Решение № 5563 от 29.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по: 1.Касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 307 от 20.04.2022 г. по адм. дело 1041/2021 г. на Административен съд Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което е отменено решение 03-РД/2196 от 16.07.2021г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с което е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение BG06RDNP001-6.003-0250 от 07.12.2018г. в размер на 286786.77 лева, и преписката е изпратена на административния орган за постановяване на нов административен акт при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.2 т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът И.ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. 2.Частна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу определение 1165 от 02.08.2022г. по адм. дело 1041/2021 г. на Административен съд Пазарджик, с което в производство по чл.248, ал.1 ГПК, е оставено без уважение молба на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие за изменение на решение 307 от 20.04.2022 г. по адм. дело 1041/2021 г. в частта за присъдените разноски. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението поради несъответствие с материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Претендира разноски. Ответникът И.ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Пазарджик е образувано по жалба, подадена от И.ЕООД против Решение за отказ 03-РД/2196 от 16.07.2021г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие. С решението на осн. чл.38, т.3 вр. чл.36, ал.2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕФСУ/ и съгласно изискванията на т.9.3 предложение първо от раздел 28. Процедура за уведомяване на неодобрени и одобрени кандидати и сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от Условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор BG06RDNP001-6.003 Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности по подмярка 6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от ПРСР за периода 2014-2020г. е отхвърлено изцяло, и е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с наименование Изграждане на център за консултации по стопанско и друго управление в [населено място], общ. Панагюрище за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на проекти BG06RDNP001-6.003 Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности по подмярка 6.4.1. Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности от ПРСР 2014-2020г. в размер на 286786.77 лева, от които 243768.74 лева от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и 43018.02 лева национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България, с бенефициер И.ЕООД. За да отмени оспорения АА първоинстанционният съд е приел, че отказа изхожда от компетентен орган, при издаването му са спазени общите изисквания за писмена форма, както и общите правила по чл.36 и чл.36 от АПК. Съдът е счел за правилна преценката на АО за наличие на посоченото в Закона за обществените поръчки(ЗОП) основание за отстраняване, което представлява и критерий за недопустимост на кандидата в процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/БФП/, а именно дружеството е санкционирано с влязло в сила наказателно постановление /НП/ -3 бр. за нарушение на чл.63, ал.2 КТ, което основание е приложимо тъй като оценяването е извършено в рамките на три години от дата на влизане в сила на НП, съобразно разпоредбата а чл.57, ал.3, т.2, б. б от ЗОП. АС-Пазарджик е достигнал до извод, че по правилото на чл.142, ал.1 АПК оспореният отказ несъответства на действалия по време на постановяването му материален закон- чл.21 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение / ЗМДВИП/, тъй като е била приета нова ал.10 на чл.21 от закона, обнародвана ДВ, бр.109/2022г., в сила от 22.12.2020г., съгласно която в процедура по подбор на проектни предложения може да участват и БФП може да бъде предоставена и на лица, за които са налице основанията по чл.54, ал.1, т.6 ЗОП и нямат публични задължения по чл.162, ал.2, т.1 и 7 от ДОПК преди 1 януари 2020г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и на лица, чиито задължения са отсрочени, разсрочени или обезпечени. АС-Пазарджик е посочил, че жалбоподателят е лице без публични задължения, НП са били издадени след отпочване на процедурата и са били погасени веднага след влизането им в сила, за него е налице основанието за отстраняване по чл.54, ал.1, т.6 ЗОП, но поради което при действащия понастоящем закон по чл.21, ал.10 ЗМДВИП, би имал право на БФП. Според съда ако се остави приложението на нормата на чл.21 в старата й редакция, би се нарушила целта на закона за предоставяне на БФП, предвид и целите на предлаганите изменения, посочени в мотивите към проекта на ЗИД на ЗМДВИП, които надграждат целите по чл.2, ал.1 от ЗУСЕСФ и не им противоречат. