Решение № 5621 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 663/2021 г.
ВАСI отделение11.05.2021 г.докладчик т Светлозара Анчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 183/30.11.2020 г., постановено по адм. дело № 199/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Габрово в частта, в която е отхвърлена жалбата на И. К. от гр. Габрово срещу РА № Р-04000719004929-091-001/17.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден частично с решение № 76/18.05.2020 г. за установени задължения за окончателни здравноосигурителни вноски (при годишно изравняване) за 2013 г. в размер на 1 910, 40 лв. и лихви – 1 125, 30 лв.; за 2014 г. в размер на 113, 10 лв. и лихви – 55, 13 лв. и за 2018 г. в размер на 2 251, 20 лв. и лихви – 183, 24 лв., както и по КСО относно установени авансови вноски за месец май 2016 г. за ДОО в размер на 18, 02 лв. и лихви – 6, 67 лв. и за ДЗПО-УПФ в размер на 5, 53 лв. и лихви 2, 05 лв. и ВРЪЩА делото в тази му част на Административен съд - гр. Габрово за ново разглеждане от друг съдебен състав съобразно указанията, дадени в настоящето решение. ОТМЕНЯ решението и в частта за разноските за сумата за разликата над 885, 287 лв. до пълния размер от 1 120, 93 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА И. К. от гр. Габрово да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 885, 27 лв. за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5621 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 663/2021 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. от гр. Габрово срещу решение № 183/30.11.2020 г., постановено по адм. дело № 199/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № Р-04000719004929-091-001/17.02.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико Търново, потвърден частично с решение № 76/18.05.2020 г. за установени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 2 938, 80 лв. и лихви – 1 731, 06 лв.; за 2014 г. в размер на 269, 91 лв. и лихви – 131, 56 лв. и за 2018 г. в размер на 6 954, 90 лв. и лихви – 566, 10 лв., както и по ЗЗО за здравни осигуровки (авансови и годишни) за 2013 г. общо в размер на 2 112 лв. и лихви общо в размер на 1 258, 82 лв.; за 2014 г. общо в размер на 234, 70 лв. и общо лихви в размер на 129, 15 лв.; за 2015 г. общо в размер на 134, 40 лв. и лихви общо в размер на 63, 99 лв.; за 2016 г. общо в размер на 126, 44 лв. и лихви общо в размер на 42, 80 лв.; за 2017 г. общо в размер на 202, 40 лв. и лихви общо в размер на 51, 39 лв. и за 2018 г. в размер на 2 496 лв. и лихви общо в размер на 221, 05 лв.; по КСО относно установени авансови вноски за месец май 2016 г. за ДОО в размер на 18, 02 лв. и лихви – 6, 67 лв. и за ДЗПО-УПФ в размер на 5, 53 лв. и лихви 2, 05 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По отношение на преведената сума от "Евробилд" ООД в размер на 31 500 лв. касационният жалбоподател счита за неправилна констатацията на съда, а също и в ревизионния акт, че тази сума представлява доход от друг източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Твърди, че процесната сума е по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. а" ЗДДФЛ, като в ал. 3 на същата разпоредба е посочен и начина на определяне на дължимия данък. В тази връзка касаторът развива доводи, че тази сума представлява платен дивидент – скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Позовава се на съдебна практика на ВАС по адм. дела № 5644/2017 г. и № 452/2018 г. Относно доходите от С. С. и Е. С. през 2018 г. в касационната жалба се твърди, че неправилно и приходните органи и съда са приели, че получените сума от 85 000 лв. – 10 000 лв. на 22.03.2018 г. по банкова сметка в "ОББ" АД; 35 000 лв. на 26.04.2018 г. по банкова сметка в "Експресбанк" АД и 40 000 лв. на 20.04.2018 г. по банкова сметка в "Експресбанк" АД, представляват продажна цена за продадения от К. апартамент № 1 в гр. Габрово, [улица]. За продажната цена на апартамента касаторът твърди, че е посочена в нотар. акт № ** от 20.04.2018 г. и тя е 45 000 лв. и това е документално доказаната цена. Сумата от 40 000 лв., платена от С. С. касационният жалбоподател сочи, че тя е за допълнително договорени и закупени движими вещи в апартамента (мебелировка, ел. уреди и др. оборудване). Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез юриск. Х. В., я оспорва в депозиран по делото писмен отговор. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу цитирания по-горе ревизионен акт, с който на И. К. са определени задължения по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и за авансови и годишни вноски за ЗО за 2013 г., 2014 г., 2105 г-, 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и за ДОО и ДЗПО за авансови вноски за месец май 2016 г., първоинстанционният съд е приел, че те са законосъобразни установени. За сумата от 31 500 лв. лв., тъй като не са представени доказателства в подкрепа на тази теза в случай, че сумата представлява скрито разпределение на печалбата. Съдът не е приел и твърдението на ревизираното лице за изтекъл срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК за 2013 г., както и за изтекла погасителна давност по чл. 171 ДОПК. За 2014 г. съдът е отхвърлил жалбата, без да е изложил конкретни мотиви, като за тази ревизираната година е установено по делото, че ревизираното лице е получило от Л. В. по банковата му сметка в "ЦКБ" АД сумата от 1 500 евро или левова равностойност на 2 933, 75 лв., за която сума приходните органи са приели, че е доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. За дохода от продажба на недвижим имот през 2018 г. в общ размер от 85 000 лв. съдът е съобразил, решението на решаващия орган за приспадане на сумата от 4 950 лв., както и са приспаднати освен посочената сума и 10 % нормативно признати разходи – 8 005 лв. и облагаемия доход е в размер на 72 045 лв. Съдът се е позовал на чл. 33, ал. 1 ЗДДФЛ за определяне на облагаемия доход като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване, намалена с 10 на сто нормативно признати разходи. Съдът не е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е определила облагаем доход за процесния апартамент от 42 171 лв., получена сред приспадане от осреднената сравнителна стойност на апартамента от 49 086 лв. на 6 915 лв. недовършени работи. За да приеме, че заключението на експертизата е ирелевантно, съдът е приел, че е налице документално доказана цена на придобиване на апартамента от И. К. на 19.07.2016 г., което жилище впоследствие през 2018 г. К. е продал на С. и Е. С. В тази връзка е посочено в обжалваното решение, че решаващият орган правилно е определил продажната цена за сделката между К. и С. в размер на 85 000 лв. след приспадане на цената за придобиване на имота от К. и 10 % нормативно признати разходи. В частта за осигурителните вноски, съдът е посочил, че в жалбата не се излагат оплаквания в другите части, извън разгледаните по-горе и не са ангажирани доказателства, поради което е счел, че констатациите на ревизиращите органи, са правилни и законосъобразни. Обжалваното решение е правилно за задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ, за авансовите здравноосигурителни вноски с доразвиване на част от мотивите, а е неправилно в частта за установените от ревизията задължения по КСО и ЗЗО. Ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 ДОПК. Относно преведената от "Евробилд" ООД на И. К. сума от 31 500 лв. правилно съдът е приел, че тя не представлява скрито разпределение на печалбата поради неангажиране от жалбоподателя на доказателства за това. Правилно и приходните органи и решаващия съд са приели, че ревизираното лице, което твърди, че спорната сума е вследствие на изплатен дивидент от "Евробилд" ООД не е представило никакви доказателства, че такъв му е бил разпределен в качеството му на съдружник и с какво решение на Общото събрание на дружеството. Не са ангажирани доказателства от жалбоподателя предвид, че негова е доказателствената тежест по чл. 124, ал. 2 ДОПК да опровергае констатациите на приходните органи относно обстоятелството и, че дружеството е заплатило дължимия данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б "а" ЗДДФЛ за разпределените дивиденти. При неангажиране на доказателства от К. за потвърждаване на твърденията му за изплатен дивидент в размер на 31 500 лв., правилно съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че тази сума представлява доход от друг източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ и законосъобразно е обложена с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Доказателства за сумата от 1 500 лв., преведена на И. К. по банковата му сметка в "ЦКБ" АД от Л. В. през 2014 г. в хода на ревизията и в съдебното производство също не са ангажирани. В тази връзка следва да се споделят констатациите на ревизионния акт, тъй като те не са оборени от ревизираното лице съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, поради което правилно е прието, че посочената сума е доход по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. При необорени от ревизираното лице констатации на приходните органи, същите се считат за врени предвид презумпцията по чл. 123, ал. 1 ДОПК и затова правилно съдът е отхвърлил жалбата в тази част. За дохода през 2018 г. от продажба на недвижим имот правилно съдът е съобразил, че с решението на решаващия орган от сумата 85 000 лв. е приспадната сумата от 4 950 лв., която е (1/2 от общо платената за покупката от К. цена за апартамента с оглед придобиването му с друго лице), както и 10 % са приспаднати нормативно признати разходи, поради което облагаем доход се явява сумата 72 045 лв., а не 85 000 лв. При облагането обосновано е прието, че между покупката и впоследствие продажбата на процесния апартамент не са изминали повече от три години, поради което не се касае за необлагаем доход по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДФЛ. С решението си решаващият орган при административното обжалване на ревизионния акт е установил, че апартаментът е придобит от И. К. от "Евробилд" ООД през 2016 г., който и впоследствие е продал. Съдът правилно не е възприел заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е определила облагаем доход за процесния апартамент от 42 171 лв., получена след приспадане от осреднената сравнителна стойност на апартамента от 49 086 лв. на 6 915 лв. недовършени работи. За недовършените работи не са налице категорични доказателства, вкл. и представения с първоинстанционната жалба приемателно-предавателен протокол от 19.07.2016 г., който като частен свидетелстващ документ не се ползва с материална доказателствена сила. Други доказателства за влагане на съответните строителни материали за довършване на апартамента И. К. не е ангажирал. Ревизираното лице не е опровергало констатациите в ревизионния акт, че преведените суми на траншове на 22.03.2018 г., 20.04.2018 г. и 26.04.2018 г. общо в размер на 85 000 лв. представлява цената на продажбата на апартамента от И. К. на С. Предвид изложеното недоказано е останало и твърдението на касатора, че сумата от 40 000 лв. е от продажбата на С. на мебели и оборудване от спорния апартамент, а не част от продажната цена на недвижимия имот. В тази част, като се има предвид, че ревизията е проведена по особения ред, жалбоподателя също не е опровергал констатациите на ревизионния акт предвид оборимата презумпция за верността на констатациите му, което, както вече се посочи по-горе е в тежест на ревизирания субект. С оглед изложеното в частта по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ решението е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗЗО и КСО е налице произнасяне в диспозитива на решението чрез отхвърляне на жалбата и в тази й част, но съдът не е изложил никакви мотиви. Наистина, както е отразено в първоинстанционното решение в касационната жалба няма конкретни оплаквания в тази част, но това не освобождава първостепенния съд да изложи мотиви предвид, че съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК е съд по същество и е задължен да се произнесе дали правилно са определени с ревизионния акт задължения не само в диспозитива на съдебния си акт, но и да го мотивира. В случая приходните органи са установили задължения за здравноосигурителни вноски – авансови и окончателни чрез годишно изравняване, позовавайки се на чл. 40, ал. 5 ЗЗО във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗЗО, както и в частта за ДОО и ДЗПО-УПФ за период, в който ревизирания субект е работил в търговско дружество. Съдът предвид установения укрит доход на ревизираното лице, е бил длъжен да извърши преценка дали установения укрит доход представлява и осигурителен такъв и дължат ли се такива вноски по ЗЗО – авансови и окончателни. Не е обсъдена от съда и приложима или не е хипотезата на чл. 40, ал. 5 ЗЗО. Липсва мотивиране на крайния резултат и относно дължимостта на установените от ревизията задължения за ДОО и ДЗПО-УПФ за месец май 2016 г. с оглед приетото, че ревизираното лице е работило като съдружник в търговско дружество за посочения период. Неправилно съдът е посочил само в мотивите на съдебния си акт, че констатациите на приходните органи са законосъобразни, след като в жалбата до съда не са изложени конкретни оплаквания. Липсата на конкретни оплаквания в тази част не освобождава съдът да извърши проверка дали приходните органи са спазили относимите за установените осигурителни вноски материални закони - КСО и ЗЗО. Липсата на мотиви в частта по КСО и ЗЗО поставят настоящият касационен състав в невъзможност да извърши проверка за спазване от съда на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, поради което в тази част решението е неправилно. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва след отмяна на първоинстанционното решение в посочената част, делото да се върне за ново разглеждане, като се изложат конкретни мотиви в частта за определените задължения с ревизионния акт на И. К. по КСО и ЗЗО за ревизираните периоди. На отмяна подлежи решението и в частта за разноските за разликата над 885, 27 лв. до пълния размер от 1 120, 93 лв. На Национална агенция за приходите съобразно изхода на делото се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 885, 27 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение