Решение № 8410 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2010 г.

Решение № 8410 от 22.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1043/2010 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на ОбС Самоков, против Решение № 543/21.08.2009 г. по адм. д. № 523/2009 г. на Административен съд - София област, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че решението е прието при поименно гласуване от общинските съветници, за което като доказателство представя списък за Поименно гласуване на Решение № 889 по Протокол № 22/21.05.2009 г. на ОбС Самоков, при наличието на мотивиран доклад от изпълняващия длъжността Кмет на общината и при наличието на фактически и правни основания за приемане на решението. Прави искане да бъде отменено като неправилно решението на административния съд и вместо него се постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърли като неоснователно оспорването на областния управител на Софийска област, срещу Решение № 543 по Протокол № 22/21.05.2009 г. на ОбС Самоков. Ответника по делото областен управител на Софийска област, не взема становище по касационната жалба и изложените в нея доводи. Участвалия по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд в решението предмет на касационната проверка. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 523/2009 г. на Административен съд София-област е образувано въз основа на Заповед № ОА-202/11.06.2009 г. на Областния управител на Софийска област, с която на основание чл. 32, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е оспорил Решение № 889 по Протокол № 22 от 21. 05. 2009 г. на ОбС Самоков, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗОС и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС Самоков и докладна записка на изпълняващия длъжността Кмет на Община Самоков, общинския съвет е възложил на общинската администрация да проведе търгове за отдаване под наем на търговски обекти - заведение за обществено хранене и развлечение с обща площ от 120.96 кв. м., находящо се в подземния етаж на Младежки дом Самоков, кв. 280, актуван с АОС № 629/9. 03. 2009 г. и търговски обект- Компютърен клуб с обща площ от 58,22 кв. м., находящ се на подземния етаж в Младежки дом гр. Самоков, кв. 280, актуван с АОС № 629/9.03.2000 г., като е упълномощил кмета на общината след провеждането на търговете да одобри спечелилите участници и сключи с тях договори за отдаване под наем на съответния обект а в случай на неявяване на кандидати за участие е решил да се проведат повторни търгове за отдаване под наем. Твърденията в заповедта на областния управител са били за незаконосъобразност на решението на общинския съвет. Конкретните му доводи са били, че липсва мотивировка в решението на общинския съвет за формиране на наемната цена и, че акта за общинска собственост в нарушение на разпоредбата на § 75 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗОС, обн. ДВ, бр. 101/2004 г., не е вписан в службата по вписванията по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. С решението предмет на касационната жалба административния съд е отменил като незаконосъобразно обжалваното решение на ОбС Самоков. Не е възприел доводите на областния управител за липсата на мотиви при формирането на началната тръжна цена, но е приел, че в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА решението е прието без проведено поименно гласуване от общинските съветници, което да е отразено в протокола на заседанието, каквото е изискването на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА. Приел е още, че решението на общинския съвет е прието при отсъствие на правно основание за приемането му. Според съда, соченото правно основание за приемане на решението е относимо за обекти, частна общинска собственост а не за обекти публична общинска собственост, каквито са двата обекта предмет на търга. Според първоинстанционния съд, липсва и мотивиран доклад към предложението на изпълняващия длъжността кмет на общината. Всичко това според него прави оспореното решение постановено при липсата на фактически и правни основания за неговото приемане. Според съда при приемане на решението е допуснато нарушение и на нормата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС, като не е бил изследван и въпроса, дали посочените в решението части от имот-публична общинска собственост, подлежат на концесиониране или не. Въз основа на изложеното административния съд е приел, че обжалваното решение на ОбС Самоков е незаконосъобразно и го е отменил. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Изцяло се споделят изводите на административния съд за липсата на правно основание за приемане на решението. Обосновани в тази насока са изводите на съда, че сочените в решението разпоредби за неговото приемане - тези на чл. 14, ал. 2 и 3 от ЗОС и чл. 18, ал. 1 от Наредба № 4 на ОбС Самоков за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество са относими за имоти частна общинска собственост. От приложения към административната преписка акт за публична общинска собственост - № 629/9.03.2000 г. е видно, че се касае до обекти включени в обособен обект-Младежки дом, актуван като публична общинска собственост. Не се споделят изводите на административния съд за допуснато нарушение на нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА при приемане на решението. Едно от сочените основания за приемане на решението е това по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, според което общинския съвет приема решение за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Отдаването под наем на имущество общинска собственост е действие по управление на общинската собственост. Според чл. 27, ал. 5 от ЗМСМА, решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. С касационната жалба касатора представя списък за поименно гласуване от общинските съветници на Решение № 889 по Протокол № 22 от 21.05.2009 г. по докладна записка № 08-00-102/14.05.2009 г. на кмета на общината и извлечение от протокола на заседанието. От тези доказателства се установява, че при приемане на решението е извършено поименно гласуване, за което е съставен поименен списък на гласувалите общински съветници, като от присъстващите 25 общински съветника при общ брой на същите 29, всички са гласували за приемане на решението. Върховния административен съд намира за необоснован извода на административния съд за липсата на фактически основания при приемане на решението. Многократно Върховния съд в съдебната си практика е сочил, че мотивите за издаването или приемането на административния акт могат да бъдат изложени както в самия акт, така и в друг предхождащ или съпровождащ административния акт документ. В случая се касае до докладна записка № 08-00-102/14.05.2009 г. на изпълняващия длъжността кмет на Община Самоков инж. Хр. Ярловски. Докладната записка е приложена към документацията, изрично е отразена е в протокола на заседанието и е послужила като основание при гласуването на решението, по доклад на председателя на общинския съвет по нея. В обжалваното решение изрично е цитирана докладната записка, което по същество представлява фактическото основание за приемане на решението. Споделят се от Върховния административен съд обаче изводите на административния съд за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС при приемане на обжалваното решение. Според тази разпоредба, части от имоти- публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем по реда на ал. 2 за срок до 5 години, след решение на общинския съвет, при условие, че наемането им не пречи на дейността на лицата, които ги управляват. При тази законова разпоредба административния орган преди приемане на решението е следвало да обсъди въпроса, че имота - публична общинска собственост, не подлежи на концесиониране, както и това, че наемането на имота, в случая части от него чрез търг от трети лица, няма да попречи на дейността на лицата, които управляват имота като цяло. В тази насока липсват мотиви както в докладната записка на изпълняващия длъжността кмет на общината, така и при гласуването на самото решение. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че касационната жалба по изложените в нея съображения за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Невъзприетата от Върховния съд обосновка по отношение на част от мотивите в решението на първоинстанционния съд, не водят до неправилност на същото като цяло. Същото в частта за мотивите, които Върховния административен съд споделя е правилно и обосновано, поради което като цяло следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение