Решение № 237 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 110/2012 г.

Решение № 237 от 18.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 110/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Д. М. М. за отмяна на влязло в сила решение от 02.02.2011 г. на Великотърновския районен съд, постановено по гр. д. № 2115 от 2010 г. за допускане на делба на оставени в наследството на М. А. М., починал на 05.06.1983 г. земеделски земи. В молбата се твърди, че след влизане в сила на съдебното решение /на 03.11.2011 г./ молителят е открил ново писмено доказателство от съществено значение за делото: удостоверение за отказ от наследството на М. А. М. от неговите преки наследници А. М. М. и Л. М. М. от 18.03.1991 г., което представя към молбата за отмяна. В писмен отговор от 06.12.2011 г. ответникът по молбата за отмяна Л. М. М. оспорва същата като недопустима и неоснователна и претендира за разноски по делото. Ответниците А. И. М., И. М. К., Р. Д. М., П. П. М. и В. А. М. не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Молбата за отмяна е допустима: същата е подадена от легитимирана страна /съделител по делото, решението по което се иска да бъде отменено/, срещу влязло в сила съдебно решение и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК /новото доказателство е открито на 03.11.2011 г., а молбата за отмяна е подадена на 15.11.2011 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства, които са от съществено значение за делото и които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В разглеждания случай представеното от молителя ново доказателство /удостоверение за отказ от наследството на М. А. М. от 18.03.1991 г./ не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делба на земеделските имоти, оставени в наследството на М. А. М., тъй като не е от значение за делото за делба на тези земеделски имоти. А това е така, тъй като съгласно чл. 91а от Закона за наследството отказът от наследство, извършен след включването на земеделските земи в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и преди тяхното възстановяване с решение на Поземлена комисия /сега Общинска служба "Земеделие"/, няма действие по отношение на тези имоти. В този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 от ГПК и като такова задължителна практика на ВКС /например решение № 468 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 1585 от 2010 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 292 от 21.11.2011 г. по гр. д. № 329 от 2011 г. на ВКС, Второ г. о. и др./, която настоящия състав споделя изцяло. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителят Д. М. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата Л. М. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 400 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия