Решение № 6902 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2010 г.

Решение № 6902 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14785/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Гергина Ненчева Стойчева от гр. Сливен, против заповед № РД-46-748/10.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, в частта, с която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Константин Тодоров Кисьов по заявление вх. № 94-574 от 01.02.2008 г. за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг, съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. ДВ, бр. 87/1964 г. В жалбата е посочено, че оспореният отказ е незаконосъобразен, като се иска отмяната му на всички основания по чл. 146 от АПК и връщане на преписката за определяне на дължимото обезщетение. В обстоятелствената част на жалбата са развити само доводи за неправилно приложение на закона, като се сочи, че наследодателят на жалбоподателката не е получил облигации и не е обезщетен по друг начин, поради което са налице всички основания за обезщетяване. В заповедта неправилно е прието, че след като преписката не е по опис 12 на архивен фонд № 719к "Българо-гръцка смесена комисия" на ЦДА, то обезщетение не се следва. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цончовска, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробно доводите са развити в писмени бележки. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение, включително на наследниците на Константин Тодоров Кисьов, б. ж. на с. Крушаре, община Сливен, по заявление вх. № 94-574 от 01.02.2008 г., подадено от наследницата му Гергина Стойчева. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че представените архивни документи на името на Константин Кисьов от досие № 12089, АЕ 349, опис № 1, фонд 719к на ЦДА, не установяват право на обезщетяване по посочения ред. Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. С цитираното заявление е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за имоти на наследодателя на заявителката Константин Кисьов, намиращи се в с. Белотинци, Драмска околия, Гърция, който се е изселил през периода 1913 г. - 1928 г. Имотите са 14 броя земеделски земи. Със заявлението са представени и архивни документи - фиш на емигранта, фиш опис "Р", молба за ликвидиране от кандидат емигрант, оценка на стойността на постройки в имотите, ликвидационен лист от 08.02.1928 г., лист за оценка по досие за ликвидация № 12089. Всички документи носят заверка - печат от Централен държавен архив, досие № 12089, архивна единица № 349, опис 1 на архивен фонд № 719к. На основание посоченото, комисията по чл. 19а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), видно от протокол № 80, е предложила постановяването на отказ по искането за обезщетение, което предложение е възприето от министъра на земеделието и храните с издадената от него заповед. Според чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис, се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с горепосоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата, ДВ, бр. 87/1964 г.; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. С оглед изложеното и обстоятелството, че в представените с административната преписка документи е налице заверка по опис № 1, архивен фонд 719к на Централен държавен архив, което изключва изпълнението на първото от горепосочените изисквания, следва да се приеме, че наследниците на Константин Кисьов не са правоимащи лица по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. След като от приложените архивни документи не може да се направи извод, че наследодателят на жалбоподателката е притежавал неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, правилно административният орган е приел за неоснователно искането за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, по заявлението на жалбоподателката. Неподкрепени с доказателства остават твърденията на жалбоподателката, че наследодателят й не е бил обезщетен. В преписката са приложени оценителни листове, които не отговарят на изискванията на закона за определяне на обезщетение, а именно същите да са със заверка по опис № 12 на фонд № 719к "Българо - гръцка смесена комисия по спогодбата Моллов Кафандарис" на ЦДА. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Разноски не се претендират. Ето защо и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение