Решение № 8599 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2014 г.

Решение № 8599 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11752/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Маринов Маринов от гр. Хасково против решение № 176/26.06.2014 г., постановено по адм. дело № 195/2014 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № 376/12.03.2014 г. на директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, с която на основание чл. 245, ал. 1. т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител. Чрез процесуалния представител адв. Попов в касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на направените разноски пред двете инстанции. Ответникът - директор на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Александър Маринов Маринов срещу заповед № 376/12.03.2014 г. директора на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, с която е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "старши пожарникар" в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" - Хасково към Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Хасково при ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, категория "Е" - I степен, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по инициатива на органа по назначаване, считано от датата на връчване на заповедта. Съгласно приложената по делото справка към 10.02.2014 г. жалбоподателят има общо 35 години, 2 месеца и 22 дни общ осигурителен стаж, от които 31 години, 8 месеца и 4 дни служебен стаж в МВР. Към преписката е приложено предложение № 205-06-84/11.02.2014 г. на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" - Хасково до директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР за прекратяване на служебното правоотношение на Маринов. Административен съд - Хасково е изложил мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган в предвидената форма, при спазване на административно производствените правила и материално правните. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е прието, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния административен орган. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР) (отм.) реквизити. Същият е издаден при спазване изискванията на чл. 268, ал. 1 ППЗМВР (отм.). Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по инициатива на органа по назначаването при условията на чл. 69 от КСО, съгласно който държавните служители по ЗМВР "придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони". С цитираната като правно основание норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които отговарят на изискванията на чл. 69 от КСО за осигурителен стаж без оглед на възрастта, каквато е например хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм). И при двете хипотези на чл. 245, ал. 1, т. 13 по инициатива на органа по назначаване или по молба на служителя единствената предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение е служителят да има 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. В случая е налице законоустановената предпоставка за освобождаването на жалбоподателя от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) Правната норма на чл. 69, ал. 2 от КСО разпорежда, че държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и по Закона за изпълнение на наказанията, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младшите следователи при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони или като следователи и младши следователи. Не е спорно по делото, че жалбоподателят притежава като държавен служител в системата на МВР изискуемия стаж и по този начин придобива право на пенсия съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО, защото има изискуемите 2/3 (две трети) от общия стаж в системата на МВР. Налице е законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (отм.) Не е налице и нарушение на административнопроизводствените правила. Законът не въвежда императивно изискване за изготвяне на предложение за освобождаване от служба на посоченото в акта правно основание. Независимо от това по делото е представено обсъденото по горе предложение от прекия началник на жалбоподателя за прекратяване на служебното правоотношение на посоченото основание. Неоснователни са доводите на касатора, че в заповедта не са посочени изчерпателно фактическите основания за издаване на акта и по този начин е нарушена формата на административния акт. В конкретния случай самите конкретни обстоятелства са подробно и изчерпателно посочени е справката с рег. № 205-06 -173/10.02.2014 г., като извода на съда, че не е необходимо повторното възпроизвеждане на същата е правилен. По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена с настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение