Решение № 1815 от 24.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11245/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу Решение 8428/07.10.2024 г., постановено по административно дело 515/2024 г. от Административен съд - Пловдив, с което е отменено негово Уведомително писмо с изх. 02-160-2600/4740#8 от 23.01.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 /УП с изх. 02-160-2600/4740#8 от 23.01.2024 г./, в частта, с която не е оторизирана сума за финансово подпомагане в размер на 47380,43 лв. по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП и в частта, с която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 20 604,32 лв. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Ответникът по касационната жалба Агроник ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и писмено становище, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С решение 9985 от 20.10.2023 г. по адм. дело 2057/2023 г. на Върховния административен съд, Пето отделение е отменено решение 2132 от 21.11.2022 г. по адм. дело 1005/2022 г. на АС Пловдив, с което е било отхвърлена жалба на Агроник ЕООД и е отменено обжалваното от него Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която по заявената от АГРОНИК ЕООД схема по СЗ-МЗДП е отказана субсидия и е извършено намаление в размер на 47 380,43 лева и в частта, с която е наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 20 604,32 лв. и делото като преписка е изпратено на административния орган за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в решението. За да отмени издаденото УП с изх. 02-160-2600/4740#8 от 23.01.2024 г., постановено в изпълнение на дадените от съда указания, с процесното решение, АС - Пловдив е приел, че от съдържанието му отново не може да се приеме, че административният орган е изпълнил указанията на съда за излагане на ясни и конкретни мотиви, съдържащи конкретни фактически и правни основания. Наред с това, решаващият съд, с оглед назначената в производството пред него съдебно-техническа експертиза е приел, че е налице и необоснованост при издаването на оспорения административен акт. Последната се обективира с констатациите на органа за наличие на недопустими култури и по-специално периодът, в който те са направени, а именно на следващата стопанска година към момент, в който жалбоподателят не е имало как да поддържа заявената за подпомагане култура дини. Така постановеното решение е правилно. Правилно АС Пловдив е посочил, че при издаване на административния акт не са посочени отново конкретни фактически основания за издаването му, като таблиците и описанията под тях са общи, а не конкретни, касаещи конкретния случай, като по този начин безспорно не стават ясни причините за извършеното намаление по съответните схеми и мерки. Наред с горното, което само по себе си е достатъчно основание за отмяната на акта, първоинстанционният съд правилно е посочил, че в случая е налице и необоснованост при издаването му. В случая причината, поради която не е оторизирано плащане по схема СЗ-МЗДП е констатираното наличие на друга култура /тритикале/, различна от заявената с код 141070 Дини за съответните площи и непопадаща в допустимата група култури по посочената по-горе схема /схема за обвързано подпомагане за зеленчуци моркови, зеле, дини, пъпеши/. Последният извод обаче е направен от органа след извършена на 05.11.2020 г. проверка на място, при която са направени описаните констатации, като от допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, става ясно, че този период е извън вегетационния такъв на дините /засяват се в края на април и началото на май и се реколтират около 3 месеца по-късно/, респективно няма как да бъде поддържана заявената за подпомагане култура през месеците октомври и ноември. Обосновани са и изводите на административният съд досежно представените доказателства за реализирана продукция през съответната стопанска година и липсата на коментар в тази връзка от административния орган при преценката за допустимост на площите. В тази връзка АС Пловдив правилно е отбелязал,че едно от условията при преценка за допустимостта е да е налице минимално изискуем добив за културата дини, който за кампания 2020 е 24 870 кг/ха. Ето защо като не е коментирал дали е налице такъв с оглед представените доказателства, административният орган е направил извода си за недопустимост от подпомагане въз основа на несвоевременно извършени проверки, като по този начин необосновано е отказал подпомагане без да е съобразил относимите доказателства. Предвид изложеното се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АС - Пловдив. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в производството пред ВАС разноски в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в минималния посочен размер в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият съдебен състав счита направеното възражение за прекомерност за неоснователно и същото не следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение