Решение № 15910 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2011 г.

Решение № 15910 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3444/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Габрово срещу решение № 5 от 07.02.2011 г. по адм. дело № 195/2010 г. по описа на Административния съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Генчо Христов Ганчев, от гр. Севлиево моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5 от 07.02.2011 г. по адм. дело № 195/2010 г., Административния съд - гр. Габрово, е отменил решение № 59 от 23.08.2010 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Габрово, и потвърденото с него разпореждане № 5301262200 от 09.07.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУ "Социално осигуряване" - гр. Габрово. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба и чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Съдът е разяснил делото напълно, преценил е всички доказателства по него в тяхната съвкупност и не е допуснал твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. По първоначалното дело е било безспорно установено, че през процесните периоди 07.12.1981 г. - 14.10.1983 г.; 23.11.1983 г. - 01.02.1991 г.; 02.09.1991 г. - 01.06.1993 г. и 03.05.1994 г. - 01.04.1997 г., е работил на длъжност "багерист" в СП "БКС" - гр. Севлиево (сега "Мазалат" ЕООД). От заключението на вещото лице Веселин Генов Василев и допълнителните му обяснения, отразени в протокола на съдебното заседание, състояло се на 17.01.2011 г. става ясно, че дейността на праводателя на "Мазалат" ЕООД е включвала и изграждане на нови обекти, която дейност е отчитана в отрасъл "Строителство". За периода 1983 г. до 1990 г. в Регионална дирекция "Архиви", териториален архив - гр. Габрово, в тази връзка са запазени статистически форми. За периода 1991 г. - 1996 г. в архива се намират икономически анализи по години. Но и в тях се говори за пускови обекти, за извършени строително-монтажни дейности. Правилно съдът не се е съобразил с представените от процесуалния представител на РУСО - гр. Габрово, писмени доказателства, тъй като същите представляват само извадки и не са заверени за верността им с оригинала. Не е било спазено изискването на чл. 183 ГПК и при това положение тези доказателства не е трябвало да бъдат приети като доказателства по делото. Съгласно т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.) от втора категория се признава труда на строително - монтажните работници, работещи непосредствено на обектите в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации, както и машинистите на всички видове строителни и пътни машини. Следователно в записа на този текст са включени и ремонтните фирми, а багеристът несъмнено е водач на строителна машина. Цитираният текст на ПКТП (отм.) правилно е бил приложен от първоинстанционния съд. Той се е ръководил и от константната практика на Върховния административен съд, отразена в мотивите му. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда допуснати при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките вследствие на нарушаване на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от посоченото естество в процесното решение липсват. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а решението предмет на контрол от настоящата инстанция се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,