Решение № 5734 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2013 г.

Решение № 5734 от 28.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10755/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Тошев против решение № 631 от 13.06.2013 г. по адм. дело № 302/2013 г. на Административен съд София - област, с което жалбата му против заповед № РД- 13-009 от 26. 02.2013 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в противоречие с материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите от административния орган нарушения на процедурата по оценяване. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на заплатения от другата страна адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - област е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (директорът на областната дирекция "Земеделие" е орган по назначаването на съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие") и съдържа изброените в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл реквизити. Изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на жалбата обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. При постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл предвижда ежегодна оценка на изпълнението на длъжността на държавните служители по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности, при спазване на предвидената в НУРОИСДА процедура. Служителят Тошев е оценяван за периода 01.11.2011 г. - 31.12.2012 г., през който заема длъжността "младши експерт" в Общинска служба по земеделие - Самоков, в главна дирекция "Аграрно развитие" на Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област. Формално са изпълнени всички етапи от предвидената в НУРОИСДА процедура. Периодът на оценяване е определен съобразно § 3, ал. 3 от ПЗР на наредбата (в случая са представени два формуляра за оценка, първият за период 01.11.2011 г. до 30.11.2012 г., съставен съгласно отменената Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА), съдържащ работен план и заключение на оценяващия ръководител на междинната среща и формуляр за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. с работен план съставен по реда на § 3, ал. 1 от ПЗР на НУРОИСДА). Междината среща също е проведена в срока, посочен в § 3, ал. 2 от ПЗР на наредбата. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Налице са обаче други нарушения, които опорочават процедурата по оценяване и които не са отчетени от първоинстанционния съд. В представения формуляр за оценка е посочено, че работният план е съставен по реда на чл. 9 от наредбата. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от НУРОИСДА работният план не съдържа конкретни и постижими цели, измерими по обем качество и срокове, а общи формулировки, като "изготвяне на становища, удостоверение и други документи", " изпълнение на дейностите по Наредба № 49/2004 г. за осъвременяване и поддържане на КВС", "участие в теренни проверки на ФБ и БЗС", " работа по програмите СИЗП и ИСАК", чието изпълнение или неизпълнение фактически не може да бъде установено. Посоченото нарушение е съществено, тъй като липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на наредбата, прави невъзможната проверка за изпълнение на целите в работния план за периода на оценяване. Това опорочава крайната оценка, която следва да бъде изготвена съобразно степента на постигането на целите в работния план (чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА). Изводът на съдебния състав за провеждане на атестирането в съответствие с изискванията на наредбата не се споделя от настоящата инстанция. Оценката на служителя е изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В случая в нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителя компетентности не са оценени индивидуално, а са заменени с почти дословни цитати от графата "неприемливо поведение" на приложение № 1 към чл. 15 за служители, заемащи експертни длъжности. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общи и декларативни изводи за това, че служителят "обикновено не търси различни източници на информация" и "допуска изпуска използване на непроверена информация", "често предлага неефективни решения", "рядко планира и координира работата си по начин, който да води до висок краен резултат", "не е склонен да споделя информация, знания и опит с колегите", "интерпретира субективно изказванията на другите", "яма ясна представа за интересите и очакванията на потребителите на услуги", "често има пропуски при прилагането на законодателството" "трудно се ориентира в структурата и функциите на администрацията", "често пропуска важни срокове и пренебрегва изискванията за качество". Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15 и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА опорочават изготвената обща оценка, която в противоречие с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за целия период на оценяване с оглед обективно установени факти и обстоятелства, в изпълнение на целите на оценяването, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРОИСДА. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че крайната оценка е формирана, без да е отчетена положителната оценка за изпълнението, получена от служителя на междинната среща. По този начин общата оценка не отразява обективно преценката на изпълнението на длъжността през целия разглеждан период. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането, като съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправни разпоредби, не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено съобразно нормативните изисквания, Административен съд София - област постановява решение в противоречие със закона, което следва да бъде отменено. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което заповед № РД -13-009/26.02.2013 г. на директора Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област следва да заплати на жалбоподателя сумата 1000.00 лв. разноски по делото пред двете съдебни инстанции, представляващи възнаграждение за адвокат. Заплатената като хонорар сума е съобразена с чл. 8, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, б "а" от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в размер близък до минималния, предвиден в текстовете, поради което и с оглед фактическата и правна сложност на спора не може да се приеме за прекомерна. Ето защо искането на касатора за присъждане на разноски в размер по-нисък от действителния е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение