Решение № 4558 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2015 г.

Решение № 4558 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4326/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол - София против решение № 460 от 28.01.2015 г., постановено по адм. д. № 3346/2014 г. по описа на Административен съд София град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Кристина Пламенова Петрова от град София, чрез своя процесуален представител -адв. Марков, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 17/25.02.2014 г. на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, с която служебното правоотношение на Кристина Петрова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). От фактическа страна съдът приел, че Петрова е заемала длъжността счетоводител и ТРЗ в отдел "Финансово стопански дейности" в Агенцията. Със Заповед № 2/29.01.2014 г., органът по назначаването разрешил на Петрова ползването на отпуск за бременност и раждане за остатъка от 13 до 410 дни, считано от 08.02.2014 до 09.11.2014 г., включително. На 25.02.2014 г. е издадена оспорената пред съда заповед № 17, с която изпълнителния директор на Агенцията, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - прекратява служебното правоотношение с Кристина Петрова. При така установеното съдът е направил извод, че соченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение- съкращаване на длъжността е неприложимо - налице е предвиден в закона юридически факт, който го изключва- налице е закрилата по чл. 107б, ал. 1 ЗДСл. Съгласно тази норма органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл. Решението е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд също намира, че в случая спрямо държавната служителка е била приложима закрилата на чл. 107б, ал. 1 от ЗДСл. Между страните няма спор, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение - Петрова е ползвала надлежно разрешен й отпуск за бременност и раждане на детето Божидар, роден на 06.11.2013 г., за остатъка от 135 до 410 дни, считано от 08.02.2014 до 09.11.2014 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че законът закриля държавната служителка намираща се в отпуск поради бременност и раждане - само 90 дни, считано от датата на раждане, след който срок се касае за отпуск на друго основание- за отглеждане на дете, ползването на който не осигурява сочената защита. По силата на препращащата норма на чл. 63 ЗДСл - държавният служител има право да ползва и отпуски за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл. 162 - 167а от Кодекса на труда. В чл. 163, ал. 1 КТ изрично е посочено, че правото на отпуск поради бременност и раждане е в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Отделно, в последващи разпоредби, законодателят урежда редът и начинът на ползване на допълнителен отпуск за отглеждане на дете, различен от 410 дни отпуск за бременност и раждане. Нарушаване на императивното изискване на чл. 107б от ЗДСл е достатъчно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, без да се разглежда спора по същество. Следователно като е отменил оспорената заповед Административен съд София град е постановил правилно по своя резултат решение, спрямо което не са налице сочените касационни основания за отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е валидно и допустимо поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Агенция за приватизация и следприватизационен контрол да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 1 200 лв., представляваща направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,