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно чл.25, ал.2 ЗУСЕСИФ, в процедура чрез подбор по ал. 1, т. 1 не може да участват и безвъзмездна финансова помощ не се предоставя на лица, за които са налице обстоятелства за отстраняване от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка съгласно Закона за обществените поръчки или които не са изпълнили разпореждане на Европейската комисия за възстановяване на предоставената им неправомерна и несъвместима държавна помощ. Съгласно чл.58, ал.1, т.3 ЗОП за доказване на липсата на основания за отстраняване участникът, избран за изпълнител, представя: за обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 - удостоверение от органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Според чл.54, ал.1, т.6 ЗОП възложителят отстранява от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, когато е установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение, нарушение на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3, чл. 63, ал. 1 или 2, чл. 118, чл. 128, чл. 228, ал. 3, чл. 245 и чл. 301 - 305 от Кодекса на труда или чл. 13, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност или аналогични задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е установен. По делото е безспорно установено (вкл. предвид събраните в административното производство доказателства-удостоверение и отговор от 04.06.2021г. на ИА ГИТ), че отношение на бенефициера И.ЕООД са налице три наказателни постановления НП 13-002112/27.08.2020г. влязло в сила на 08.09.2020г.), НП 13-002188/27.08.2020г. влязло в сила на 08.09.2020г.) и НП 13-002189/27.08.2020г. влязло в сила на 09.09.2020г.), издадени за нарушение на чл.63, ал.2 КТ. Съгласно чл.57, ал.1 ЗОП възложителят отстранява от процедурата кандидат или участник, за когото са налице основанията по чл. 54, ал. 1 и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1, възникнали преди или по време на процедурата и когато в случаите по чл. 56, ал. 2 е преценил, че предприетите мерки не са достатъчни, за да се гарантира надеждността на кандидата или участника, а съгласно ал.3, т.2, б. б от същия закон основанията за отстраняване се прилагат до изтичане на следните срокове:три години от датата на влизането в сила на акт на компетентен орган, с който е установено наличието на обстоятелствата по чл. 54, ал. 1, т. 6 и чл. 55, ал. 1, т. 2 и 3, освен ако в акта е посочен друг срок. Същевременно в процеса на разглеждане на проектно предложение BG06RDNP001-6.003-0250 от 07.12.2018г по процесната процедура чрез подбор, със Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП,( обн. ДВ, бр.109 от 22 декември 2020г., в сила от деня на обнародването), в ЗМДВИП е създадена нова ал.10, със следното съдържание: в процедура чрез подбор на проектни предложения може да участват и безвъзмездна финансова помощ може да бъде предоставена и на лица, за които са налице основанията по чл. 54, ал. 1, т. 6 от Закона за обществените поръчки и нямат публични задължения по чл. 162, ал. 2, т. 1 и 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, както и на лица, чиито задължения са отсрочени, разсрочени или обезпечени. Това означава, че в хипотеза на отказ от предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на основание чл.38, т.3 ЗУСЕФСУ, какъвто е процесния случай, ръководителят на управляващия орган трябва да издаде мотивирано решение за отказ( в този смисъл и т.28.1. от Условията за кандидатстване ). Това решение на АО трябва да включва мотиви относими спрямо действащите материалноправни норми към датата на издаването му, които биха били основание за постановения отказ, или за неговото изключване- каквато е нормата на чл.21, ал.10 ЗМДВИП. Казано по друг начин в решението по чл.38, т.3 ЗУСЕФСУ решаващия орган е следвало да изложи мотиви защо на бенефициера е отказана безвъзмездна финансова помощ при действието на чл.21, ал.10 ЗМДВИП. Липсата на мотиви в тази насока опорочава решението на управляващия орган и налага неговата отмяна и връщане на АО за произнасяне с мотивиран акт по см. на чл.38, т.3 ЗУСЕФСУ, както правилно в заключение е приел първостепенния съд. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Начинът на произнасяне на АО в акта, предмет на контрол - при оперативна самостоятелност или обвързана компетентност, не освобождава АО от задължението му по чл.59, т.4 АПК вр. чл.38, т.3 ЗУСЕФСУ. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Разноски в производство по касационната жалба не са претендирани от ответната страна и не се присъждат. По отношение частната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение, приема същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното определение в производство по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба на Зам. ИД на ДФЗ за изменение постановеното решение 307/03.08.2022г. по адм.д.1041/2021г. в частта за присъдените разноски. За да постанови обжалваното определение АС-Пазарджик е приел за съобразена разпоредбата на чл.8, ал.1, т.5 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения /Наредбата/ и предмета на правния спор. Съдът е счел, че делото е с определен материален интерес, който се изразява в отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение в размер на 286 786.77 лева, и е изчислили размера на адвокатското възнаграждение на осн. чл.8, ал.1, т.5 от Наредбата при интерес от 100000 лева до 1000 000 лева-3500лв. плюс 1% за горницата на 100 000 лева, като в случая изплатения адвокатски хонорар е в размер на 5397.90 лева без ДДС, който е минимално предвидения в Наредбата размер и няма основание за неговото намаляване. Определението е валидно, допустимо, и правилно. В случая пред първоинстанционния съд в ОСЗ на 24 март 2022г. е заявена претенция за разноски от жалбоподателя. Представен е списък на разноските, договор за правна защита и съдействие 89/30.07.2021г. с адвокатско дружество Костадинов и Манчев за договорено възнаграждение в размер на 5397.90 лева без ДДС, преводно нареждане за преведена сума на основание цитирания договор в размер на 6477.48 лева, и фактура за същата сума. Тази претенция е акцесорно вземане, обусловено от резултата на правния спор, по която съдът дължи произнасяне като част от произнасянето му по предмета на спора- материалното субективно право, индивидуализирано съобразно заявеното основание и петитум. В настоящия казус предмет на оспорване е индивидуален административен акт -решение 03-РД/2196 от 16.07.2021г. на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, с което е на осн. чл.38 т.3 вр. чл.36, ал.2 ЗУСЕФСУ е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение BG06RDNP001-6.003-0250 от 07.12.2018г. Правилно първостепенния съд по аналогия ( предвид разпоредбата на §1 ДП на Наредбата) е приложил разпоредбата на чл.8, ал.2, т.5 от Наредбата, защото се касае за спор с материален интерес. Въпреки, че в случая не е налице сключен административен договор по реда чл.37, ал.3 ЗУСЕСИФ, с който се предоставя БФП в определен размер, обосноваващ материален интерес, и делото не е по реда чл.73, ал.4 ЗУСЕФСУ за оспорване решение, с което се определя по основание и размер финансова корекция, в процесната хипотеза на отказ за предоставяне на БПФ по чл.38, т.3 ЗУСЕФСУ в процедура по подбор е налице материален интерес, защото предвид характера на материалното правоотношение по ЗУСЕФСУ, предполагащо престация по предоставяне на искана от бенефициера парична сума, материалния интерес произтича от единствената цел и желание на субекта-участник в процедурата по подбор за получаване на материална облага, и този материален интерес е еднозначно обективиран в размера на отказания предоставяне за безвъзмездно ползване публичен финансов ресурс. По този начин АС-Пазарджик е достигнал до законосъобразен извод както в мотивите относно разноските в решение 307 от 20.04.2022 г. по адм. дело 1041/2021 г., така и в мотивите на определение 1165 от 02.08.2022г. по адм. дело 1041/2021 г., и този извод е съобразен с направеното в ОСЗ на 23 март 2022г. от процесуалният представител на ответната страна възражение по чл.78, ал.5 ГПК, приложимите разпоредби на Наредбата, и доказателствата по делото за сторените разноски. На основание горното касационната и частната жалба жалба трябва да се отхвърлят, а обжалваните решение и определение да се оставят в сила като постановени при липса на сочените от касатора и частен жалбоподател основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,