Решение № 9976 от 8.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. Стойчева от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Т. Божинов, срещу Решение 279 от 18.02.2022 г., постановено по адм. дело 1616/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-15-175/25.05.2021г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/ Протокол 2139-15-218/11.03.2021 г. на ръководител на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив относно отказано на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изложените съображения за неправилно приложение на чл. 70, ал. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са доводи за допуснати нарушения на нормите на чл. 9, ал.3 и ал.4, чл. 142б, ал.1 и чл. 171, ал.1 и ал.5 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и връщане на преписката на пенсионния орган с изрични указания за предоставяне възможност на жалбоподателя да декларира от кой тригодишен период желае да му се изчисли пенсията, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.4 КСО. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив, в писмено становище, чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. Велева - Минкова, оспорва основателността на касационната жалба. Навежда доводи за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Иска се оставянето му в сила и се релевира претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-15-175/25.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/ Протокол 2139-15-218/11.03.2021 г., издадено от ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив, с което е прието, че на основание чл. 99, ал.1 КСО следва да се откаже изменение на разпореждане [номер]/ Прот. N01166/30.07.2014 г. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че с Разпореждане 12/27.03.2000г. по чл. 2, ал. 1 от ЗП /отм./, чл. 4а от ЗП и §25 от ЗИДЗП/1996 г., считано от 15.12.1999 г., на М. Стойчева е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст при положен трудов стаж от трета категория [възраст], като й е определен индивидуален коефициент 1.872 въз основа на деклариран от лицето базов период 1982 1984 г., съгласно УП 2 74/14.12.1999г., издадено от осигурителя Техникум по електротехника общо в размер на 17 084.16 лв. През 2013 г. по повод извършване на преглед на пенсионните досиета на 16.03.2013 г. до ОТЕТ Ленин Пловдив е изпратено писмо с изх. К 35391, с което е изискано да се издаде удостоверение обр. УП 2 на М. Стоичева с доход за времето от 01.01.1982 31.12.1984 г. и от 01.01.1997 14.12.1999 г. В отговор е получено удостоверение обр. УП 2 143/27.03.2014 г., с удостоверен доход на лицето за периода 01.01.1982 - 31.12.1984 г. в размер на 8 199.00 лв. На база новата информация е изменена пенсията за прослужено време и възраст на Стойчева, като е определен нов индивидуален коефициент 1.121., считано от 15.12.1999 г. Разпореждането е отменено, по жалба на М. Стойчева, от директора на ТП на НОИ Пловдив с Решение РД-131/13.06.2014 г., тъй като в заверения препис на заявление обр. УП 1, съхраняван от техникума по електротехника, е деклариран базисен период 01.01.1985 до 31.12.1987 г. С разпореждане [номер]/ Протокол N01166/30.07.2014 г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Стойчева, считано от 15.12.1999 г. при [възраст] трудов стаж от трета категория и брутно възнаграждение за базисен период от 01.01.1985 31.12.1987 г. 11 675 лв. и осигурителен доход от 01.01.1997 г. до 14.12.1999 г. 6 620.97 лв., при индивидуален коефициент 1.279. Във връзка с образувано досъдебно производство 260/2019г. по описа на ОДМВР Пловдив, отдел Икономическа полиция , прокурорска преписка 2819/2019 г. на Районна прокуратура Пловдив, ръководителят на ТП на НОИ Пловдив е издал заповед да бъде извършена нова преценка на правото на пенсия на редица пенсионни досиета, вкл. и това на М. Стойчева. В тази връзка е преценено, че в приложеното по наказателното производство пенсионно досие на Стойчева е налично заявление УП 1 с вх. 11888/13.03.2000г., в което вписването за 3 годишен базисен период е поправено на 1982г. до 1984г. без съответната заверка, а доходът, посочен в заявлението е значително по висок от представените документи при възстановяване на преписката през 2013г. 2014г. Въз основа на това заявление е отпусната първоначално пенсия с Разпореждане 12/27.03.2000 г. При възстановяване на пенсионното досие на жалбоподателя през 2013 г., осигурителят Професионална гимназия по електротехника е представил образец УП 2 74/14.12.1999 г. за доход през периода 1985г. 1987г. в размер на 11 675.20 лв., а в пенсионното досие на Стойчева, налично по наказателното производство, се съдържа УП 2 74/14.12.1999 г. с доход за периода 1982г. 1984г. По последния документ е отпусната първоначалната пенсия с разпореждането от 2000 г. В резултат на установеното, от страна на административния орган е прието, че осигурителният доход, фигуриращ в предоставените копия на документи по прокурорската преписка, въз основа на който е определен индивидуалния коефициент и отпуснатата пенсия за ОСВ на Стойчева, считано от 01.12.1999 г. е недоказан, тъй като в рамките на оригиналното пенсионно досие на лицето не са установени данни за стаж и доход, различни от тези, ползвани при издаването на разпореждане [номер]/30.07.2014 г., с което е изменена ЛПОСВ на М. Стойчева по отношение на осигурителния доход и индивидуалния коефициент, считано от 15.12.1999 г. С оглед на горното с разпореждане [номер]/ Прот. 2139-15-218/11.03.2021 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив е прието, че не са налице обективните предпоставки на чл. 99 от КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане [номер] от 30.07.2014 г. разпореждане [номер]/ Прот. 2139-15-218/11.03.2021 г. е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ Пловдив, който е оставил жалбата без уважение. