Решение № 3131 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12443/2009 г.

Решение № 3131 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12443/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Станимир Димов Димитров от гр. Карнобат, чрез процесуалния му представител адвокат Сава Каров, против решение № 72/06.08.2009 г., постановено по адм. дело № 105/2009 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 21/20.05.2009 г. за полицейско задържане, издадена от разузнавач Койчо Койчев - полицейски орган при РУ на МВР - Елхово. Касационният жалбоподател твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това моли съдебния акт да бъде отменен и да бъде постановено ново решение, с което жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство да бъде уважена. Ответната страна не изразява становище по съществото на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, касационната жалба е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното: С оспорената пред Административен съд - Ямбол заповед е заповядано задържането на лицето Станимир Димов Димитров за срок от 24 часа, като заподозрян за извършено престъпление по чл. 195 вр. чл. 194 НК, на посочено правно основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Съдът като е взел предвид, че заповедта съдържа конкретизация на хипотезата по чл. 63, ал. 1 ЗМВР, при условията на която е постановено задържането и по делото са представени доказателства, установяващи наличието на данни за извършването на престъпление от задържаното лице към момента на издаване на заповедта, е направил обоснован извод, че оспореният административен акт е законосъобразен, при което правилно е отхвърлил жалбата на Станимир Димитров, като неоснователна. Противно на наведените от касационния жалбоподател доводи, при постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, нито противоречие с приложимия материален закон. В тази връзка следва да се отбележи, че с призоваването, като страна в процеса на районното полицейското управление, а не на издалия заповедта полицейски служител от същото управление, от съда действително е допуснато процесуално нарушение на правилото на чл. 153, ал. 1 АПК. Но само по себе си посоченото нарушение не влече незаконосъобразност на постановения от съда краен резултат, поради което и не съставлява основание за отмяна на решението. Още повече, че касаторът - жалбоподател в първоинстанционното производство, не може да навежда като касационно основание, нарушеното право на трето лице на защита в процеса. Предвид изложеното следва да се приеме, че не се установяват релевираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 1 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение