Решение № 3349 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2020 г.

Решение № 3349 от 15.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10238/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Р., ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуалния му представител адв. Т., против решение № 116/24.07.2020 г., постановено по адм. дело № 112/2020 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - София. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се и довод за нищожност на обжалвания АУПДВ поради издаването му от некомпетентен административен орган. Намира, че оспореният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Искането от съда е да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и приложени по делото платежни документи. Ответникът - заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" оспорва касационната жалба като неоснователна в писмен отговор, подаден чрез юрк. С., и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение № 1719/3.02.2020 г. по адм. дело № 9314/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, е отменено първоначално постановеното решение № 97/7.06.2019 г. по адм. дело № 340/2018 г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е обявен за нищожен АУПДВ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, поради издаването му от орган без материална компетентност и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С АУПДВ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г., предмет на съдебен контрол, е установено дължимо от М. Р. публично държавно вземане в размер на 12 486, 37 лв., представляващо 20 % от изплатена субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., ведно с лихва за периода, изминал от посочения в акта срок за възстановяване и датата или на плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания, на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "в" от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/6.04.2009 г.), чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, чл. 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитие на селските райони и чл. 80, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. При новото разглеждане на спора, с обжалваното в настоящото производство решение № 116/24.07.2020 г. по адм. дело № 112/2020 г. на Административен съд - Шумен е отхвърлена жалбата на М. Р. против АУПДВ № 01-6500/9272+13 от 20.09.2018 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София. Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че М. Р. е регистриран като земеделски стопанин по смисъла на чл. 4, § 1, б. "а" от Регламент (ЕС) № 1307/2013, с уникален регистрационен номер 193197 и за кампания 2012 г. е подал заявление до ДФ "Земеделие" за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания: мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) в направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", "Схема за национални доплащания за овце майки и кози майки, обвързана с производството"; "Схема за единно плащане на площ" и "Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя". Видно от уведомително писмо с изх. № 01-6500/10085 от 21.09.2012 г., участието му по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" е одобрено, като са одобрени общо 56, 12 ха затревени площи в четири парцела в землището на гр. Плиска с ЕКАТТЕ 56770, за които е поет петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности. Заявления за подпомагане са подадени и през следващите 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Констатирано е, че общата изплатена сума по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 62 431, 86 лв. С уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007- 2013 г. с изх. № 01-6500/9272#2 от 30.03.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя на основание чл. 67, ал. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. с мотиви, че не е подадено заявление за плащане по мярката през кампания 2016 г. Съдът е установил, че административният акт е бил предмет на оспорване по административен ред, като подаденото възражение от М. Р. на 21.04.2017 г. е прието за неоснователно. Актът не е обжалван по съдебен ред, следователно е влязъл в законна сила. След прекратяване на многогодишния агроекологичен ангажимент, от административния орган са предприети действия по провеждане на производство по събиране на сумите, чието възстановяване земеделският стопанин дължи. До М. Р. е изпратено писмо с изх. № 01-6500/9272/6.07.2018 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомен за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ, на основание влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. с изх. № 01-6500/9272#2 от 30.03.2017 г., посочени са резултатите от извършените административни проверки и проверки на място, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се възстановят и е дадена възможност да предостави допълнителна информация и доказателства в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане в случай, че приеме фактическите констатации за основателни. С писмо вх. № 01-6500/9272/27.07.2018 г. М. Р. е възразил срещу откритото производство по издаване на акта, които възражения след разглеждане на допълнително предоставената информация са преценени от административния орган като неоснователни. При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, с необходимото съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. При преценката относно компетентността на издателя на оспорения АУПДВ, съдът е съобразил и възпроизвел мотивите на касационната инстанция по отношение на предвидената в чл. 166, ал. 2 от ДОПК възможност изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник. Изложил е мотиви, че актът е издаден на основание заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния директор - П. С., да издава АУПДВ във връзка с прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания". Позовал се е на нормата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, според която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С горепосочената заповед, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на заместник изпълнителния директор на Фонда конкретни правомощия, като процесният АУПДВ е издаден съобразно правомощията, посочени т. 3 - да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, посочени в чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Оправомощителната заповед е издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", решение на Управителния съвет на ДФ "Земеделие" по т. 6. 2 от протокол № 114 от 15.06.2017 г. и с оглед оптимизиране дейността на ДФ "Земеделие" като разплащателна агенция при издаването на актове по директните плащания. Съдът е посочил, че от действащата към момента и към датата на издаване на АУПДВ редакция на разпоредбата, към която препраща заповедта, е видно че мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013, касаеща случая, не фигурира сред изрично посочените в нормата на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. Мярката е фигурирала в т. 29 на чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., в редакцията на ДВ, бр. 19 от 2017 г., в сила от 28.02.2017 г., при което действие на разпоредбата е издадена заповедта за делегиране на правомощия на 27.06.2017 г., но впоследствие т. 29 е отменена с ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г. Като се е позовал на практика на ВАС, четвърто отделение, съдът е счел, че с това изменение не отпада компетентността на заместник изпълнителния директор да издава АУПДВ. Относно съответствието на акта с материалния закон първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява наличието и на двете релевантни предпоставки за проверка законосъобразността на оспорения АУДВП, а именно: безспорно установеното от доказателствения материал по делото получаване на финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. в общ размер на 62 431, 86 лв., от една страна, и наличието на прекратен агроекологичен ангажимент с влязъл в сила административен акт - уведомително писмо № 01-6500/9272#2 от 30.03.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", от друга. Решението е частично правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка на акта. Правилни са изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, поради което не е нищожен, обратно на твърдяното в касационната жалба. Същите се възприемат изцяло от настоящата касационна инстанция и не е необходимо преповтарянето им. Неоснователно е възражението в касационната жалба за издаване на АУПДВ при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 и ал. 5 от АПК. Сочи се, че производството по издаване на АУПДВ е открито с писмо изх. № 01-6500/9272/6.07.2018 г., като е предоставен 7-дневен срок на земеделския стопанин да представи възражения и допълнителни доказателства в случай, че не е съгласен с направените констатации и той се е възползвал от това право и е представил възражение с доказателства за прекратяване на наемното правоотношение с община Каспичан с анекс от 10.05.206 г. във връзка с предоставени за временно и възмездно ползване на недвижими имоти - публична общинска собственост, но от откриване на производството по издаване на акта на 6.07.2018 г. до датата на неговото издаване - 20.09.2018 г., са изминали повече от два месеца и половина. Съгласно чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството, а съгласно чл. 57, ал. 5 от АПК извън случаите по ал. 4 или когато е необходимо да се даде възможност на други граждани или организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Неспазването на този срок не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като срокът е инструктивен, а не преклузивен. Сроковете по чл. 57 и чл. 58 от АПК са създадени за защита на правата на гражданите и юридическите лица, чрез пораждане на процесуално право за тях, ако органът не се произнесе в срок, да обжалват мълчаливия отказ. В случая правото на жалба е надлежно упражнено след връчване на АУПДВ на адресата му в срок. Наред с това процесуалните нарушения в административното производство са съществени, ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган и видно от доказателствата по делото за всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е формирал преценката си за наличие на предпоставките за издаване на АУПДВ от вида на процесния жалбоподателят е информиран, взел е становище по тях, като е имал възможност да се защити и във фазата на съдебното производство. Правилно административният орган не е обсъждал в мотивите на съдебния акт представените с възражението за пореден път договор за наем от 5.04.2013 г., анекс от 10.05.2016 г. за прекратяване на договора и заявление до ДФ "Земеделие" от 7.11.2016 г. С влизането в сила на административния акт по прекратяване на агроекологичния многогодишен ангажимент по мярка 214 между страните е установено, че земеделският производител не е спазил изискването на чл. 7 от Наредба № 11/6.04.2009 г. да подаде заявление за плащане за кампания 2016 г., която е в периода от пет последователни години, през който се изпълнява вече поетия агроекологичен ангажимент. Този акт подлежи на самостоятелно оспорване пред съд, относно неговата валидност и законосъобразност. Затова и доводите във връзка с причините за неподаване на заявлението за кампания 2016 г., касаещи законосъобразността на уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 - 2013 г. са ирелевантни за това производство с факта на влизане в сила на административния акт по прекратяването. Доводите в касационната жалба за придаването на обратно действие на материалноправна норма, за която такова не е предвидено, са неоснователни. Като фактическо основание за издаване на АУПДВ, административният орган се е позовал на влезлия в сила административен акт - акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП", обективиран в уведомително писмо № 01-6500/9272#2 от 30.03.2017 г., поради констатирано неспазване на изискването на чл. 7 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Правните основания, въз основа на които е издаден оспореният акт са чл. 67, ал. 1 и чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/6.04.2009 г. Съгласно чл. 67, ал. 1 от Наредбата, земеделски стопани, които не подадат "Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент, възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания". Р. не е подал заявление за плащане по мярка 214 "Агроекологични плащания" през кампания 2016 г., което е установено при извършените административни проверки в производството по издаване на стабилния акта за прекратяване на агроекологичен ангажимент. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г., ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато лицата преустановят прилагането на агроекологичните дейности по съответното направление преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Съобразно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая издателят на АУПДВ е приложил действащите към момента на постановяване на акта редакции на Наредба № 11/6.04.2009 г. Регламентираните основания за прекратяване на ангажимента и за възстановяването на помощта след периода на получаването й не представлява обратно действие на нормативния акт, тъй като не се предвижда настъпването на правни последици от юридически факти, осъществени преди приемането му. Юридическите факти, представляващи фактически основания за издаване на АУПДВ са осъществени при действието на сочените в акта разпоредби - правни основания. Правилно решаващият съд е приел, че са налице предвидените в чл. 67, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 3, т. 1 от Наредба № 11/6.04.2009 г. материалноправни предпоставки подпомаганото лице да възстанови получената до момента финансова помощ, заедно със законните лихви, съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г., основание за издаване на оспорения АУПДВ. Касационната инстанция в настоящия съдебен състав намира за основателно релевираното от касатора възражение за неправилно определяне на размера на дължимата за възстановяване сума поради приложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11/6.04.2009 г., вместо тази на чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/6.04.2009 г. С АУПДВ на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "в" от Наредба № 11/6.04.2009 г. е установено публично държавно вземане в размер на 12 486, 37 лв., представляващо 20 % от изплатената субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007 - 2013 г. за кампания 2012 г., 2013 г., 2014 г. и чл. 2015 г., ведно със съответната лихва. В чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11/6.04.2009 г. е регламентирано, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както следва: а) до края на третата година - 100 %; б) до края на четвъртата година - 40 %; в) до края на петата година - 20 %; г) след петата година - 10 %. Анализът на нормата сочи, че крайният момент на очертания период не е обвързан с годината на установяване на основанието за прекратяване на агроекологичния ангажимент, а с волеизявлението на административния орган за прекратяването му предвид избраната от законодателя формулировка "годината, в която е прекратен", а не "годината, за която е прекратен". В случая, първоначалното одобрение по мярката е на 21.09.2012 г., ангажиментът е прекратен на 30.03.2017 г., поради което прекратяването е осъществено след петата година и е приложима разпоредбата на чл. 18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11/6.04.2009 г., вместо неправилно приложената с АУПДВ чл. 18, ал. 4, б. "в" от Наредбата. Член 18, ал. 4, б. "г" от Наредба № 11/6.04.2009 г. предвижда възстановяване на 10 % от получената финансова помощ, възлизащи на сумата от 6 243, 18 лв. Ето защо, за установеното публично държавно вземане над тази сума, ведно със съответните лихви, оспореният АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Първоинстанционното решение, с което е отхвърлена жалбата на лицето в тази част е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид изхода на спора следва да бъдат уважени своевременно заявените искания от страните в касационното производство за присъждане на разноски. Държавен фонд "Земеделие" следва да бъде осъден да заплати на М. Р. разноски за всички съдебни инстанции в общ размер на 1 440 лв., изчислени съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба, доказани с представените списък по чл. 80 от ГПК, договори за правна защита и съдействие, и преводни нареждания. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК (изм. -ДВ, бр. 15 от 2021 г.), във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящата инстанция, съобразно вида и количеството на извършената дейност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,