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че М. Стойчева не е изпълнила задължението си, съгласно чл. 111, ал. 2 от ППЗП /отм./ и не е обявила този осигурителен стаж и доход, върху който са правени осигурителни вноски за периода от 01.0.11.1985 до 01.01.1987 г., респективно е декларирала неверни данни и е укрила осигурителен доход, в резултат на което и пенсията е била отпусната в по голям размер. Върховният административен съд състав на шесто отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. При спазване на чл. 168, ал. 1 АПК от първоинстанционния съд е извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146, т. 1 5 АПК. Неоснователни са възраженията на касатора относно наличието на допуснати нарушения на чл. 9, ал.3 и ал.4, чл. 142б, ал.1 и чл. 171, ал.1 и ал.5 АПК. При касационната проверка на първоинстанционния съдебен акт не се установяват нарушения на принципа на служебното начало, установен в разпоредбата на чл. 9 АПК. В изпълнение на задължението, разписано в чл. 171 АПК, което е проявление на служебното начало - чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК, първоинстанционният съд е осигурил равенство и условия за състезателност на страните в процеса, с оглед изясняване на правния спор. В съответствие с чл. 171, ал.2 АПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в първоинстанционното производство е назначена, необходимата поради нуждата от специални знания, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебно - графологическа експертиза. Неоспореното от страните заключение на вещото лице е прието и приложено по делото. Съдът е подложил заключението на вещото лице на преценка заедно с останалите доказателства по делото, съобразно изискването на чл. 12 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК. Тежестта на доказване в процеса е разпределена в съответствие с доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК, във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора, че по своя инициатива съдът е следвало да извърши разпит на длъжностното лице Р. Немска, поставило номера и заверило личните данни на Стойчева за пенсия и описа на представените документи, както и на длъжностното лице контрольор , за да стане ясно кой и кога е направил поправката в заявление УП 1 с вх. 11888/13.03.2000 г., което било от съществено значение за преценка на добросъвестността. Вследствие на извършения анализ на съвкупния доказателствен материал, включително заключението на приетата съдебно-графическа експертиза, за правилен и обоснован следва да се приеме изводът на първоинстанционния съд, че както заявление с вх. 11888/13.03.2000 г., така и удостоверение обр. УП 1 без вх. , са подписани от Стойчева, като на това с вх. 11888/13.03.2000 г. е нанесена поправка върху периода 01.01.1982 01.01.1984 г. Обосновани са възраженията на представителя на ВАП, че е нереалистично да се очаква служители на ответника да са запазили спомени за събития по повод техните трудови функции, осъществени преди повече от 20 години от образуване на съдебното производство, за да бъде допуснат техен разпит и то по инициатива на съда. При правилно разпределена доказателствена тежест, съгласно чл. 170, ал.1 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На основание чл. 154, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК жалбоподателят е длъжен да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, с което той не се е справил. По отношение на възражението на касатора за добросъвестност при отпускане на личната му пенсия, същото е ирелевантно по отношение на предмета на спора по настоящото дело (това обстоятелство има отношение към производството по възстановяване на неоснователно получени суми по чл. 114 КСО). Неоснователни са и доводите на касатора, съобразно които при установени две заявления с посочени различни тригодишни периоди, едното от които с нанесена незаверена корекция на периода, пред пенсионния орган съгласно чл. 70, ал. 4 от КСО възниквало задължението да установи този избор, като предостави възможност на лицето да декларира от кой точно период желае да се изчисли пенсията или да посочи друг, различен от обсъдените периоди. В рамките на оригиналното пенсионно досие на жалбоподателката не са установени данни за стаж и доход, различни от тези, въз основа на които е издадено разпореждане [номер]/прот. N01166/30.07.2014 г. на Ръководителя при ПО при ТП на НОИ Пловдив. Пред съда също не са ангажирани доказателства, опровергаващи изводите на административния орган. По развитите съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. С оглед на горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационната жалбоподателка М. Стойчева следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ Пловдив, на основание чл. 143, ал. 3, във вр. с чл. 144 АПК, във вр.с чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (сто лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,