Решение № 6691 от 3.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД Алианц България АД, подадена чрез адв. Йорданов срещу Решение 5233/03.08.2023г. постановено по адм.д.9140/2021г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-29002919008378-091-001/31.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с Решение 1162/30.07.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на касатора са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 168 730.41 лв. и лихви в размер на 103 247.79 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, първоинстанционния съд не е разгледал и не се е произнесъл по голяма част от доводите в жалбата, а решението съдържа редица вътрешни противоречия. Не е обсъдена претенцията на касатора за възстановяване на неправилно начислен и внесен ДДС върху фактурираните от чуждестранни кореспонденти такси за обработване на застрахователни претенции по системата Зелена карта, чийто размер е установен от назначената по делото експертиза. Излагат се доводи за нарушение на принципа на данъчен неутралитет и с оглед на това, че с ревизионния акт са установени задължения без да се изследва и приложи правото на данъчен кредит, което е установено за процесните доставки. Отделно от това се изразява несъгласие с констатациите и установяванията на съда, както и с изводите на същия по отношение на всяко едно от основанията за начисляване на ДДС за ревизирания период. Навеждат се доводи и за издаване на ревизионния акт в противоречие с основни принципи на ДОПК, с оглед на това, че в хода на ревизията органите по приходите са разгледали единствено произволно избрани досиета. По съображения подробно посочени в касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменен и издадения ревизионен акт.

Подадена е и частна жалба от Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП срещу Определение 10841/07.12.2023г., постановено по адм.д.9140/2021г. по описа на Административен съд София град, с което е оставено без разглеждане искането за изменение на Решение 5233/03.08.2023г. постановено по същото дело в частта за разноските. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне от административния съд, алтернативно касационната инстанция да измени решението в частта за разноските.

Касационната жалба се поддържа в писмено становище и в съдебно заседание чрез упълномощен адвокат, като се оспорва частната жалба. Претендират се разноски за две инстанции съгласно представен списък.

Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция ОДОП - София, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Поддържа подадената частна жалба.

Върховната прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че подадената касационна жалба е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на ЗАД Алианц България АД против Ревизионен акт /РА/ Р-29002919008378-091-001/31.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители"-гр. София, потвърден с Решение 1162/30.07.2021 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 168 730.41 лв. и лихви в размер на 103 247.79 лв.

За да отхвърли жалбата решаващият състав на Административен съд София-град е приел, че ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 3 ДОПК и от компетентни органи по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 ДОПК. Приел е, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а акта е издаден в съответствие с материалния закон.

При ревизията е установено, че основната дейност на жалбоподателя през ревизирания период е общо застраховане, както и пряко свързаните с това дейности по всички класове застраховки по Раздел 2 на Приложение 1 от Кодекса за застраховането.

Административният съд е приел, че допълнително установените задължения представляват начислен ДДС, както следва:

1.на основание чл.86, ал.2 ЗДДС - в размер на 97 795.33 лв. във връзка с установени случаи на прехвърляне на собственост на МПС, за които ревизираното лице не е начислило ДДС:

1.1.При първата група случаи е установено, че се отнасят за сключени от ЗАД "Алианц България" АД в качеството му на застраховател договори за застраховки финансов риск с лизингови дружества и банки. Констатирано е, че при настъпило застрахователно събитие /невъзможност на лизингополучателя да изплаща лизинговите вноски/, ревизираното дружество е завеждало щета и е изплащало обезщетение на лизингодателя в размер на оставащите лизингови вноски по договора между лизингодателя и лизингополучателя. В този случай лизингодателят е издавал на ревизираното лице фактури за сумата на непогасените вноски, с ДДС. По фактурите не е приспадан данъчен кредит. В застрахователните договори от разглеждания вид е установено, че е предвидена възможност за застрахователя или да придобие собствеността върху МПС, която лизингодателят да му прехвърли с договор за покупко-продажба, или по силата на суброгационно писмо на основание чл.213 от Кодекса за застраховането (отм.), действащ до 31.12.2015 г., което лизингодателят му издава, да встъпи във всички права и задължения по лизинговия договор вместо лизингополучателя. В тази хипотеза лизингополучателят упълномощава ЗАД "Алианц България" АД да продаде МПС, респективно да получи продажната цена. Ревизията е установила, че дружеството-жалбоподател в по-голямата част от случаите се е възползвало от втората възможност, извършвайки продажба на МПС на физическо или юридическо лице, различно от лизингополучателя. Едновременно с това е сключван договор за покупко-продажба на МПС с продавач лизингодателя чрез упълномощени от него представители на ЗАД "Алианц България" АД и крайния купувач. За извършената продажба ЗАД "Алианц България" АД е издавало фактура на купувача, в която не е начислен ДДС, доколкото е квалифицирана като приход от регрес.

1.2.При втората група случаи е установено, че при настъпване на застрахователното събитие неплащане на лизингови вноски, лизинговото дружество предявява претенция за изплащане на обезщетение към ЗАД "Алианц България" АД в качеството му на застраховател по конкретен лизингов договор. Претенцията за обезщетение е в размер на падежиралите неплатени и непадежирали вноски до края на лизинговия договор. При изплащане на обезщетението лизингодателят издава към застрахователя фактура за размера на вноските с начислен ДДС, като данъчен кредит не е ползван. Заедно с фактурата лизингодателят издава суброгационно писмо на застрахователя, както и пълномощно за разпореждане с лизинговия автомобил. След суброгиране в правата на удовлетворения кредитор ревизираното дружество отправя покана към лизингополучателя да възстанови изплатеното обезщетение. При постигане на съгласие се сключва спогодба между ЗАД "Алианц България" АД и клиента по договора за финансов лизинг, съгласно която последният следва да възстанови на застрахователното дружество изплатеното обезщетение в пълен размер, като е договорен конкретен погасителен план. За всяко плащане по този погасителен план ЗАД "Алианц България" АД издава към лизингополучателя фактура без ДДС. Установено е, че при пълното изплащане на сумата от страна на клиента между трите страни: лизингодател /застрахован/, клиент /купувач/ и ЗАД "Алианц България" АД /застраховател/ се сключва споразумение, според което застрахователят и купувачът се съгласяват собствеността на МПС да бъде прехвърлена на купувача на стойността, платена от последния към ЗАД "Алианц България" АД.

1.3. Третата група случаи са тези, при които е установено, че ЗАД "Алианц България" АД е издавало фактури за продажба на МПС, при които не е начисляван ДДС и при тези случаи се касае за договори, сключени от ревизираното лице за застраховка "Автокаско" с лизингови дружества в качеството им на застраховани лица за автомобили, предоставени на лизингополучатели по договори за финансов лизинг на МПС с опция за прехвърляне на собствеността, като са включени и застраховки "Автокаско" без сключени договори, свързани с финансов лизинг. От представените в хода на ревизията документи е установено, че при настъпване на застрахователно събитие "кражба на автомобил", след представяне на документите и изпълнение на условията, предвидени в Общите условия на ЗАД "Алианц България" АД за застраховане на сухопътни превозни средства, безрелсови превозни средства, застрахователят изплаща обезщетение на застрахованото лице /лизингодателя/ по фактура с ДДС. Последният от своя страна издава на застрахователното дружество пълномощно, с което го упълномощава без ограничения да се разпорежда с откраднатото имущество, за което е бил обезщетен, като предприема всякакви фактически и правни действия по отношение на същото. При намиране на откраднатия автомобил ЗАД "Алианц България" АД го продава на трето лице, издавайки фактура, в която не е начислява ДДС върху продажната цена.

Административният съд е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите по установените три групи случаи. Според мотивите на съда в случая са осъществени два вида услуги застрахователна услуга и законова суброгация във връзка с неизпълнение по договори за лизинг за МПС, като при настъпване на застрахователно събитие и при заведена щета, застрахователят изплаща застрахователно обезщетение на лизингодателя, извършвайки към лизингодателя освободена доставка по чл.47 ЗДДС, за която застрахователното дружество не следва да издава фактура. В същото време след изплащане на застрахователното обезщетение съгласно суброгационното писмо, пълномощно и спогодби, лизингодателят дава съгласието си застрахователят да встъпи във всички права и задължения по лизинговия договор, за възстановяването по регресен път на платените суми срещу неизправния лизингополучател. В установените случаи съдът е приел за правилен извода на приходните органи, че ЗАД "Алианц България" АД се суброгира в правата на съответното лизингово дружество и фактически го замества в отношенията му с лизингополучателя, поради което е прието, че лизингодателят извършва към застрахователя доставка на услуга прехвърляне на права, която е облагаема на основание чл.12 ЗДДС. Съдът е приел още, че независимо, че произтича от договора за застраховка и правото на суброгация, регламентирано в чл.213 КЗ /отм./, прехвърлянето на правото да се разпореди с вещта, стоката /застрахованото МПС/, не представлява доставка, свързана със застрахователната услуга. Посочил е, че по делото, включително от основното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че от страна на лизингодателя във връзка с това прехвърляне срещу насрещната престация на застрахователното обезщетение, са издадени фактури с начислен ДДС и за така начисления ДДС по облагаема доставка по прехвърляне на права от лизингодателя към застрахователя, за застрахователя е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.

2.на основание чл.163б ЗДДС - в размер на 32 728.73 лв. във връзка с прехвърляне собствеността върху излезли от употреба МПС /вследствие на настъпила тотална щета/ на ЗАД "Алианц България", които впоследствие са продадени от дружеството на трети лица, без да е начислен ДДС.

В хода на ревизията е установено, че ЗАД "Алианц България" АД в качеството си на застраховател е сключвало договори за застраховка "Автокаско" с лизингови дружества за автомобили, предоставени на лизингополучатели по договори за финансов лизинг с опция прехвърляне на собствеността. При настъпване на застрахователно събитие "пътнотранспортно произшествие" и при констатиране на икономически тотална щета /разходите надвишават застрахователната сума на автомобила/, застрахователят изплаща обезщетение. Констатирано е, че срещу изплатеното обезщетение лизинговото дружество предоставя на застрахователя доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС в КАТ и декларация пълномощно, с която се извършва упълномощаване на ЗАД "Алианц България" АД да осъществи продажба на автомобила или отделни възли и детайли от него. Установено е, че при продажбите на останките от МПС ревизираното лице е издавало на съответния купувач фактура, в която не е посочван ДДС, а е посочвано основание - "обратно начисляване по чл.163а, ал.2 ЗДДС". Въз основа на така представените документи ревизията е приела, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС по реда на чл.163б ЗДДС при придобиване на снетите от отчет автомобили.

Съдът е приел изводите на ревизиращите органи за законосъобразни. Достигнал е до извод, че е налице прехвърлено на застрахователя право на разпореждане със съответната вещ, след изплатеното от него застрахователно обезщетение при наличие на "тотална щета" и от момента на извършване на продажбата на трето лице, ревизираното лице става титуляр на правото да се разпорежда с вещта като своя, предвид изплатеното застрахователно обезщетение. В този момент, според съда, ревизираният субект е придобил право на собственост върху снетия от отчет автомобил, респективно на частите от него, което по своята същност представлява данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 ЗДДС в приложимата редакция към ревизираните периоди. Посочил е, че доколкото при тези случаи е налице "тотална щета" по отношение на автомобилите, същите представляват излезли от употреба МПС по смисъла на § 1, т.1 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства. По силата на § 2, ал.1 от Допълнителните разпоредби на Закон за движение по пътищата, снетите от отчет пътни превозни средства се считат за отпадъци по смисъла на § 1, т.17 от ДР на Закона за управление на отпадъците. За правилен е приет изводът на органите по приходите, че закупуването на излезли от употреба МПС попада в приложното поле на Приложение 2 на ЗДДС и данъка е изискуем от ЗАД "Алианц България" като регистриран по ЗДДС получател на доставките.

3.на основание чл.50 ЗДДС - в размер на 3 910.20 лв. във връзка с прехвърляне правото на собственост на автомобили, използвани за дейността на ЗАД "Алианц България".

В хода на ревизията по отношение на част от притежаваните от ревизираното лице автомобили е установено, че са придобити от лизингови дружества в резултат на изплащане на обезщетения по договори за финансов лизинг. Установено е, че същите са били използвани за стопанската дейност на дружеството, свързана предимно с освободени доставки застрахователна дейност по смисъла на чл.47 ЗДДС, като основанието за неначисляване на ДДС при продажбите, отразено в издадените фактури е чл.50 ЗДДС. При ревизията дружеството-жалбоподател е заявило, че тези МПС са придобити след изплащане на обезщетение на застрахованото лице по посочените щети, вследствие на което ЗАД "Алианц България" АД е встъпило във владение на автомобилите въз основа на сключен договор. В тази връзка ревизиращият екип е анализирал извършените продажби с оглед приложимостта на чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС, при което е приел, че тези доставки не следва да се третират като освободени на основание чл.50 ЗДДС.

Съдът е приел за правилни изводите на органите по приходите, че по отношение на извършените от жалбоподателя сделки не е приложима нормата на чл.50, ал.1, т.2 ЗДДС. Посочил е, че в настоящия случай застрахователното дружество е разполагало с право на приспадане на данъчен кредит, доколкото е използвало получените от него доставки на услуги по прехвърлените му от лизингодателя права по договорите за лизинг и по-конкретно правото на разпореждане със застрахованите МПС като свои, за осъществяване на облагаеми доставки чрез продажбата на тези МПС. При тези мотиви е направен крайния извод, че е недопустимо доставката, която е извършена към третите лица крайни клиенти, да не бъде обложена с ДДС.

4.на основание чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС - в размер на 26 530 лв. за получени външни услуги от чуждестранни кореспонденти по обработка на щети в чужбина.

В проверявания период 2014 г. 2015 г., ревизираното лице е работило с дружества-кореспонденти по споразумения, сключени между ревизираното лице и съответните чуждестранни лица в изпълнение на два международни акта Вътрешни правила и Директивата за автомобилното застраховане 2009/108/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховки гражданска отговорност при използването на МПС и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка т.нар. Четвърта Директива за автомобилното застраховане. Така сключените споразумения придават на съответното чуждестранно лице статут на "кореспондент" съгласно Вътрешните правила и статут на "представител на исковете" съгласно Четвърта Директива за автомобилното застраховане.

В хода на ревизията е установено, че чуждестранните лица са оторизирани от ЗАД "Алианц България" и действат спрямо третото лице, претърпяло злополука, като отчетните взаимоотношения към застрахователя са уреждани по следния начин: след уреждането на иск, чуждестранното лице извършва индивидуално фактуриране, в което от негова страна е заявено - размер на обезщетението или други плащания, извършени от ищеца; разходи за външни услуги като например експертни такси, правни разноски, медицински разноски, преводачески такси, банкови разноски и разходи за получаване на официални документи; такси за дейности, изрично уговорени такса досиета, такса файлове, изчислими в процент от размера на обезщетението. По отношение на първата група разходи, фактурирани от чуждестранните лица, а именно изплатени обезщетения е прието, че те попадат в обхвата на чл.47 ЗДДС, че са освободени и не следва да бъдат облагани с ДДС по реда на чл.82 ЗДДС. По отношение на втората и третата група разходи за външни услуги, такси и комисионни, органите по приходите са приели, че същите подлежат на облагане с ДДС. Прието е, че в тази група разходи се включват всички разходи, фактурирани на чуждестранното лице от трети лица, извършили услугите, като например експертни такси, правни разноски, медицински разноски, преводачески такси, банкови разноски и разходи за получаване на официални документи и предметът на получените от ЗАД "Алианц България" външни услуги не попада в лимитивно изброеното съдържание на чл.3 КЗ, а за застрахователя като получател по доставки на услуги по чл.21, ал.2 ЗДДС възниква задължение за начисляване на данък, съгласно чл.82, ал.2, т.3 от закона.

Съдът е приел за законосъобразни изводите на органите по приходите и в тази част. Приел е, че се касае за префактурирани разходи на ревизираното лице за услуги, извършени от чуждестранни лица-кореспонденти, получени от трети лица, представляващи експертни такси, правни разноски, банкови разноски и др. свързани с регистрирани пътно-транспортни произшествия в съответната държава. Съдът е приел, че чуждестранните кореспонденти ангажират разходи за обезщетение, за външни услуги /правни, оценителски, медицински услуги, преводачески такси, банкови разноски, разходи за получаване на официални документи и др./ и прилагат такси за обработване на заведената застрахователна претенция/щета, като най-често са фиксирани, които разходи не могат да бъдат квалифицирани като "застрахователни сделки", поради което същите подлежат на облагане с ДДС.

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

На първо място следва да бъдат споделени доводите на касатора за провеждане на ревизията в нарушение на принципа на обективност и принципа на служебното начало.

Видно от констатациите в ревизионния доклад, случаите по които ревизиращите органи за приели, че следва да бъде допълнително начислен ДДС са обобщени в няколко групи. В ревизионния доклад е посочено, че като доказателства за отделните типове случаи са събрани произволно събрани застрахователни досиета, съдържащи цялата документация свързана със сключването на съответния застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие, завеждане на щета, изплащане на обезщетение, разпореждане със застрахованата вещ, както и всички съпътстващи платежни и данъчни документи. Всъщност за всеки един тип случай е събрано и анализирано по едно застрахователно досие. Въпреки това допълнителните задължения за ДДС са определени за всички случаи, които ревизиращите органи са счели за сходни, без досиетата да бъдат изискани, приобщени в ревизионното производство и анализирани. Това обстоятелство се потвърждава и от приетата съдебно-счетоводна експертиза, която за отговор на част от поставените въпроси е извършвала установявания по досиета, които не са разгледани от приходните органи. Следователно, с ревизионния акт са установени данъчни задължения, които не се основават на фактите по всеки един от случаите. В хода на ревизионното производство не е извършен анализ на всички застрахователни досиета с яснота относно техния предмет, с което е нарушен принципа на обективност и предвидимост при действията на данъчната администрация. По този начин констатациите на приходните органи следва да се приемат за необосновани и недоказани.

На следващо място, неправилни са изводите на съда за материална законосъобразност на ревизионния акт, в частта му, с която е определен допълнителен данък за внасяне и лихви на основание чл.86, ал.2 ЗДДС във връзка с установени случаи на прехвърляне на собственост на МПС, за които ревизираното лице не е начислило ДДС и във връзка с прехвърляне правото на собственост на автомобили, използвани за дейността на ЗАД "Алианц България" (т.1.1, т.1.2, т.1.3 и т.3 от настоящето решение).

В посочените случаи ревизиращите органи са приели, че при изплащане на застрахователното обезщетение доставчикът по застрахователната услуга (ревизираното лице) извършва към лизингодателя освободена доставка по чл.47 ЗДДС, по която не следва да се начислява данък. В същото време е прието, че лизингодателя извършва към застрахователя доставка на услуга прехвърляне на права, основното от които е правото на разпореждане със стоката, тази доставка е облагаема на основание чл.12 ЗДДС и за начисления данък по облагаемата доставка, за застрахователя е възникнало право на данъчен кредит. Правото на данъчен кредит е прието за възникнало, но неупражнено и от първоинстанционния съд.

Видно е от доказателствата по делото и не е спорно между страните, че касатора не е ползвал данъчен кредит по процесните доставки. Същевременно при извършената продажба на леките автомобили, е прието, че застрахователя е следвало да начисли ДДС. Такова начисляване е направено с оспореният ревизионния акт.

По делото не е спорно, че правото на данъчен кредит не е упражнено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗДДС, но това не препятства зачитането му. При положение, че за жалбоподателя, като платец на данъка по осъществената спрямо него облагаема доставка, е начислено допълнително с ревизионния акт задължение към бюджета, то ревизираното лице не може да бъде лишено от корелативното му право на приспадане на данъчен кредит. Органите по приходите е следвало да съобразят това обстоятелство. Противното води до нарушение на принципите на данъчен неутралитет при облагане с ДДС, тъй като начисленият ДДС остава изцяло в тежест на получателя по доставките и така се стига до двойно внасяне на данък в бюджета. Това е така, защото данъчнозадълженото лице едновременно начислява ДДС, като има право да приспадне данъчния кредит. Подходът на приходните органи в процесния казус противоречи на принципа на данъчен неутралитет, доколкото се достига до обогатяване на републиканския бюджет. Това е в противоречие с общностната правна система по облагане с ДДС, която изисква да се признае и правото на приспадане на данъчен кредит, тъй като в противен случай ще се допусне обогатяване на фиска, което не е целта на облагане с ДДС. В този смисъл е и практиката на Съда на Европейския съюз: решение по съединени дела С- 95/07 и С-96/07 (Е. S.) и решение по дело С-284/11. В настоящия случай в противоречие с принципите на пропорционалност и на оправдани правни очаквания, приходната администрация е коригирала декларираните от ревизираното лице резултати в посока увеличение чрез начисляване на данъка, като не е съобразила съответното на това право на приспадане, в каквато връзка не са направени установявания и не са изложени мотиви.

Решението на административния съд е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЗАД "Алианц България" АД против ревизионния акт по отношение на допълнително установените задължения за ДДС на основание чл.163б ЗДДС във връзка с прехвърляне собствеността върху излезли от употреба МПС /вследствие на настъпила тотална щета/ на ЗАД "Алианц България", които впоследствие са продадени от дружеството на трети лица, без да е начислен ДДС (т.2 от настоящето решение).

Както правилно е установил административният съд, ЗАД "Алианц България" АД в качеството си на застраховател е сключвало договори за застраховка "Автокаско" с лизингови дружества за автомобили, предоставени на лизингополучатели по договори за финансов лизинг с опция прехвърляне на собствеността. При настъпване на застрахователно събитие "пътнотранспортно произшествие" и при констатиране на икономически тотална щета /разходите надвишават застрахователната сума на автомобила/, застрахователят е изплащал обезщетение. Констатирано е, че срещу изплатеното обезщетение лизинговото дружество предоставя на застрахователя доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС в КАТ и декларация пълномощно, с която се извършва упълномощаване на ЗАД "Алианц България" АД да осъществи продажба на автомобила или отделни възли и детайли от него. Установено е, че при продажбите на останките от МПС ревизираното лице е издавало на съответния купувач фактура, в която не е посочван ДДС, а е посочвано основание - "Обратно начисляване по чл.163а, ал.2 ЗДДС".

Неправилно, обаче, при тези факти съдът е приел, че ревизираното лице е следвало да начисли ДДС по реда на чл.163б ЗДДС при придобиване на снетите от отчет автомобили. От приетите по делото доказателства не се установява застрахователното дружество да е придобило собствеността върху снетите от отчет автомобили, а извода на съда, че същата е придобита от момента на извършване на продажбата на трето лице, е в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Закупуването на излезли от употреба МПС попада в приложното поле на Приложение 2 на ЗДДС, но доколкото в случая липсва доставка на стоки към застрахователя по смисъла на чл.6 ЗДДС, то за ЗАД "Алианц България" не е налице основание за начисляване на данък на основание чл.163а, ал.2 ЗДДС, какъвто се дължи при продажба на автомобилните останки на трети лица. Дори и да се приеме за правилен извода на ревизиращите органи за наличие на доставка по придобиване на останките от застрахователното дружество, то видно от доказателствата по делото и приетата съдебно-счетоводна експертиза, същите са извършени в периоди, различни от тези, които са приети от приходните органи, а част от тях попадат извън обхвата на ревизията. Не може да се приеме за правилен подхода на приходните органи при определяне на данъчното събитие, което в случая е отъждествено с датата на извършената доставка на останките към трети лица. Следва да се споделят и доводите на жалбоподателя за допуснати нарушения при определяне на данъчната основа на придобивната сделка. Видно от заключението на вещото лице, в ревизионния акт и ревизионния доклад не е конкретизирано как е определена данъчната основа и в тази връзка не са направени установявания и не са изложени мотиви.

Решението на административния съд е неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата относно начисления с ревизионния акт ДДС на основание чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС за получени външни услуги от чуждестранни кореспонденти по обработка на щети в чужбина (т.4 от решението).

Разпоредбата на чл. 47 от ЗДДС определя като освободена доставка извършването на услуги при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ) от застрахователи и презастрахователи и от застрахователни брокери и застрахователни агенти.

По силата на чл.3, от КЗ (отм.), застраховането е дейност по осигуряване на застрахователно покритие на рискове по силата на договор, изразяващо се в набиране и разходване на средства, предназначени за изплащане на обезщетения и други парични суми при настъпване на събития или сбъдване на условия, предвидени в договор или в закон, както и в пряко свързаните с това дейности, включително:

1. оценка на застрахователния риск;

1. определяне на застрахователната премия;

1. установяване на настъпило застрахователно събитие;

1. определяне размера на причинените вреди;

1. управление на собствените средства и на активите, които служат за покритие на техническите резерви на застрахователя;

1. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г.) прехвърляне на всички или на част от застрахователните рискове, покрити от застраховател, на презастраховател или на друг застраховател (пасивно презастраховане).

Предвид изложеното, и доколкото получените от ревизираното лице услуги са свързани с установяване на настъпило застрахователно събитие и определяне размера на причинените вреди (т.3 и т.4 на чл.3 от КЗ), следва да се приеме, че същите представляват услуги, които са част от застрахователната услуга. Не може да бъде споделено обратното виждане на ревизиращите органи и на съда и позоваването на чл.3, ал.2 от КЗ, каквато разпоредба в действащия към датата на доставките КЗ не съществува. Извършените плащания от името и за сметка на застрахователя не представляват самостоятелна доставка, а представляват разходи, които са свързани със застрахователната услуга, която от своя страна е освободена доставка по чл.47 ЗДДС.

В обобщение, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Доколкото делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния ревизионен акт.

На касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции общо в размер на 18 174.47 лева, представляващи заплатени държавни такси в размер на 1 750лв. (50 лв. за първоинстанционното производство и 1 700 лева за касационното), възнаграждение за вещо лице 3 586.50 лв. и за адвокатско възнаграждение 12 567.98 лв. (по 6 283.99 лева за двете инстанции).

По частната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София:

С обжалваното Определение 10841/07.12.2023г., постановено по адм.д.9140/2021г. по описа на Административен съд София град е оставено без разглеждане искането на Директора на Дирекция "ОДОП" София за изменение на Решение 5233/03.08.2023г. постановено по същото дело в частта за разноските. С позоваване на т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел че представянето на списък по чл. 80 от ГПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на искането по чл. 248 от ГПК и след като е констатирал липсата на такъв е приел за ненадлежно упражняването на правото да се иска изменение на решението в частта му разноските.

Така постановеният съдебен акт е правилен.

Безспорно ответникът чрез процесуалния си представител е заявил претенция за присъждане на разноски пред първата инстанция, под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение, по което искане съдът се е произнесъл в решението. Не се оспорва и че липсва представен от тази страна списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

При така очертаната фактическа обстановка, при правилно прилагане на задължителното тълкуване, дадено с т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГК на ВКС, първостепенния съд е приел искането по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за процесуално недопустимо и го е оставил без разглеждане.

Неоснователно се поддържа в частната жалба, че доколкото юрисконсултското възнаграждение се присъжда по силата на закона, то не се дължи представяне на списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Отговорността за разноски на загубилата правния спор страна, респ. правото на спечелилата да получи репарирането им винаги произтича от закона чл. 79 от ГПК, чл. 143 от АПК, чл. 161 от ДОПК. Този факт сам по себе си не освобождава страна от задължението да представи и предвидения в нормата на чл. 80 от ГПК списък на разноските (виж и т. 2 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г., постановено по тълкувателно дело 6/2012 г. на ОСГК на ВКС), като неизпълнението му съгласно разяснението дадено с посоченото Тълкувателно решение има за последица недопустимостта на искането по чл. 248 от ГПК.

Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,