Решение № 6937 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Б. А. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., против решение 25028 от 27.11.2024 г., постановено по адм. дело 10592 по описа за 2024 г. на Административен съд София-град. Оплаква се, че същото е неправилно, като релевира нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114Б, не изразява становище по касационнната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на сирийския гражданин Б. (собствено име) А. (бащино име) А. (фамилно име), роден на [дата]. в [населено място], Област Дейр ал Зор, Сирия, против Решение 10509 от 03.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, с което, на оспорващия, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Административното производство, по което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е образувано по молба на А. за предоставяне на международна закрила, рег. УП 23567 от 26.07.2024 г. л. 58 от първоинстанционното дело. Лицето влязло нелегално от Турция на 23.07.2024 г. (л. 56, пак там). Личните данни на кандидата са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, като в хода на производството са представени копия от персонална извадка от граждански регистър, удостоверение за сключване на брак и семейна извадка от граждански регистър (от л. 32 до л. 40, пак там). След изискване на становище от Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) (писмо на л. 44 от първоинстанционното дело) по чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е получен отговор от компетентната дирекция в Агенцията (писмо, рег. изх. М-14384/10.09.2014 г. л. 27, пак там), с което ДАБ е уведомена, че ДАНС не възразява на А. да бъде предоставена международна закрила, ако същият отговаря на условията по ЗУБ. С търсещия закрила на 02.08.2024 г. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол, рег. УП 23567 от същата дата от л. 41 до л. 43, пак там. На 03.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспореното Решение 10509, връчено на чуждия гражданин на 14.10.2024 г. Административният съд е разгледал по същество подадената от А. против Решение 10509/03.10.2024 г. жалба. Формирал е извод за нейната неоснователност. Обосновал се е, че спорното решение е постановено от компетентен по смисъла на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗУБ орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила. Приел е, че същото е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като анализирал изложените в бежанската история на сирийския гражданин обстоятелства, както и изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ справки за актуалната обществено-политическа и икономическа обстановка в Сирия, както и за ситуацията на сигурност в област Дейр ал Зор, където жалбоподателят е живял преди да напусне Сирия и да се отправи за Турция, е счел за правилна извършената от административния орган преценка за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 и по чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца. Посочил е, че от доказателствата по делото не се установява наличието на конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Извел е извод, че причините А. да напусне държавата си по произход са икономически. Подчертал е, че семейството му продължава да живее необезпокоявано там. На следващо място съдът е обсъдил твърденията на сирийския гражданин, че основната причина за напускането на държавата му по произход е казармата , нежеланието му да се присъедини към редовната армия и страха му, свързан с отбиването на военна служба. Съобразявайки данните от изготвената от дирекция Международна дейност при ДАБ и приета по делото Справка, вх. МД-02-3/15.10.2024 г. (л. 78-87, пак там), разглеждаща отношението на сирийските власти към млади мъже, неотслужили военна служба и завърнали се в родината, както и въпроса съществува ли насилствено присъединяване към кюрдските сили, се е аргументирал, че А. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Като приел, че в Сирия не е налице вътрешен въоръжен конфликт, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, е изложил съображения, че първоинстанционният и касационен жалбоподател не би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му, ако се завърне в родната му област Дейр ал Зор. Счел е, че при постановяване на оспореното решение на Председателя на ДАБ не е нарушен принципът non-refoulеment (забрана за връщане). Формирал е решаващия извод за законосъобразност на спорния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно, и не страда от наведените от касационния жалбоподател пороци. При постановяването му не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от категорията на съществените. Изведеният от първоинстанционния съд решаващ извод за неоснователност на първоинстанционната жалба и за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт са подкрепени от доказателствата по делото и са в съответствие с материалния закон. Правилно е прието от административния съд, че по казуса не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Няма данни за проявен спрямо чужденеца акт на преследване от страна на официалните власти в Сирия, от партии или организации, контролиращи значителна част от територията на държавата му по произход или от недържавни субекти. На база събраните по делото доказателства и твърденията на А. в хода на проведеното с него на 02.08.2024 г. интервю не може да се направи извод, че спрямо търсещия закрила е упражнявано физическо, психическо или сексуално насилие, че той е наказателно преследван или е изтърпял непропорционални или дискриминационни наказания в родината му, че там той е търсил, но му е отказана съдебна защита или че спрямо него са прилагани правни, административни, полицейски или съдебни мерки с дискриминационен характер. Лицето не съобщава да е заплашвано или преследвано. Сочи бланкетно, че ...за мен е проблем, че съм [заличен текст] (л. 1 от Протокол, рег. УП 23567/02.08.2024 г./ л. 41 от първоинстанционното дело), но не твърди, нито представя доказателства да е бил обект на преследване в държавата му по произход заради етническата си принадлежност. Една от причините, които чуждестранният гражданин посочва за напускането на родината му е трудния живот и тежкото икономическо положение в Сирия ...няма работа, няма сигурност (л. 1 и л. 3 от Протокол, рег. УП 23567/02.08.2024 г./ л. 41 и л. 43 от първоинстанционното дело). Така изложеното, както обосновано се е мотивирал първоинстанционният съд, сочи на икономически причини за напускане на държавата по произход. Търсенето на по-добри условия на живот обаче не представлява основателни опасения от преследване по смисъла нa ЗУБ, съответно не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Основната причина, която лицето сочи за напускането на Сирия е казармата и нежеланието му да ходи войник. Твърди, че не е отбивал задължителната редовна военна служба, но че е получавал призовки от официалните власти преди да напусне страната си и да влезе нелегално на турска територия. Не представя копия на такива, респ. липсва проявена процесуална активност от негова страна да покрепи твърденията си. Дори обаче да се приеме, че лицето е получавало призовки да отбие военна служба, страхът му, че ще бъде призован в този смисъл не е основание за предоставяне на закрила по чл. 8 ЗУБ. Съгласно критериите за определяне на статут на бежанец, установени в Наръчник по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации за бежанците по-конкретно Глава V, раздел B , т. 168 от същия едно лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. Отделно от това в изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство справки за актуалната в Сирия обществено-политическа и икономическа обстановка, и ситуация на сигурност, няма данни за целенасочени действия от страна на редовната сирийска армия, от които да се заключи, че търсещият закрила, ако се върне в родината си, би бил подложен на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ за това, че не е отбил военна служба. Обосновано съдът е заключил, че изнесените обстоятелства от бежанската история на А. не разкриват съществуването в Сирия на реална опасност за него от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ) или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ). За чужденеца не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като, видно от справките на административния орган, продължаващия в Сирия към датата на постановяване на оспореното Решение 10509 на Председателя на ДАБ вътрешен въоръжен конфликт не се характеризира с безогледно насилие. Правилно съдът от първата инстанция е съобразил тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила (Директива 2004/83/ЕО), дадено в постановеното от Съда на Европейския съюз (СЕС) решение от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie). Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени, тъй като, както се посочи по-нагоре в мотивит е на настоящото решение, информационните източници не сочат наличието на сирийска земя на вътрешен въоръжен конфликт, достигнал такива високи нива на безогледно насилие, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му на цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. Липсват реални и потвърдени основания да се смята, че, ако А. бъде върнат в държавата му по произход, той би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му. Аргументирано първоинстанционният съд е обсъдил липсата на основания по казуса за прилагане на принципа non-refoulеment (забрана за връщане), регламентиран в чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените от решаващия състав на Административен съд София-град по този въпрос съображения, поради което и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, е безпредметно да ги повтаря и препраща към тях, като мотиви на собствения си акт. При отсъствието на сочените касационни основания за отмяна, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия