Решение № 9420 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14537/2013 г.

Решение № 9420 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14537/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 1965 от 03.09.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1424 по описа за 2011 г., в частта му, с която по жалба на Стефка Иванова Чакърова, в качеството и на ЕТ "Ес Ай Си-Стефка Чакърова", е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261004727/24.02.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 384/13.05.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") гр. Пловдив, в частта относно установени задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, както следва: Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 506.85 лв., ведно със законните лихви в размер на 377.68 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 3 000.31 лв., ведно със законните лихви - 1 866.09 лв.; Данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 3 106.80 лв., ведно със законните лихви - 1 518.31 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 2 734.80 лв., ведно със законните лихви - 953.67 лв.; и в тази, с която РА е ИЗМЕНЕН в частта, относно установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5563.71 лв., ведно със законните лихви в размер на 1101.03 лв., като е НАМАЛЕНО така установеното задължение на 5420.90 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд, че ревизираното лице е разполагало към началото на ревизирания период 01.01.2004 г. със сумата 44 802,39 лв., с която може да се оправдае установеното превишение на извършените разходи с доказаните приходи за данъчни периоди 2004 - 2007 и да се намали частично това превишение за 2008 г. Съдът не съобразил, че въпросната сума не била декларирана от ревизираното лице по чл. 124 ДОПК, а и парите, изтеглени от банкови сметки на жалбоподателката в периода 1999 - 2001 г. не е доказано да са били налични към 01.01.2004 г. Съдът не изложил мотиви относно посочените факти, а последното обстоятелство е било в тежест на доказване на ревизираното лице, поради което за него са последиците от не доказването. Не следвало, при това, съдът да кредитира експертното заключение и да основе решението си на него. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Стефка Иванова Чакърова, в качеството й на ЕТ "Ес Ай Си-Стефка Чакърова", чрез адв. Милушева, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на контрол пред АС Пловдив е бил посоченият РА, издаден в резултат на ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК, с който на ревизираното лице поради установено превишение на извършените разходи над доказаните приходи са определени данъчни задължения по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2004 - 2009 г. Не е било спорно наличието на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за извършването на ревизия по особения ред, нито размерът на установените разходи и доказаните приходи в ревизираните периоди. Спорно е било наличието на определена парична сума като начално парично салдо към 01.01.2004 г. /началото на ревизирания период/, която да оправдае констатираното превишение на разходите над приходите. За да отмени изцяло установените данъчни задължения за 2004, 2005, 2006 и 2007 г. и да ги намали за данъчен период 2008 г., първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице е доказало, че е разполагало с налични парични средства в размер на 44 802,39 лв. към посочения момент, с която сума може да се оправдаят изцяло констатираните превишения за 2004 - 2007 г. и частично - за 2008 г. Този извод съдът е направил въз основа на три съдебно-счетоводни експертизи, обобщени в четвърта, съгласно които ревизираното лице е получило по банкови сметки парични суми като банкови валутни преводи в периода 1999 - 2000 г., изтеглило е сумите периодично, най-късно до две години преди началото на ревизирания период и доколкото органите по приходите не са установили изразходването на тази сума преди ревизираните периоди, тя може да послужи като оправдание на въпросните превишения. Решението е правилно. При подробен и задълбочен анализ на релевантните факти, първоинстанционният съд е направил законосъобразни и убедителни фактически и правни изводи, които напълно се споделят и от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест като е приел, че тежест на органите по приходите е доказването на фактическите констатации, на които се основава РА, част от които е фактът на размера на началното парично салдо в началото на ревизирания период. Правилно е прието и че тежест на ревизираното лице е опровергаването на обоснованите констатации, на които се основава актът. Обосновано на събраните доказателства, съдът е приел, че органите по приходите не са проявили достатъчна активност относно установяването на посочения факт с правно значение, както и че ревизираното лице е доказало в съдебното производство, че към 01.01.2004 г. е разполагало с парична сума в размер на 44 802,39 лв., вместо нулевото парично салдо, прието от органите по приходите. Този извод съдът е направил въз основа на неоспорено обобщаващо заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е установило наличието на банкови валутни преводи в полза на ревизираното лице в периода 1999 - 2000 г.; размера на статистическите разходи за издръжката на две лица /ревизираното лице и непълнолетния й син/ за периода 1999 - 31.12.2003 г.; извършените от ревизираното лице за този период покупки и продажби на недвижими имоти и МПС и размера на получените и платени парични суми при това; каква е остатъчната стойност след приспадане от стойността на изтеглените парични средства във валута от банковите сметки на ревизирано лице на сумите за посочената издръжка за живот и разликата между платените и получени суми от покупко-продажби на недвижими имоти. Обосновано административният съд е приел, че и при ревизиите при особения ред, органите по приходите са длъжни да определят данъчната основа за облагане по начин определеният размер да е максимално близък до този, който би се получил при правомерно развитие на данъчното правоотношение. В случая, в тази връзка, неоправдано е главното касационно оплакване, че експертното заключение не е годна опора на направените от съда фактически изводи. Това е така, защото с това заключение е потвърдено наличието на установените още в ревизионното производство, но невзети предвид банкови валутни преводи в полза на ревизираното лице в периода 1999 - 2000 г., изтеглянето на сумите по тези преводи, взети са предвид разходите за издръжка на ревизираното лице и непълнолетния й син, както и резултата от извършените покупки и продажби на недвижими имоти в периода 1999 - 31.12.2003 г., при което като начално парично салдо към 01.01.2004 г. е останала за РЛ сумата 44 802,39 лв. Вярно е, че както се поддържа в касационната жалба, за тази парична сума липсват доказателства как е съхранявана след изтеглянето на съдържанието на валутните преводи, най-късно през 2001 г. до 01.01.2004 г., но касационният жалбоподател не е ангажирал никакви доказателства за изразходването на тази сума към началото на ревизирания период, и то при бездействието на органите по приходите за установяване на размера на началното салдо на РЛ в ревизионното производство. Лишено от логика е касационното оплакване, че доколкото обсъжданите парични преводи преди началото на ревизирания период са направени по банков път, те не следвало да се имат предвид за оправдаването на процесните разходи в ревизираните периоди, защото се сравнявали само кешови плащания. Не е основателно и оплакването за значението на произхода на посочените преводи. Произходът на тези средства щеше да е от значение, ако периодът на получаването им беше ревизиран. Същото се отнася и до евентуалната им облагаемост, която не може да се извърши с РА за последващи данъчни периоди. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила в обжалваната част. Ответната страна не е представила доказателства и списък на направените разноските по делото, поради което не следва да й се присъждат такива за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,