Решение № 1113 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2012 г.

Решение № 1113 от 23.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Хасково срещу решение № 120 от 09.07.2012 г. постановено по адм. дело № 110/2012 г. по описа на Административен съд - Хасково. Навеждат се доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната по делото страна - Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково, чрез процесуалния си представител в с. з. пледира за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отменил решение № Ж-7-1 от 22.03.2012 г. издадено от директора на РУ"СО" - Хасково, ведно с потвърдените с него разпореждания с № № 261- 00- 659- 2/06.02.2012 г., № 261- 00- 659- 3/07.02.2012 г., № 261- 00- 1747- 3/08.02.2012 г., № 261- 00- 1747- 4/08.02.2012 г. и № 261- 00- 1747- 5/08.02.2012 г., всички на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ"СО" - гр. Хасково. С отменените актове административния орган е разпоредил Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково да възстанови полученото от нея парично обезщетение за безработица. Според касатора съдът е нарушил материалния закон, тъй като незаконосъобразно е приел, че разпоредбата на чл. 54д, ал. 1, т. З от Кодекса за социално осигуряване (КСО) се отнася единствено до пенсионните плащания, средствата по които се отпускат от българското задължително държавно обществено осигуряване и правната норма няма ретроактивно действие. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно изменения текст на чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и които отговарят и на останалите условия на същата алинея. От доказателствата по делото се установява, че получените от Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково обезщетения за безработица са за периода от 23.02.2011 г. до 22.06.2011 г. и за периода от 17.07.2011 г. до 15.11.2011 г. Съгласно действалата към посочените дати редакция на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст или на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Видно от съдържанието на цитираната норма, същата визира две хипотези за прекратяване на отпуснатото парично обезщетение за безработица - отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на професионална пенсия за ранно пенсиониране. Също така по делото се установява, че считано от 19.01.2011 г. на Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково е била отпусната трудова пенсия за старост от Руската федерация - за периода, в който е получавала парично обезщетение за безработица. С оглед на този факт социалният орган е разпоредил на основание чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО да бъде върнато получено обезщетение. Правилно съдът е приел, че спорния въпрос между страните е бил дали пенсионното плащане от страна на Руската федерация се приравнява към или обхваща от предвиденото в чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО ( ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл законосъобразен е изводът на съда, че след като на Надежда Евгениева Стоянова, при действието на посочената редакция на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, нито пенсия за ранно пенсиониране по чл. 168, ал. 1 от КСО, то по отношение на същата не са били налице и пречки по чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) за получаване на парично обезщетение за безработица. Следва да се отчете и обстоятелството, че отпускането на пенсия от друга държава е предвидено като прекратително основание по отношение на правото на парично обезщетение за безработица едва с изменението на чл. 54д, ал. 1, т. 3 от КСО (ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), и в нормата е посочено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава". Следователно правилен е изводът на съда, че законодателят не е предвидил ретроактивно действие на актуалната редакция на посочената норма и липсват правни аргументи, които да обосноват прилагането й в разглеждания случай. Законосъобразен е също и правният анализ и извод на първоинстанционния съд, че във времето, през което Надежда Евгениева Стоянова от гр. Хасково е получавала обезщетение за безработица, не е било налице изискване на закона пенсията да не е придобита и в друга държава. По аргумент на противното, щом законодателят е допълнил това изискване, то е липсвало правно основание за връщане на изплатените обезщетения при придобита пенсия в друга държава, включително и Руската федерация, какъвто е настоящият случай. Стигайки до окончателния правен извод, че получените като обезщетение за безработица суми не подлежат на връщане, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. С оглед изхода на делото, настоящия касационен съдебен състав намира че искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Същите възлизащи на 200 лева следва да бъдат възложени изцяло в тежест на касатора. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд - VI отделение,