките, какви материали и данни са били проверени, какво е установено за отделните имоти на кооперацията, не били представени резултати от тези проверки, касаещи конкретно жалбоподателя. Относно приложените по делото писмени данни съдът е приел, че същите са без издател. За да бъдели приети за писмено доказателство по делото, те следвало да представляват материализирано изявление, което в случая не било налице. Съдът е допуснал и експертиза, но е приел, че заключението не може да бъде средство за допълване на фактическите и правни основания за издаване на акта. От съдържанието на акта не ставало ясно нито защо сумата се таксува като недължима, нито дали е налице грешка, нито каква по вид е тя, за да може да се прецени от кого е направена и дали е породена от действия или бездействия на "компетентните власти или друг орган", дали би могла да се установи по "разумен път" от бенефициента. В тази връзка е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвали доказателства за умишлено наддеклариране от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Чрез непредоставяне на жалбоподателя на възможност за участие при издаването на ИАА били нарушени съществено изискванията на чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК. Налице било процесуално нарушение, довело до невъзможност на заинтересованото лице да защити адекватно своите законни интереси, както и да се установят факти и обстоятелства, релевантни за производството и крайния акт. Съдът е развил доводи и за други допуснати при постановяване на акта съществени процесуални нарушения, като непровеждане на допълнителни административни процедури по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяващи се задължителни при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки. Така приетото е законосъобразно. Решението е правилно. Съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените в решението изводи, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Следва да се посочи допълнително следното: Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за неговото издаване. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. При издаването на акта са били нарушени и разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил адресата за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното дотук касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,