Решение № 12318 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2019 г.

ВАСIII отделение16.09.2019 г.докладчик т Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 184/2017 г. на Административен съд - Търговище. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗКПУ "Васил Левски", с адрес на управление с. Васил Левски, общ. Търговище, за заплащане на разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12318 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2170/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано по касационна жалба на ЗКПУ "Васил Левски", представлявана от председателя си Й. Димитрова, с адрес на управление с. Васил Левски, общ. Търговище, чрез процесуалния си представител адв. Бозаджиев против решение № 5/14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 184/2017 г. на Административен съд - Търговище. Иска се отмяната му като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С допълнителни писмени бележки по делото, от пълномощника по делото адв. Бозаджиев са развити подробни съображения по съществото на спора. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Моли също за присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от пълномощника си адв. Бозаджиев, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба и писмените бележки, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът - "Миг - 14" ООД гр. Търговище, чрез Б. Митов, действащ в качеството си на собственик и управител на дружеството, в представен по делото отговор на касационната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. В представени по делото молби от 03.06.2019 г. и 04.06.2019 г. моли да бъде даден ход на делото и по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба. Ответникът – Община Търговище не взима становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание. Ответникът – кмет на Община Търговище не взима становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, и счита, че оспореното съдебно решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана, по същество е неоснователна. С оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и претендирано обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 560 лева, предявен от ЗКПУ "Васил Левски" (Кооперацията) срещу община Търговище, произтичащи от незаконосъобразен административен акт – Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. на заместник – кмета на Община Търговище, изменена със Заповед № 3-01-565/04.08.2017 г. на кмета на Община Търговище, като неоснователна и недоказана. За да достигне до този резултат, съдът след преценка по отделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за установено от фактическа страна следното: на 15.06.2017 г. със Заявление с рег. № 26-00-568 дружество "Миг -14"ООД гр. Търговище на основание чл. 29 от Закона за посевния и посадъчен материал е заявило площи, за които е необходима пространствена изолация. Като местоположение на площите е посочен и масив 24 в с. Васил Левски, общ. Търговище. В хода на административното производство е било представено Разрешение № 2419/25.03.2012 г. на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол /ИАСАС/, от което се установява, че "Миг -14"ООД гр. Търговище има разрешение за производство на посевен материал, в т. ч. за маслодайни култури. В хода на административното производство от страна на заявителя е представено на английски, с превод на български от БТПП Писмо за намерение, от съдържанието на посоченото писмо се установява единствено, че Пионер Семена България информира г-н Митов, без да е ясно в качеството му на представител на кое дружество, че същият е включен в плановете на дружество Пионер Семена България за семепроизводство на семе за производствената 2018 г., като окончателното решение за сключване на договор ще бъде взето в края на бизнес годината, на база получени резултати. Установено по делото е, че въз основа на така подаденото Заявление с рег. № 26-00-568 от "Миг-14"ООД гр. Търговище заместник-кмета на Община Търговище –В. Велчев е издал оспорената Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. От представената по делото командировъчна Заповед № 230/16.06.2017 г., съдът е установил, че в периода от 23.06.2017 г. -24.06.2017 г. кметът на община Търговище е бил реално командирован, като със Заповед № 3-01-425/22.06.2017 г. кметът на община Търговище е определил да бъде заместван в посочения период на командировка от заместник кмета – В. Велчев Установено на следващо място по делото е, че Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. е изменена със Заповед № 3-01-455/04.07.2017 г. /стр. 40 от адм. дело № 184/2017 г. / и със Заповед № 3-01-565/04.08.2017 г. /стр. 41 на Кмета на Община Търговище. С посочената Заповед на основание чл. 29, ал. 4, във връзка с ал. 3 от Закона за посевния и посадъчен материал /ЗППМ/ са определени площите, за които през стопанската 2017/2018 г. следва да се осигури пространствена изолация за производство на хибридни семена от слънчоглед по землища и масиви, между които и масив 24 в с. Васил Левски, общ. Търговище, за култура слънчоглед-хибрид. Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. на заместник-кмета на Община Търговище е обжалвана от ЗКПУ "Васил Левски" с. Васил Левски, общ. Търговище по отношение на нейната законосъобразност с жалба с вх. № 1037/22.08.2017 г. пред Административен съд-Търговище, по което е било образувано ад. д. № 139/2017 г. В хода на съдебното производство по делото е представено Решение № 3-01-800/12.10.2017 г. на Кмета на Община Търговище, с което изцяло се оттегля оспорената Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице – геодезист, е установено още, че от пространствената изолация определена със Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. на заместник-кмета на Община Търговище, изменена със Заповед № 3-01-565/04.08.2017 г., се засягат имоти в землището на село Васил Левски стопанисвани от ищеца и оспорващ през стопанската 2017/2018 година, които подробно са описани в обжалваното решение. С цел установяване на фактите по делото от административния съд са допуснати и изслушани и свидетелските показания на св. Г. Георгиев, от който е установено, че сортът слънчоглед-хибрид, предмет на оспорената заповед е в сортовата листа на България. Съгласно заключението по допуснатата агротехническа експертиза, извършена от вещо лице - агроном от представеното по делото Писмо-намерение на Пионер Семена България не се посочва името на слънчогледа-хибрид, за който се възнамерява да бъде сключен договора, но всички сортове-хибриди, вписани в сортовата листа на страната представляват защитени сортове. Въз основа на тези констатации, съдът е посочил, че съгласно заключението по посочената експертиза, при направената справка в Северния регион по сертификация и семеконтрол гр. Търговище към ИАСАС, към момента на подаване на заявлението от страна на "Миг -14"ООД гр. Търговище за определяне на площите, засегнати от семепроизводството дружеството не е подавало заявление за хибридно семепроизводство на слънчоглед през 2018 г. и не е налице информация за сключен договор между "Миг -14"ООД гр. Търговище и Пионер Семена България ЕООД. Позовавайки се на заключението на вещото съдът е приел, че в подаденото от "Миг -14"ООД гр. Търговище заявление липсва информация за размера на площите върху които възнамерява да осъществи семепроизводство, поради което не може да се даде заключение по т. 2 от Експертизата –"... Съществувала ли е възможност за стопанската 2017-2018 г. "Миг -14"ООД гр. Търговище да определи други парцели за същите декари, така че да не бъдат засегнати други земеделски производители... ". Установено е още, че съгласно заключението по допуснатата агротехническа експертиза от агротехническа гледна точка и във връзка със спазване на сеитбооборота следващата култура, с която е можело да бъдат засети площите засегнати от пространствената изолация е зимна със с лята повърхност-рапица или зимен фуражен грах или окопна пролетна култура-царевица, зърно-бобова или слънчоглед. Посочил е, че изборът от страна на ЗКПУ "Васил Левски" е да засее фуражен пролетен грах. Счел е, че от данните по приложената по делото фактура № 0000000103/04.09.2017 г. издадена от "ФЗ Агро" ЕООД /стр. 108 от същото дело/ не се установява, че закупеното количество грах е посевен материал, като същото се потвърждава и от заключението на вещото лице-агроном, което е посочило в заключението си, че закупения от Кооперацията като стокова продукция - грах е можел да бъде продаден. След подробен анализ на приложимите разпоредби и приложените доказателства по делото, административния съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ), в приложимата й разпоредба към датата на издаване на процесната заповед – 23.06.2017 г. регламентира като законово изискване за заявителя, същият да има сключен договор с притежател на сертификат когато сортът е защитен. Счел е, че заявителят "Миг- 14" ООД от гр. Търговище е следвало да отговаря на това изискване, тъй като по делото безспорно се установява, че сортът слънчоглед –хибрид е включен в сортовата листа, поради което следва да се определи като защитен сорт. Направил е извод, че представеното пред административния орган, както и по делото Писмо за намерение съставлява само обещание за сключване на договор, като изрично е посочил че други доказателства в тази насока не са представени. Изложени са мотиви, че в конкретния случай не се доказва по делото че Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. е била издадена при спазване на чл. 28, ал. 1 от ЗППМ в приложимата й редакция (др. 28/08.04.2016 г., в сила от 08.04.2016 г.). Също така е прието, че от събраните доказателства не се доказва по безспорен начин и наличието на предвидената в чл. 29, ал. 1 от ЗППМ (в приложимата редакция) материална предпоставка – заявителят да няма условия за осигуряване на необходимата пространствена изолация, обезпечени от самия него. Счел е по натам в мотивите си, че по отношение на заявителя административният орган не е изпълнил законовите си задължения по чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК за осъществяване на процесуално съдействие за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса при изпълнение на чл. 7 и чл. 35 от АПК. По тези съображения първостепенния съд е приел, че Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. на Заместник-кмета на Община Търговище в частта и, с която се засягат имоти на ищеца е незаконосъобразна. Относно твърдените имуществени вреди в размер на 5 560 лева, платени за семена за производство на грах е приел, че закупеният грах е за посев. Направен е извод, че по делото не се доказва по несъмнен начин, че Кооперацията не е имала друг избор за посев, като същата е имала възможност да избере засяване на друга култура. Приел е, че за Кооперацията не е имало пречка закупеният посадъчен материал – грах да бъде продаден от нея като стокова продукция. В подкрепа на тези изводи се е аргументирал, че Към деня на закупуване на стоката-грах на 04.09.2017 г. Заповед № 3-01-434/23.06.2017 г. на Заместник-кмета на Община Търговище вече е била обжалвана пред Административен съд гр. Търговище с жалба с вх. № 1037 от 22.08.2017 г., като посочената Заповед няма допуснато предварително изпълнение, жалбата срещу нея има суспензивен ефект и за ищеца не е било налице задължение да я изпълнява. Въз основа на това е прието, че не е налице втората материално-правна предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно – причинена реална и непосредствена вреда по отношение на ищеца. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е заключил, че не са налице условията за уважаване на исковата претенция. Така постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, при правилно приложение на материални закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза касационният жалбоподател не е доказал настъпването на вреда, за която претендира обезщетение в размер на 5560 лева, представляваща стойността на закупения от него грах за засаждане като последица от оглед посочената незаконосъобразна заповед. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че не е доказана реално настъпила щета и причинно-следствена връзка между незаконосъобразната заповед и настъпилата щета. Във фактурата /л. 108 не е посочено, че се отнася за посевен материал и няма приложен сертификат. Също така е установено от вещото лице по агротехническата експертиза, че доставчика по фактурата "ФЗ-Агро" ЕООД няма право да произвежда и търгува с посевен материал, поради и което е обоснован извода на съда, че закупения от касатора грах не е за семе за засяване на площите, определени с незаконосъобразната заповед за осигуряване на пространствена изолация с оглед производство на хибриден слънчоглед. В тази връзка от обявената за незаконосъобразната заповед на зам. кмета на община Търговище, не е настъпила реална щета за жалбоподателя, поради което не е осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Също така обективно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че не е имала друг избор за посев, а на против съществувала възможност да избере за засяване друга култура, както и не е съществувала пречка закупеният като стокова продукция - грах да бъде продаден от жалбоподателя. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни отменителни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат и следва да се остави без уважение искането му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

1