Решение № 1684 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 977/2018 г.

Решение № 1684 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 977/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "ДС Лес" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адвокат А. Т. срещу решение № 208 от 07.12.2017 г. по адм. дело № 240/2017 г. на Административен съд – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. № 17229568/04.07.2017 г. на ст. инспектор при дирекция "Инспекция по труда" – гр. Кюстендил. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кюстендил, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Ответните страни – Р. С. и М. С., чрез адв. А. А. изразяват становище за неоснователност на депозираната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на "ДС Лес" ЕООД срещу постановление изх. № 17229568/04.07.2017 г. на ст. Инспектор по при дирекция "Инспекция по труда" – гр. Кюстендил, за обявяване на съществуването на трудово правоотношение между дружеството и М. С. Съдът е приел, че е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, както и че са налице всички елементи на трудово правоотношение, поради което е направил извода, че на основание чл. 405а, ал. 1 КТ правилно е издадено обжалваното постановление. Решение е правилно. Първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение при изцяло изяснена фактическа обстановка. Безспорно е установено, че на 16.06.2017 г. от контролните органи на "Инспекция по труда" – гр. Кюстендил е извършената проверка на обект: "Дърводобивен обект в землището на [населено място] село, за което е съставен протокол № ПР 1725050 от 03.07.2017 г. Поводът за проверката е възникнал трудов инцидент със смъртен изход допуснат на 07.06.2017 г., като починалото лице е М. С. Към момента на инцидента С. е работил на обекта, като е извършвал кастрене на дърва. Изпълнявал е всеки ден една и съща дейност като е имал еднакви задължения. В административната преписка като част от доказателствения материал се съдържат протоколи за разпит на свидетели от 12.06.2017 г., взети по образувано досъдебно производство във връзка със смъртта на М.. Видно от приложените протоколи на свидетелите В. Г., Ч. Х., Д. Щ. и И. С. е установено, че възложител на работата е В. Г.– служител в "ДС Лес" ЕООД, който е извършил посредническа дейност по информиране, консултиране, насочване за започване на работа на три лица сред които е бил и М. С. В. Г. не е бил лицензиран като посредник, с което е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ. В. Г. е получавал възнаграждение от дружеството на база добит кубичен метър дървесина, от което възнаграждение е заплащал дневни надници на тримата работници на обекта. Предвид събраните доказателства обоснован е извода на административния орган, който е възприет и от съда, че осъществяваната от пострадалото лице дейност е такава по трудово правоотношение, а не по договор за изпълнение на поръчка. От съществено значение за тази преценка е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението. Лицето е било наето за престиране на работна сила, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото правоотношение. Предвид констатациите при извършената проверка, както и показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели, се налага извода, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и представлява предоставяне на работна сила. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото е установено наличието на всички елементи на трудово правоотношение – наличие на работно място и работно време, както и дължимо трудово възнаграждение за престирания труд. С оглед горното като е приел, че с акта по чл. 405 а от КТ компетентният административен орган с основание е квалифицирал съществуващите правоотношения като трудови, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за правилност на проверявания съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се дължат разноски. Разноски не следва да се присъждат и в полза на ответника по касация Дирекция"Инспекция по труда"-гр. Кюстендил, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт в рамките на касационното производство. Водим от горното Върховният административен съд, шесто отделение,