Решение № 11043 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2016 г.

ВАСIV отделение16.07.2019 г.докладчик т Диана Гърбатова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Тервел Груп" ООД, с адрес в гр. Ямбол, против решение № 696 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията, по преписка № КЗК-180/2016 г., подадена само срещу ЧАСТТА, в която КЗК е установила нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Тервел Груп" ООД и е наложила имуществена санкция на дружеството в размер на 1 % от нетните продажби за 2015 г. ОСЪЖДА "Тервел Груп" ООД, гр. Ямбол, да заплати на Комисията за защита на конкуренцията разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева. ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Тервел Груп" ООД, гр. Ямбол за присъждане на разноски. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Сивон" ЕООД, гр. Нова Загора за присъждане на разноски. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на "Хлебопроизводство СЗ" ООД, гр. Стара Загора за присъждане на разноски. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Мотиви

Решение № 11043 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12745/2016 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ във връзка с чл. 145 и сл. от Адимнистративнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходни и заключителни разпоредби към ЗИДАПК /обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /. Образувано е по жалба на "Тервел Груп" ООД, с адрес в гр. Ямбол, подадена чрез упълномощен адв. Мандалчев, против решение № 696 от 20.09.2016 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, по преписка № КЗК-180/2016 г., само в ЧАСТТА, в която се установява нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Тервел Груп" ООД и се налага имуществена санкция на дружеството в размер на 1 % от нетните продажби за 2015 г. С жалбата и с писмена молба от 23.01.2018 г. се оспорват изводите на КЗК и се твърди, че при изясняването на преписката от фактическа страна Комисията не е направила необходимите усилия да установи обстоятелството дали "Тервел Груп" ООД е извършила твърдяното предлагане на пазара. Оспорващото дружество счита, че единственото доказателство относно авторството на нарушението, на което е обосновано решението, е писмо от 1.08.2016 г. от "Доневи" ЕООД, като не са снети обяснения от въпросното дружество и не са събрани допълнителни доказателства за доставките, а Комисията е оставила без уважение искането на представителя на "Тервел Груп" ООД за изискване на обяснения от "Доневи" ЕООД. Изразява становище, че доставките към последното дружество са били на хляб с търговска марка "Тракийски хляб", с разфасовка с грамаж 650 гр. Позовава се на представени копия от счетоводни и доставни документи за извършените доставки на "Доневи" ЕООД през проверявания период. Заявява, че молителите пред КЗК са конкуренти на пазара на хляб в гр. Стара Загора и образуваното срещу него производство представлява злоупотреба с права. Претендира отмяна на процесното решение в обжалваната му част и прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията оспорва жалбата чрез упълномощени юрисконсулти Георгиев и Кантарев. В съдебно заседание юрисконсулт Кантарев пледира за отхвърляне на жалбата, защото Комисията е извършила всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената от закона процедура и безспорно е установено извършеното нарушение от страна на "Тервел Груп" ООД по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Счита, че решението е надлежно мотивирано и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Заинтересованите страни - "Сивон" ЕООД, гр. Нова Загора и "Хлебопроизводство СЗ" ООД, гр. Стара Загора оспорват касационната жалба чрез упълномощен адв. Харизанова, която в съдебно заседание и с писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като установената имитация на фигуративна марка представлява образ на хлебар на фона на мелница с житни класове около нея и не е възможно този вид марка да бъде отразена в счетоводни документи, фактури, складови разписки и др. Заявява, че въпросният хляб фигурира в представените документи под названието Хляб бял 700 гр., за което има достатъчно доказателства, че е предоставян на "Доневи" ЕООД за разпространяване в търговската мрежа. Прави искане за присъждане на разноски. Като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят помежду си относно обстоятелството, че в КЗК е постъпило искане вх. № ВХР-482/23.03.2016 г. от "Сивон" ЕООД и "Хлебопроизводство СЗ" ООД, в което се твърди, че на българския пазар се продава хляб в опаковка от целофан, на лицевата част на която е поставено изображение, което е идентично с фигуративна марка с рег. № 90894/12.03.2014 г., регистрирана от "Сивон" ЕООД, на обратната страна на която опаковка е отразен производител "Тервел Груп" ООД, гр. Ямбол. В горепосоченото искане и в последваща молба от 10.05.2016 г. е посочено, че "Хлебопроизводство СЗ" ООД използва марка с рег. № 90894/12.03.2014 г. още преди датата на регистрацията в различни цветови варианти и за означаване на различните видове хляб, които произвежда. Искателите твръдят, че на опаковката на хляб, произведен от "Хлебопроизводство СЗ" ООД, се съдържа регистрираната марка в бяло, жълто, кафяво, червено и зелено и в горната част на тази опаковка е разположено наименованието на производителя, а в долната, в зелена панделка е вписано "Хляб "Добруджа" нарязан". Според подателите на искането на опаковката на хляба, произвеждан от "Тервел Груп" ООД, освен елементите на регистрираната марка, които са изпълнени цветово идентично, на същите места, на които се съдържат в опаковката на "Хлебопроизводство СЗ" ООД, е изписан израза "Хлябъ на Стара Загора" и "Хляб "Стара Загора" нарязан" в долната част с панделката, като и на двете опаковки в долната им част са изобразени житни класове в жълт и зелен цвят. В искането е изразено становище, че малките различия в надписите не променят общото впечатление за наличието на имитация, а увеличават възможността за заблуждение на потребителя, защото и в двете опаковки фигурира град Стара Загора, който няма нищо общо с ямболския производител "Тервел Груп" ООД, който е вписан на задната част на опаковката и заблуждава относно мястото на производство на хляба. Подателите на искането посочват, че и в магазинната мрежа хлябовете на двамата производители се поставят един до друг на съответния щанд. С оглед на това двамата молители сезират КЗК за установяване на извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК от "Тервел Груп" ООД, постановяване прекратяване на нарушението и налагане на предвидените в закона санкции. На основание чл. 94, ал. 1 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗЗК Комисията е образувала по гореописаното искане преписка № КЗК-180/2016 г., след което е извършила проучване по постъпилото искане и е изискала релевантна информация от "Тервел Груп" ООД, Патентно ведомство на Република България, "Тонимаркет" ООД, "Габриела 12" ЕООД и "Доневи" ЕООД. В постъпилото становище от "Тервел Груп" ООД на 31.05.2016 г. и негова молба от 05.07.2016 г. е посочено, че това дружество произвежда и разпространява хляб и хлебни изделия под търговската марка "Тракийски хляб", защитена до 2017 г. в седем цвята за стоките от клас 30, като притежателят на марката - "Тракийски хляб" ООД и "Тервел Груп" ООД са свързани лица. Ответникът по преписката оспорва твърденията на искателите и заявява, че никога не е произвеждало или разпространявало хляб или други стоки под марката, която е собственост на "Сивон" ЕООД, не е ползвало опаковки, които я имитират, както и не е произвеждало или разпространявало хляб или други тестени изделия, които да са изпълнени цветово или идентично с опаковката на "Хлебопроизводство СЗ" ООД. "Тервел Груп" ООД релевира възражение, че никога не е продавало хляб и хлебни изделия в опаковка, на която се съдържа изразът "Хлябъ на Стара Загора" в горната част и "Хляб "Стара Загора" нарязан". Изразява мнение, че поставянето на фирмата "Тервел Груп" ООД като производител на въпросния хляб уронва доброто име на предприятието и вреди на усилията, които дружеството полага за налагането на произвежданата от него марка "Тракийски хляб". Позовава се на направени от Патентно ведомство констатации при проверка в производствената база на "Тервел Груп" ООД. В писменото становище на "Тонимаркет" ООД от 5.07.2016 г. е отразено, че не съществуват търговски отношения между "Тонимаркет" ООД и "Тервел Груп" ООД. От становището на "Габриела 12" ЕООД, входирано в КЗК на 11.07.2016 г. е видно, че между него и "Тервел Груп" ООД няма търговски отношения, но е пояснено, че хляб "Стара Загора" нарязан, е доставян от "Доневи" ЕООД, но след 15.03.2016 г. "Габриела 12" ЕООД не предлага този продукт. В постъпилата от "Доневи" ЕООД информация, обективирана в писмо вх. № към КЗК-180 от 1.08.2016 г. е заявено, че дружеството разпространява хляб "Стара Загора" нарязан, с производител "Тервел Груп" ООД, гр. Ямбол от 13.03.2016 г. до 29.03.2016 г. и изрично е посочено, че опаковката на този хляб е идентична с тази на хляб "Добруджа" нарязан, разпространяван от "Хлебопроизводство СЗ" ООД. В същото писмо е вписано, че на 13.03.2016 г. на "Доневи" ЕООД е доставен хлябът, наподобяващ хляба на "Хлебопроизводство СЗ" ООД с условие "Доневи" ЕООД да го разпространява, в противен случай доставката на останалите видове хляб на "Тервел Груп" ООД ще бъде прекратена. След приключване на проведеното проучване КЗК е изпратила на упълномощения представител на "Тервел Груп" ООД - адв. Кавръкова, писмо изх. № УВЗ - 586- КЗК/180/2016 от 2.09.2016 г., с което е уведомила ответника по преписката, че на 20.09.2016 г. от 10. 30 ч. на редовно заседание на Комисията ще се разгледа образуваната преписка относно евентуално извършени нарушения по чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК от "Тервел Груп" ООД, като е указано, че има право на достъп до всички събрани в хода на проучването материали, съгласно нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗК. От приложения към преписката Протокол № 765 е видно, че на 20.09.2016 г. е проведено открито редовно заседание на Комисията по преписка № КЗК-180/2016 г., на което са взели участие представители на двамата искатели и на ответника по преписката. Въз основа на събраните в хода на административното производство писмени и веществени доказателства, КЗК е постановила решение № 696 от 20.09.2016 г., в което в т. 1. от диспозитива е установила ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на "Тервел Груп" ООД, ЕИК: 200803665, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, "Хан Тервел" № 65 и е наложила ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството за извършеното нарушение в размер на 1 % (един процент) от нетните приходи от продажби на дружеството за предходната финансова 2015 г., равняващи се на 17 610. 00 лв. (седемнадесет хиляди шестстотин и десет лева). В т. 2 от диспозитива на същото решение е установено, че НЕ Е ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 35, ал. 2 от страна на "Тервел Груп" ООД, ЕИК: 200803665, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, "Хан Тервел" № 65. Недоволно от горепосоченото решение "Тервел Груп" ООД го оспорва с жалба, подадена на 26.10.2016 г. 11.05.2016 г. чрез КЗК до Върховния административен съд, по която е образувано настоящото съдебно производство. В жалбата изрично е посочено, че с нея се обжалва само частта от горепосочения акт, с която е установено нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК от страна на "Тервел Груп" ООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 1% от нетните продажби за 2015 г. С оглед на това съдът счита, че останалата част от визираното решение е извън предмета на настоящото съдебно производство. При така изяснената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА: Жалбата на "Тервел Груп" ООД е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна с пряк и непосредствен правен интерес от оспорване. Жалбата е предявена в преклузивния 14 - дневен срок, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ, предложение първо ЗЗК. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледано по същество оспорването е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: При осъществената служебна проверка по законосъобразността на обжалваното решение, решаващият съдебен състав счита, че то е постановено от независимия специализиран държавен регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 8, т. 1 и т. 2, чл. 38, ал. 1, т. 3, чл. 60, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 6 ЗЗК, с оглед на което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентният за това административен орган. Процесният административен акт е произнесен от горепосочения колективен орган при изискуемия кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Оспореното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал. 1 ЗЗК. С оглед на това съдът счита, че при постановяване на обжалваното решение не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. Решаващият съдебен състав намира, че от страна на КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това е така, защото от съдържанието на оспорения административен акт е видно, че в него се съдържа произнасяне по всички релевирани от страните по преписката оплаквания, твърдения и възражения, както и са обсъдени всички относими и правнорелевантни факти, спрямо които Комисията е извършила детайлен и задълбочен фактически и правен анализ. От данните по преписката се установява, че "Тервел Груп" ООД е имало възможност да представи писмени становища с приложени към тях доказателства. С писмо от 2.09.2016 г. /на л. 390 от папка № 1. 1. / представителят на "Тервел Груп" ООД е уведомен за датата и часа на провеждането на редовното заседание на КЗК, като изрично му е указано, че съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗК има право на достъп до всички материали, събрани в хода на проучването, с изключение на тези, които съдържат защитена тайна. Неоснователно е развитото в жалбата до съда твърдение, че КЗК не е положила усилия да установи обективната и субективната страна на нарушението по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, както и, че Комисията е не е събирала "допълнителни обяснения" от "Доневи" ЕООД. От съдържанието на Протокол № 765 от 20.09.2016 г. е видно, че е налице произнасяне от председателя на Комисията по искането на "Тервел Груп" ООД за събиране на гласни доказателства, като в постановеното определение е посочено, че искането за допускане на свидетели е неоснователно, тъй като по преписката се съдържа необходимата информация, която по съдържание и обем е достатъчна за изясняване на спорните фактически обстоятелства. От значение в случая е факта, че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят е имал възможност да поиска събиране на гласни доказателства, но не го е направил, поради което съдът намира, че "Тервел Груп" ООД не е било лишено от възможност да организира защитата си и да докаже възраженията си. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Съдът намира, че в случая КЗК правилно е тълкувала и приложила относимата материалноправна разпоредба на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. По силата на тази норма е забранено предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Съдът споделя становището на Комисията във връзка с относимостта на пазарното поведение на жалбоподателя към съставите, включени в Глава седма ЗЗК. За да се установи осъществяване на някой от специалните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат установени предвидените в чл. 29 ЗЗК компоненти от фактическия състав на тази разпоредба: предприятия, развиващи стопанска дейност; отношения на конкуренция между тях; наличие на действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. В раздел ІІІ, т. А от описаната в оспореното решение фактическа обстановка е извършена точна идентификация на страните, въз основа на което правилно е преценено, че искателите пред Комисията и ответникът по преписката са предприятия, извършващи конкурентна стопанска дейност. Безспорно е установено, че "Сивон" ЕООД и "Хлебопроизводство СЗ" ООД осъществяват дейност на българския пазар, конкретно в региона на гр. Стара Загора по разпространение на хляб и други тестени изделия и те са свързани лица, като "Сивон" ЕООД е едноличен собственик на капитала на "Хлебопроизводство СЗ" ООД. "Хлебопроизводство СЗ" ООД е и производител на хляб и други подобни хранителни продукти, вкл. и на "Хляб "Добруджа" нарязан". Относно "Тервел Груп" ООД, правилно е констатирано, че извършва стопанска дейност по производство и разпространение на хляб и хлебни изделия, вкл. и "Хляб "Стара Загора" нарязан". С оглед на това специализираният орган по конкуренцията законосъобразно е преценил, че и трите дружества са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, извършващи стопанска дейност на територията на страната и по-специално на обособен географски пазар - региона на гр. Стара Загора, като "Сивон" ЕООД и "Тервел Груп" ООД са в конкурентни отношения на пазара на разпространение на хляб и тестени изделия, а "Хлебопроизводство СЗ" ООД и "Тервел Груп" ООД са преки конкуренти, както на пазара на разпространение, така и на пазара на производство на хляб и тестени изделия. Съобразно оплакванията, съдържащи се в искането, с което е сезирана и събраните в адм. производство доказателства, КЗК точно е дефинирала процесния период, а именно: "Хляб "Стара Загора" нарязан" се произвежда и разпространява на българския пазар в спорната опаковка с вписан производител "Тервел Груп" ООД в периода 10.03.2016 г. - 29.03.2016 г., с оглед на което оценката на действията на това дружество е извършена за така определения период на разпространение на хляба. В нормите на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК са регламентирани две форми на имитация като вид нелоялна конкуренция. С приложимия текст на ал. 1 се забранява предлагането на стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. КЗК е счела, че не е осъществено нарушение по ал. 2 на чл. 35 ЗЗК и в тази част няма оспорване по съдебен ред, поради което съдът не следва да обсъжда приложението на втората форма на имитация, визирана в чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Както в хода на административното производство, така и в съдебното производство основното твърдение на "Тервел Груп" ООД е, че никога не е произвеждало и разпространявало продукт с наименование "Хляб "Стара Загора нарязан", с опаковка, съдържаща фигуративната марка на искателите. Жалбоподателят се позовава на Констативен протокол от 8.04.2016 г. обективиращ извършена проверка от Патентно ведомство, от който е видно, че към посочената дата 8.04.2016 г., в производствената база на "Тервел Груп" ООД не са установени налични опаковки и опаковъчни материали с поставени знаци сходни и/или идентични с регистрираната от "Сивон" ЕООД марка, рег. № 90894/23.03.2015 г. КЗК е обсъдила този аргумент и е извела законосъобразно заключение за неоснователност на така развитата теза от ответника по преписката. Преди всичко посочената дата на проверката - 8.04.2016 г. и извън процесния период и обстоятелството дали през м. април 2016 г. е имало или не в базата на "Тервел Груп" ООД хранителен продукт с идентична опаковка като тази на искателите, е без правно значение. Следва да се има предвид, че преценката и проверката, която извършва Патентно ведомство е с друг предмет, различен от проверката, която се извършва от страна на КЗК във връзка с установяване на нелоялно и антиконкурентно пазарно поведение, по който въпрос Патентно ведомство няма компетентност да се произнася. Освен на визирания констативен протокол жалбоподателят се позовава и на приложени към жалбата фактури, стокови разписки и пропуски за извозване, издадени на получател "Доневи" ЕООД, в който е вписан "Хляб бял 0, 650". Съдът счита, че представените от оспорващото дружество гореописани документи не опровергават извода на КЗК, тъй като няма данни, че само това са фактурите, стоковите разписки и пропуските за извозване, които са издадени на "Доневи" ЕООД през процесния период, както и в нито един от визираните документи няма отразена опаковка на съответния хляб, за да може да се установи в какви точно опаковки е доставян този хляб. Фактът, че в представените от жалбоподателя документи хлябът е посочен в грамаж 0, 650, а в имитиращата опаковка той е вписан като 700 гр. в случая не е от съществено значение, предвид малката разлика в грамажа, както и с оглед обстоятелството, че "Тервел Груп" ООД е произвеждал и доставял хляб в различен грамаж - 600 гр., 830 гр. 550 гр., 600 гр., което се установява по безспорен начин от представените от самия ответник по преписката 6 броя опаковки, съдържащи се в папка № 4 - веществени доказателства. Тъй като жалбоподателят е релевирал пред съда отрицателен факт - не произвежда и не разпространява имитираща опаковка, съдът е указал на КЗК, че носи тежестта да установи наличието на горепосоченото спорно обстоятелство. Настоящият съдебен състав намира, че Комисията е успяла да докаже тезата си по следните съображения: В осъщественото задълбочено и детайлно проучване са събрани достатъчно доказателства, които установяват, че именно "Тервел Груп" ООД е предлагало произвеждан от него продукт под наименование "Хляб "Стара Загора" нарязан" на трето лице - "Доневи" ЕООД. Преди всичко следва да се имат предвид приложените в папка № 4 "Веществени доказателства" опаковки № 8 и № 9, от които се установява по безспорен начин, че тези две опаковки са напълно идентични с опаковките под № 10 и № 11, като на задната част на опаковките е вписано ясно и недвусмислено, че производител им е "Тервел Груп" ООД, като е изписан точният адрес, местонахождението на производствената база, телефон и електронен адрес, съвпадащи изцяло с данните, чрез които се легитимира жалбоподателят в съдебното производство. Освен това от съдържанието на приложеното към преписката Писмо вх. № към КЗК - 180/1.08.2016 г., издадено от управителя на "Доневи" ЕООД се установява по категоричен начин, че ответникът по преписката е доставил на дата 13.03.2016 г. процесния хляб с обозначението на "Тервел Груп" ООД, наподобяващ хляба на "Хлебопроизводство СЗ" ООД с условие да го разпространява или ще спре доставката на останалите видове хляб на "Тервел Груп" ООД. В същото писмо е посочено, че във фактурите фигурира само наименованието "Хляб бял", без повече подробности. В подкрепа на това писмено изявление са приложени към писмото множество пропуски за извозване, в които е вписано само Хляб 0, 700 нарязан, без други означения. От съществено значение в случая е обстоятелството, че при приемане на визираното писмо заедно с административната преписка, като писмено доказателство, в съдебно заседание, проведено на 24.01.2018 г., същото не е оспорено от страна на жалбоподателя и по негово искане не е открита процедура по оспорване по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С оглед на това решаващият съдебен състав изцяло кредитира горепосочения документ, изхождащ от "Доневи" ЕООД, което дружество е трето лице, което няма заинтересованост от изхода на настоящия спор. За съда е важно и това, че описаните по- горе имитиращи опаковки на хляб с наименование "Хлябъ на Стара Загора", съдържащи подробни данни на производителя "Тервел Груп" ООД, са били в магазинната мрежа, което е установено със снимки на л. 23 и л. 24, приложени към папка № 1 от приетата по делото преписка. При тези безспорни данни съдът възприема становището на КЗК, че жалбоподателят е оказал недопустим натиск върху управителя на "Доневи" ЕООД с цел последният да разпространява продукта му, под заплахата, че доставката на останалите видове хляб на "Тервел Груп" ООД ще бъда преустановена. Комисията правилно е съобразила в случая и представените в адм. производство от искателите фактури, удостоверяващи закупени количества от хляба на "Тервел Груп" ООД през процесния период 10.03.2016 г. - 29.03.2016 г. от различни търговци на територията на регион Стара Загора, както и цветни снимки на наличности от този хляб в търговската мрежа, пакетиран в процесната имитираща опаковка. КЗК вярно е установила, че в конкретната хипотеза е доказано не само наличието на заблуда, но и конкретно объркване с друг сходен продукт, производител или търговец, защото при осъществяването на този вид нарушение се цели да се извлече полза от утвърден и наложил се на пазара продукт. Задължително условие за доказване на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК е продуктът, обект на имитация, да се ползва с определена известност на пазара, така че друг производител или търговец да има интерес от имитацията с цел по-добра реализация на сходния продукт, което да доведе до по-големи печалби и неправомерно облагодетелстване. КЗК е извършила подробен фактически и правен анализ на събраните при проучването доказателства по преписката и безспорно е установила правнорелевантните факти, че "Хлебопроизводство СЗ" ООД произвежда и разпространява хляб в процесната опаковка, на чиято лицева страна е поставена фигуративна марка с рег. № 90894/23.03.2015 г., още през месец септември 2015 г. със съгласието на "Сивон" ЕООД, а от 03.01.2016 г. и по силата на сключения между двамата молители лицензионен договор. За периода от месец януари до края на месец април 2016 г. дружеството е реализирало продажби в размер общо на 424 736 броя хляб с процесната опаковка, от които 329 886 броя - хляб "Добруджа" и 94 850 броя - хляб "Типов". От тук КЗК е извела обосновано заключение, че хлябът, обект на установената имитация за външния му вид, се е предлагал в достатъчно продължителен период от време - повече от половин година в двете си разновидности /веществени доказателства № 10 и № 11 от папка № 4/, за да може да придобие определена известност и да изгради имидж на пазара на хляб и хлебни продукти. Основният елемент от фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 35, ал. 1 ЗЗК е свързан с възможността предлаганият продукт да доведе до объркване и заблуждение в потребителите, поради което следва да се установи доколко съществува обективна възможност за заблуда в купувачите досежно производителя, съответно продавача или други съществени характеристики на продукта. Безспорни са констатациите на специализирания орган по конкуренцията, че и двата вида хляб - "Добруджа нарязан" и "Хляб Типов" са предлагани от страна на искателите с външен вид на опаковките, на които основно присъства фигуративно изображение, за което от страна на "Сивон" ЕООД са предприети действия още през 2014 г. за защитата му чрез заявка и последваща регистрация пред Патентно ведомство на комбинирана фигуративна марка с рег. № 90894 от 23.03.2015 г. за клас 30( брашно и произведения от зърнени храни, хляб и др.) Ето защо фактът, че "Сивон" ЕООД първо е предприело действия по защитата на този външен вид на опаковката посредством горепосочените действия по регистрацията на комбинирана марка, чието право на ползване прехвърля впоследствие на "Хлебопроизводство СЗ" ЕООД чрез лицензионен договор, обуславя добросъвестните действия на искателите и отправените на следващ етап от тях претенции към ответника по преписката. В случая КЗК е извършила внимателно съпоставяне на външния вид на горепосочения продукт и на имитиращия продукт и вярно е преценила, че цялостният външен вид на "Хляб "Стара Загора" нарязан" с вписан производител "Тервел Груп" ООД не се отличава от външния вид на опаковката на продукта "Хляб "Добруджа" нарязан" на "Хлебопроизводство СЗ" ООД и същият е максимално сходен, до такава степен, че е от естество да заблуди потребителите, като заблудата в случая касае преди всичко за производителя на процесната стока, който в конкретната хипотеза е и източника на предоставянето й, който я предлага на пазара. С оглед на това независимо, че продуктът е един и същ като вид и род - пшеничен хляб, вземайки предвид обстоятелството, че той изхожда от различни производители, не е изключена възможността той да се различава и относно своите вкусови и качествени характеристики, поради което объркването на потребителя би могло да възникне и спрямо съществените свойства на процесния продукт. В хода на извършването проучване КЗК точно е констатирала относно произвеждания и разпространяван хляб от "Хлебопроизводство СЗ" ООД ("Хляб "Добруджа" нарязан") и хляба, произвеждан и разпространяван от "Тервел Груп" ООД ("Хляб "Стара Загора" нарязан), че се касае във втория случай за имитираща опаковка, тъй като са налице множество общи елементи в цялостния дизайн на опаковките, включващи както сходни централни изображения - рисунка на мелничар, вятърна мелница, житни класове, така и използването на еднакъв цветови фон - жълто в рамковото изображение и зелено и жълто извън него, на съответните опаковки. При това положение Комисията е извела обосновано заключение, че общото в дизайна при двата продукта хляб измества вниманието от наличните разлики в и около дизайна, които са несъществени. Съдът споделя становището на КЗК, че в случая безспорно установеното визуално сходство в изображенията на опаковките е подсилено и от наличието на фонетично и смислово сходство, предвид надписите, поставени на тях - "Хлебопроизводство СЗ" ООД, гр. Стара Загора - на опаковката на хляба на искателите и "Хлябъ на Стара Загора" - на опаковката на хляба на "Тервел Груп" ООД. С оглед на това е обосновано заключението в мотивите на обжалваното решение, че в случая е търсена асоциативна връзка с продукта на заинтересованите страни в съдебното производство. Дружеството - жалбоподател в хода на съдебното производство не е опровергало горепосочените изводи на КЗК, поради което настоящият съдебен състав намира, че правилно е съобразен цялостният визуален ефект, чрез който продуктът се възприема от обикновения купувач, което важи в особено голяма степен за бързооборотни стоки, които са от първа необходимост, какъвто е и обектът на имитация - хляб. При това положение, решаващият съдебен състав намира, че КЗК е изяснила субективната и обективна страна на недобросъвестното поведение на оспорващото дружество и законосъобразно е установила наличие на допуснато от страна на жалбоподателя нарушение на приложимата норма на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Съдът констатира, че оспорващото дружество в жалбата си до съда не е изложило възражения срещу начина на определяне на дължимата имуществена санкция и нейния размер. Въпреки това, доколкото жалбоподателят е заявил, че обжалва както установеното нарушение, така и наложената санкция, съдът следва да се произнесе и по този въпрос. Определената от КЗК санкция е в съответствие с изискванията на чл. 100, ал. 1 и ал. 5 ЗЗК, като при определяне на санкцията за извършено нарушение е взета предвид тежестта и продължителността на нарушението, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. От мотивите на обжалваното решение е видно, че специализираният орган по конкуренцията е съобразил Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, приета с решение № 71/03.02.2009 г. на КЗК, изменена и допълнена с решение № 330/17.03.2011 г., изменена и допълнена с решение 900/2015 г., в която са детайлизирани критериите при определяне размера на санкцията по Глава седма ЗЗК. Както бе установено по- горе, "Тервел Груп" ООД е осъществило нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, като в случая възможността за заблуда е значителна, поради търсената и постигната близост между външния вид на опаковките на двата вида продукта. Като утежняващо обстоятелство е отчетено обстоятелството, че част от предоставената от ответника по преписката информация е недостоверна, което е в несъответствие с изискванията на чл. 47, ал. 5 ЗЗК. Като смекчаващо обстоятелство КЗК е съобразила кратката продължителност на извършване на нарушението, обхващащо периода от 10.03.2016 г. до 29.03.2016 г. С оглед на това съдът счита, че КЗК е определила имуществена санкция, отговаряща на вида, характера и степента на нарушението, като същата има превантивен характер срещу бъдещи недобросъвестни действия на дружеството. При тези данни Комисията законосъобразно е дефинирала нарушението като "леко" по смисъла на т. 17а от приложимата Методика, размерът на санкцията на което би следвало да възлиза до 2 % от нетните приходи от продажби на предприятието за последната финансова година. Не е спорен въпросът относно размера на нетните приходи от продажби на "Тервел Груп" ООД, който за предходната финансова 2015 година възлиза на 1 761 000 лв. Ето защо при съобразяване на вида на нарушението и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, КЗК законосъобразно и обосновано е преценила, че дължимата имуществена санкция следва да бъде определена в конкретен размер на 1 % от горепосочените нетни приходи от продажби, а именно: 17 610. 00 лв. (седемнадесет хиляди шестстотин и десет лева). Воден от горното решаващият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е осъществено противоречие с приложимите материалноправни разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Съдът счита, че в конкретната хипотеза от страна на КЗК не е допуснато несъответствие с прогласените цели в чл. 1, ал. 1 и 2 ЗЗК, които изискват осигуряване защита срещу действия, водещи до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията, както и за осигуряване на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в съответната стопанска дейност. В случая с установяването на нарушение на забраната, регламентирана чл. 35, ал. 1 ЗЗК, са постигнати именно посочените по- горе цели на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт, с който Комисията е установила допуснато от "Тервел Груп" ООД нарушение на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, е законосъобразно постановен и не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК. По РАЗНОСКИТЕ: С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК "Тервел Груп" ООД следва да заплати на КЗК своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лв., който размер съответства на изискванията на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По отношение на претендираните от двете заинтересовани страни разноски, съдът констатира, че в съдебното производство няма никакви доказателства за реално заплатени разноски. По делото са представени два броя пълномощни на л. 49 и л. 50, от които е видно, че заинтересованите страни са упълномощили адв. Харизанова да ги представлява, но в тях не е отразен размер на договорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 ЗЗК, във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение последно, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2