Решение № 435 от 3.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1454/2014 г.

Решение № 435 от 3.12.2014 г. на ВКС по н. д. № 1454/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 2210/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен и отмяна на постановеното по него определение № 404 от 22.07.2014 г. В искането се сочи, че атакуваното определение е постановено при съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Подчертава се, че съдът неправилно е приложил чл. 66, ал. 1 от НК, като не е съобразил предходните осъждания на подсъдимия. Прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият пледира за неговата неоснователност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: Районният съд в гр. Плевен с определение от 22.07.2014 г. по нохд № 2210/2014 г. одобрил постигнатото споразумение между районния прокурор З. Л. и защитника на обвиняемия, с което В. Т. А. е признат за виновен в това, че през периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2013 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и повторност, в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 243,38 лева от владението на собственика - [фирма] - [населено място], без съгласието на негов представител, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 195, ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Определението влязло в сила на 22.07.2014 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния срок от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно. По делото е представена справка за съдимост на В. Т. А., от която е видно, че по нохд № 693/2009 г. на Районен съд - гр. Плевен той е осъден на три месеца лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок по чл. 66, ал. 1 от НК. Изпитателният срок започнал от 21.05.2009 г. и продължил до 21.05.2012 г. Деянието, предмет на атакуваното споразумение, е извършено при условията на продължавано престъпление, обхващащо периода 1.01.2012 г. - 31.12.2013 г. Макар да се състои от няколко деяния, продължаваното престъпление е едно, започващо с първото и завършващо с последното от тях. Когато в изпитателния срок на условна присъда подсъдимият извърши част от деянията на продължавано престъпление, а другата част след изтичането му, са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК, а не на чл. 66, ал. 1 от НК, както е приел районният съд. С това разбиране той не е спазил материалния закон, а пренебрегвайки информацията от справката за съдимост и задължението да провери законосъобразността на предлаганото споразумение по чл. 382, ал. 7 от НПК - и процесуалните правила по глава двадесет и девета от НПК. Налице са съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, представляващи основание за отмяна по реда на възобновяването на проверяваното споразумение и ново разглеждане на делото, при което съдът да упражни правомощията си по чл. 382, ал. 5 и ал. 7 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение