Решение № 1260 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2977/2007 г.

Решение № 1260 от 15.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2977/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Иванка Ангелова Производството е по реда на чл. 218 а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК, обн. ДВ, бр. 59/2007 г., в сила от 01. 03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Х. срещу решение на Пловдивски окръжен съд, постановено на 26.01.2007 г. по гр.д. № 2514/2006 г. Поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, буква "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответниците по касационната жалба Б. Н. Х. и Л. Н. Х. оспорват жалбата в депозирано писмено становище. Ответникът А. Н. Х. не заявява становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218ж ГПК (отм.), приема следното: Предмет на касационното производство е правилността на въззивното решение по предявен иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.). По обективно съединените искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и по чл. 109 от ЗС първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. С обжалваното решение, постановено на 26.05.2007 г. по гр.д. № 2514/2006 г. Пловдивският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отменен нотариален акт № 19, том III, рег. № 4* нотариално дело № 389/2002 г. на нотариус С. К., вместо което е постановил ново, с което е отхвърлил иска за отмяна на посочения нотариален акт. Прието е за недоказано твърдението на ищеца, че атакуваният нотариален акт накърнява неговите права на собственик. Данните по делото не установяват по категоричен начин, че договорите, обективирани с нотариален акт № 14, том ХVII, дело № 6087/1983 г. и процесния нотариален акт № 19, имат за предмет едни и същи 1/10 идеални части от имота, тъй като нямат про- странствена локализация. Размерът им не изчерпва пълната площ на дворното място, не изключва възможността да бъдат притежавани едновременно от страните по делото, което и в последния случай не води неизбежно до конкуренция между претендираните права на страните по делото. Решението на въззивния съд е недопустимо по следните съображения: С нотариален акт № 14, том ХVII, дело № 6087/1983 г. на нотариус при Пловдивски районен съд ищецът Х е придобил чрез дарение 1/10 идеална част от дворно място, съставляващо имоти пл. №№ 759 и 760, отреден за парцел **** в кв.307 /стар/, нов - 159 по плана на гр. П. От описанието на документите в края на акта е видно, че дарителят В. Н. Х. се е легитимирал като собственик на идеалната част от имота с нотариален акт № 120, том 8, дело № 3549/1974 г., представен по делото. С нотариалния акт № 19 от 2002 г., чиято отмяна се иска, ответниците въз основа на покупко-продажба придобиват 1/10 идеална част от същото дворно място. При съставянето му е бил представен същия нотариален акт № 120, том 8, дело № 3549/1974 г., с който очевидно продавачите са се легитимирали като собственици на прехвърлената идеална част. Претенцията на ищеца се свежда до искане на отмяна на нотариален акт, който обективира сделка. Позовава се на обстоятелството, че пръв е придобил процесната 1/10 идеална част от имота, т.е. ответниците са придобили права от несобственици. Като е разгледал претенцията по същество, въззивният съд не е съобразил, че на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) нотариален акт може да бъде отменен или изменен, когато със съдебно решение е установено, че засяга правата на трети лица, или съгласно чл. 431, ал. 3 от ГПК (отм.), ако е постановен в нарушение на закона. Разпоредбата на чл. 431, ал. 2 от гпк (отм.) е приложима само по отношение на констативните нотариални актове и тези по обстоятелствена проверка, но не и по отношение на договори за прехвърляне на вещни права. В този случай легитимиращият ефект на договора за покупко-продажба, въз основа на който ответниците са придобили идеалната част от имота, отпада спрямо третото лице - ищец, със съдебно решение, с което е установено, че праводателите на ответниците не са били собственици на продадената идеална част от имота, какъвто иск обаче не е бил предявен. В искането за отмяна на нотариален акт следва да са включени права, които да бъдат формулирани като наличие на вещно право за претендиращия върху спорния имот чрез установителен, ревандикационен или делбен иск, което определя и правния интерес от отмяна на нотариалния акт. Предявената от ищеца установителна претенция, основаваща се на договора за дарение от 1983 г., за която не е имало спор досежно прехвърлителния ефект и действителността на придобивния способ и по отношение на която е получил позитивно решение, не представлява спор по смисъла на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), последица на който да е отмяна на нотариалния акт на ответниците. За яснота на изложението следва да се отбележи, че неправилно е било позоваването на изброената от първия въззивен състав съдебна практика на ВКС в определението от 21.03.2006 г. по ч.гр.д. № 537/2006 г., с което е отменено определението на районния съд, с което е прекратено производството по разглежданата претенция. Цитираното ТР № 178 от 1986 г. на ОСГК разглежда приложението на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) само по отношение на издаден акт по обстоятелствена проверка за същия имот. В обобщение, ищецът няма правен интерес от иска по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), която е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки. Разглежданият иск няма самостоятелен характер, тъй като представлява правна последица от уважаване на петиторен иск при реализиране защитата на собственика, чиито права са накърнени от обективираните с нотариалния акт права на лице, легитимиращо ги с него. Само когато основанието, на което е издаден нотариалния акт, е предмет на правен спор, какъвто настоящият случай не е, тогава съдът е длъжен дори и без направено изрично искане, да го отмени. Като се е произнесъл по недопустима претенция, постановеното от въззивния съд решение като недопустимо следва да бъде обезсилено на осн. чл. 218ж, ал. 2 от ГПК (отм.). По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение,