Решение № 10732 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2015 г.

Решение № 10732 от 15.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6346/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Федерация "Български пациентски форум", гр. София против решение № 3245 от 24.03.2015 г. по адм. дело № 10087/2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на федерацията против разпоредбите на чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 4, чл. 53, т. 3 и т. 4, чл. 54, чл. 55 и чл. 56 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, приета с ПМС № 97 от 19.04.2013 г., обнародвана в ДВ бр. 40 от 30.04.2013 г. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован, тъй като не са обсъдени всички доводи и съображения на федерацията. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което оспорените текстове от наредбата да бъдат отменени. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, второ отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК не е извършена проверка на законосъобразността на оспорените разпоредби на всички основания по чл. 146 от АПК. Обсъдено е единствено възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на издателя, но не е и останалите, предвидени в чл. 146 от АПК основания за отмяна. По този начин не са изследвани спазването на процедурните изисквания по издаване на акта, регламентирани в чл. 76 и сл. от АПК., както и тези на чл. 26 и сл. от Закона за нормативните актове (ЗНА), към които препраща нормата на чл. 80 от АПК, материалната законосъобразност на оспорените разпоредби и съответствието им с целта на закона, въпреки изричните доводи на жалбоподателя в този смисъл. Решението е постановено и без да се обсъдени всички доводи и съображения на жалбоподателя. Изводът на съдебния състав за компетентност на Министерския съвет на Република България да издаде оспорените разпоредби от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти е направен единствено на основание нормата на чл. 261а, ал. 5 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, без да са обсъдени доводите на жалбоподателя за противоречието на този текст с регламентацията на чл. 45 от Закона за здравното осигуряване, както и възражението, че правителството не разполага с правомощия да регулира обществените отношения, регламентирани с оспорените чл. 54 - 56 от наредбата и да определя каква част от лекарствените продукти за домашно лечение ще се заплащат от обществените фондове и каква част от пациентите. По този начин, в противоречие с нормата на чл. 172а, ал. 2 от АПК не са изложени мотиви, обосноваващи направените от тричленния съдебен състав изводи, както във връзка с доводите в жалбата, така и относно спазването на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона при приемане на оспорените разпоредби. Както необсъждането на всички доводи и възражения, направени в жалбата, включително неизлагането на съображения по целия предмет на оспорване (текстовете на чл. 6, ал. 3 и на чл. 7, ал. 4 от наредбата изобщо не са коментирани в съдебния акт), така и липсата на мотиви относно изводите за отсъствие на основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК препятстват преценката за съответствието или несъответствието на решението с материалния закон и съответно проверката на правилността на съдебния акт. Тези процесуални нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касационния жалбоподател. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото тричленният съдебен състав следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички доводи и възражения на страните, да извърши проверка за законосъобразността на оспорените текстове на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК тричленният състав следва да се произнесе и относно отговорността за разноските пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,